1Змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог създаде. И рече тя на жената: истина ли каза Бог, да не ядете от никое дърво в рая? (Прем 2:24)2Жената отговори на змията: плодове от дърветата можем да ядем,3само за плодовете на дървото, що е посред рая, рече Бог: не яжте от тях и не се докосвайте до тях, за да не умрете.4Тогава змията рече на жената: не, няма да умрете; (Йн 8:44; 2 Кор 11:3)5но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло.6Видя жената, че дървото е добро заядене и че е приятно за очите и многожелано, защото дава знание, взе от плодоветему и яде, па даде и на мъжа си, та яде и той. (1 Тим 2:14; Сир 25:26)7Тогава се отвориха очите на двамата, и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листи и си направиха препасници. (Бит 2:25; Отк 3:17)8И чуха гласа на Господа Бога, когато ходеше низ рая по дневната хладина, искриха се Адам и жена му от лицето на Господа Бога между райските дървета. (Пс 137:6; Ам 9:2)9И извика Господ Бог на Адама и му рече: (Адаме,) где си?10Той каза: чух гласа Ти в рая, и ме достраша, защото съм гол, и се скрих.11И рече (Бог): кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти забраних да ядеш? (Бит 2:17)12Адам отговори: жената, която мидаде Ти – тя ми даде от дървото, и аз ядох.13Тогава Господ Бог рече на жената: защо си сторила това? Жената отговори: змията ме прелъсти, и аз ядох. (2 Кор 11:3)14И рече Господ Бог на змията: загдето си сторила това, проклета да си между всички животни и всички полски зверове; ти ще се влачиш по корема си и ще ядеш прах през всички дни на живота си; (Пс 71:9)15и ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата. (Бит 14:18; Бит 22:9; Пс 22:1; Пс 70:1; Пс 111:1; Пс 111:2; Пс 111:4; Зах 6:13; Зах 12:10; Йн 3:14)16На жената рече: ще умножа и преумножа скръбта ти, кога си бременна; с болки ще раждаш деца; и към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува над тебе. (1 Кор 14:34)17А на Адама рече: загдето си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: не яж от него, – проклета да е земята поради тебе; с мъка ще се храниш от нея през всички дни на живота си; (Бит 4:12; Бит 5:29)18тръне и бодили ще ти ражда тя; и щесе храниш с полска трева;19с пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш. (Пс 127:2; Екл 12:7)20И даде Адам на жена си име Ева[1], защото тя стана майка на всички живеещи.21И направи Господ Бог на Адама ина жена му кожени дрехи, с които ги облече.22И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло; и сега – да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно. (Бит 1:27; Бит 2:9; 1 Йн 5:7)23Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина, да обработва земята, от която бе взет.24И изгони Адама, и постави на изток при Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота.