1Докле Аполос беше в Коринт, Павел премина през горните страни, дойде в Ефес и, като намери там някои ученици, (Д А 18:21)2каза им: като повярвахте, приехте ли Светаго Духа? А те му отговориха: нито сме и чули, дали има Дух Светии. (Йн 7:39)3Той им рече: а в какво се кръстихте? Те отговориха: в Иоановото кръщение.4Павел каза: Иоан кръщава с покайно кръщение, казвайки на народа да вярва в Оногова, Който иде след него, сиреч, в Христа Иисуса. (Мт 3:11; Мк 1:8; Лк 3:16; Йн 1:26; Д А 1:5)5Като чуха това, те се кръстиха в името на Господа Иисуса.6И когато Павел възложи на тях ръце, слезе върху им Дух Светий, и те почнаха да говорят на разни езици и да пророчествуват. (Д А 8:17)7Всички бяха около дванайсет души.8А като влезе в синагогата, Павел проповядваше без страх и през три месеца наред беседваше и увещаваше за царството Божие.9Но понеже някои се ожесточаваха и упорствуваха, злословейки пътя Господен пред народа, той, като ги остави, отдели учениците и всекидневно проповядваше в училището на някого си Тирана.10Това трая до две години, тъй че всички жители на Асия, както иудеи, тъй и елини, чуха словото на Господа Иисуса. (2 Тим 1:15)11А Бог правеше немалки чудеса чрез ръцете Павлови, (Мк 16:20; Йн 14:12)12тъй че донасяха и полагаха върху болните кърпи и убруси от снагата му, и болестите им се махваха, и злите духове излизаха из тях.13Някои пък от иудейските заклинатели-скитници наченаха да изговарят името на Господа Иисуса над ония, които имаха зли духове, и казваха: заклеваме ви в Иисуса, Когото Павел проповядва.14Това правеха някои си седем сина на иудейския първосвещеник Скева.15А злият дух отговори и рече: Иисуса познавам и Павла зная; но вие кои сте? (Мк 1:24; Мк 1:34)16И скочи върху им човекът, у когото имаше зъл дух и, като ги завладя, прояви срещу тях такава сила, че те, голи и ранени, избягаха от оная къща.17Това стана известно на всички иудеи и елини, които живееха в Ефес, и всички тях нападна страх; а името на Господа Иисуса се величаеше.18И много от повярвалите идваха, та се изповядваха и откриваха делата си. (Мт 3:6)19А мнозина от ония, които правеха магии, като събраха книгите си, горяха ги пред всички; при това пресметнаха цената им и намериха, че достига до петдесет хиляди драхми сребро.20Тъй мощно растеше и се усилваше словото Господне. (Ис 55:11; Д А 6:7; Д А 12:24)21А когато се свърши това, Павел си тури наум, като премине Македония и Ахаия, да иде в Иерусалим, и каза: след като бъда там, трябва да видя и Рим. (Д А 28:14; Рим 1:11)22И прати в Македония двама от ония, които му служеха – Тимотея и Ераста, а сам остана малко време в Асия.23В онова време биде голям смут за пътя Господен:24някой си златар, на име Димитър, който правеше сребърни храмчета на Артемида и доставяше на занаятчиите немалко печалба,25като събра тях, па и други работници на такива неща, каза: другари, знаете, че от тая работа зависи нашият добър поминък;26а пък виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Асия, тоя Павел убеди и обърна доста народ, думайки, че не са богове тия, които се правят с ръце човешки. (Изх 20:3; Лев 19:4; Вт 5:8; Пс 96:7; Ис 40:18; Ер 10:3; Ав 2:18)27Тъй че има опасност, не само това наше занятие да дойде в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да се не смята за нищо, и да загине величието на същата, която цяла Асия и вселената почита.28Като чуха това, изпълниха се с ярост, закрещяха и казваха: велика е Артемида Ефеска!29И цял град се разбунтува; и като грабнаха Гаия и Аристарха, македонци, Павлови спътници, единодушно се втурнаха в зрелището. (Д А 16:19; Д А 20:4; Кол 4:10)30А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците го не пускаха.31Също и някои от асийските началници, понеже му бяха приятели, проводиха до него и го молеха да се не показва на зрелището.32И тъй, едни крещяха едно, други друго; защото в събранието имаше безредие, и повечето не знаеха, за какво се бяха събрали.33По предложение на иудеите, бе извикан измежду народа Александър. Като даде знак с ръка, Александър искаше да каже защитна реч пред народа. (1 Тим 1:20; 2 Тим 4:14)34Но, когато узнаха, че е иудеин, всички завикаха с един глас и кряскаха около два часа: велика е Артемида Ефеска!35А градският писар, като усмири народа, каза: мъже ефесци, кой човек не знае, че град Ефес е служител на великата богиня Артемида и на падналия от Зевса неин идол?36Прочее, щом това е неоспоримо, вие трябва да бъдете мирни и да не вършите нищо необмислено.37А вие сте довели тия мъже, които нито храма Артемидин са обрали, нито богинята ви хулят.38Ако пък Димитър и художниците, които са с него, имат да се оплакват против някого, то има съдебни събрания, има и проконсули: нека се тъжат един против други.39Ако пък за друго нещо придиряте, то ще бъде решено в законното събрание.40Защото има опасност да бъдем обвинени в бунт поради днешната случка, понеже няма никаква причина, с която да можем да оправдаем това сборище. Като каза това, разпусна събранието.