1Бог рече на Иакова: стани, та иди във Ветил и живей там; и съгради там жертвеник Богу, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брата си Исава. (Бит 28:13)2И рече Иаков на домашните си и на всички, които бяха с него: изхвърлете чуждите богове, които се намират у вас, очистете се и променете дрехите си; (Бит 31:19; Еф 4:22; Кол 3:9)3да станем и отидем във Ветил; там ще съградя жертвеник на Бога, Който ме чу в деня на моята неволя, и беше с мене (и ме пази) в пътя, по който ходих.4И дадоха на Иакова всички чужди богове, които бяха в ръцете им, и обеците, що бяха на ушите им; и закопа ги Иаков под дъба, който беше близо до Сихем. (И ги остави неизвестни дори до днешен ден.) (И Н 24:26; Съд 9:6)5Па тръгнаха (от Сихем). Страх Божий нападна околните градове, и те не гониха Иакововите синове. (Изх 23:27; 1 Цар 14:15)6И дойде Иаков в Луз, който е в Ханаанската земя, сиреч във Ветил, сам той и всички човеци, които бяха с него, (Бит 12:8; Бит 28:19)7и съгради там жертвеник, и нарече това място: Ел-Ветил; защото там му се бе явил Бог, когато той бягаше от лицето на брата си (Исава). (Бит 28:13)8И умря Девора, Ревекината кърмачка, и я погребаха по-долу от Ветил, под дъба, който Иаков и нарече плачи-дъб. (1 Лет 10:12)9И яви се Бог на Иакова (в Луз) след връщането му от Месопотамия, и го благослови;10и му рече Бог: твоето име е Иаков; отсега обаче няма да се наричаш Иаков, а ще бъде името ти Израил. И нарече името му: Израил. (Бит 32:28)11Каза му още Бог: Аз съм Бог Всемогъщий; плоди се и се множи; народ и много народи ще се народят от тебе, и царе от чреслата ти ще произлязат; (Бит 1:28; Бит 17:1; Бит 17:6)12земята, която дадох на Авраама и Исаака, ще дам на тебе, и на потомството ти след тебе ще дам тая земя. (Бит 12:7)13И възнесе се Бог от него, от мястото, дето му говори. (Бит 17:22)14И въздигна Иаков паметник на мястото, дето му говори (Бог), каменен паметник, и извърши върху него възлияние, изля върху него елей; (Бит 28:18)15и нарече Иаков името на мястото, дето му говори Бог, Ветил. (Бит 28:19)16И тръгнаха от Ветил. (И разпъна той шатрата си зад кула Гадер.) И когато оставаше още малко път до Ефрата, Рахил роди и при раждането много се мъчи.17А когато се тя мъчеше при раждането, бабата и рече: не бой се, защото и това ти е син. (1 Цар 4:20)18И когато береше душа, понеже умираше, нарече името му: Бенони. Но баща му го нарече: Вениамин.19И умря Рахил, и я погребаха на пътя за Ефрата, сиреч Витлеем. (Бит 48:7)20Иаков въздигна над гроба и паметник. Това е надгробният паметник Рахилин и до днес. (1 Цар 10:2; 1 Мак 13:27)21И тръгна (оттам) Израил и разпъна шатрата си зад кула Гадер. (Мих 4:8)22Когато живееше Израил в оная страна, Рувим отиде и спа с Вала, наложницата на баща си (Иакова). Израил чу (и прие това с огорчение). А Иаков имаше дванайсет сина. (Бит 49:4)23Синове от Лия: първенецът на Иакова Рувим, след него Симеон, Левий, Иуда, Исахар и Завулон. (Бит 46:8; Изх 1:2)24Синове от Рахил: Иосиф и Вениамин. (Бит 30:23)25Синове от Вала, Рахилина слугиня: Дан и Нефталим. (Бит 30:5)26Синове от Зелфа, Лиина слугиня: Гад и Асир. Тия са синовете на Иакова, които му се родиха в Месопотамия. (Бит 30:9)27И дойде Иаков при баща си Исаака (защото той беше още жив) в Мамре, в Кириат Арба, сиреч Хеврон (в Ханаанската земя), дето бяха странствували Авраам и Исаак. (Бит 14:13; Бит 23:2)28А дните на Исааковия (живот) бяха сто и осемдесет години.29И издъхна Исаак и умря, и се прибра при своя народ, бидейки стар и сит на живот. И го погребаха синовете му Исав и Иаков. (Бит 25:9)