1Господи, Вседържителю, Боже Израилев! Утеснена душа и унил дух вика към Тебе:2чуй, Господи, и помилувай, защото Ти си Бог милосърден; помилувай, защото съгрешихме пред Тебе;3Ти вечно пребъдваш, а ние вечно гинем. (Пс 91:9; Пс 101:8)4Господи Вседържителю, Боже Израилев! чуй молитвата на Израилевите умрели и на техните синове, които съгрешиха пред Тебе, които не послушаха гласа на Господа, своя Бог, затова ни и сполетяха бедствия. (Пс 9:14; Ез 14:13)5Не си спомняй неправдите на бащите ни, а спомни ръката Си и името Си в това време,6защото Ти си Господ, Бог наш, и ние ще Те прославим, Господи!7Затова си вселил Твоя страх в нашето сърце, за да призоваваме Твоето име; и ние ще Те прославяме в нашето преселение, защото отхвърлихме от нашето сърце всяка неправда на бащите си, които съгрешиха пред Тебе.8Ето, ние сме сега в нашето преселение, където Ти ни разпръсна за хула, за клетва и за отплата поради всички неправди на бащите ни, които отстъпиха от Господа, нашия Бог. (Вт 28:37)9Чуй, Израилю, заповедите на живота, внимавайте, за да разумеете мъдростта.10Що значи туй, Израилю, че ти се намираш в земята на враговете? Остаря ти в чужда земя, оскверни се заедно с мъртвите,11причислен си към тия, които са в ада,12оставил си източника на премъдростта. (Ер 2:13)13Ако беше ходил по Божия път, щеше да живееш мирно довека. (Пс 80:14)14Познай де се намира мъдростта, де силата, де знанието, та заедно с това да узнаеш, де се намира дългоденствието и животът, де се намира светлината на очите и мирът.15Кой е намерил нейното място, и кой е влязъл в нейната съкровищница?16Де са князете на народите и ония, които владееха над зверове земни, които се забавляваха с птици небесни (Ер 28:14)17И събираха сребро и злато, на които се надяват людете, и чиито имоти край нямат?18Де са ония, които се занимаваха със сребърни изделия, и чиито изделия брой нямат? (Мт 6:25)19Те изчезнаха и слязоха в ада, и вместо тях се други издигнаха.20По-сетнешните видяха светлина и живяха на земята, но пътя на мъдростта не познаха; (Рим 1:21; Прем 13:1)21не разбраха пътеките и, и техните синове я не достигнаха; те бяха далеч от нейния път.22И не се чуваше за нея в Ханаан, нито я виждаха в Теман.23Синовете на Агар диреха земно знание, също и търговците от Мера и Теман, и баснословците и изследвачите на знанието, но пътя на премъдростта не познаха и не забелязаха нейните пътеки. (1 Кор 1:20; 1 Кор 1:22; Сир 15:7; Сир 15:9)24О, Израилю! колко е голям Божият дом, и колко е пространно мястото на неговото владение!25Голям е той и няма край, висок е и неизмерим.26Там отначало имаше прочути исполини, твърде големи, изкусни във война. (Бит 6:4)27Но не тях избра Бог, и не тям откри пътя на премъдростта; (1 Кор 1:27)28и те загинаха затова, че нямаха мъдрост, загинаха от своето безумие.29Кой се качи на небето, и я взе и свали от облаците? (Вт 30:12)30Кой премина морета и я намери, и кой ще донесе нея – по-добрата от чисто злато?31Никой не знае пътя и, ни помисля за пътеките и. (1 Кор 2:7)32Но Знаешият всичко я знае; Той я откри със Своя разум, Оня, Който направи земята за вечни времена и я изпълни с четириноги животни, (Бит 1:24)33Който праща светлината, – и тя иде, повика я, – и тя го послуша с трепет;34и звездите заблестяха на стражите си и се зарадваха.35Той ги повика, и те казаха: „ето ни“, и заблестяха от радост пред своя Творец.36Този е нашият Бог, и никой друг не ще се сравни с Него. (Изх 15:11)37Той намери всички пътища на премъдростта и я подари на Своя раб Иакова и на Своя възлюбен Израиля. (Ис 28:26)38След това Той се яви на земята и живя между людете. (Йн 1:10; Йн 1:14; 1 Тим 1:15; Прем 2:15)