1Авраам беше вече стар и в преклонни години. Господ благослови Авраама във всичко. (Бит 21:5)2И рече Авраам на своя слуга, най-стария в дома му, който пристояваше над целия му имот: тури ръката си под бедрото ми (Бит 47:29)3и ми се закълни в Господа, Бога на небето и Бога на земята, че няма да вземеш за сина ми (Исаака) жена от дъщерите на хананейци, между които живея, (Бит 27:46)4а ще отидеш в моята земя, в родното ми място (и при племето ми), и ще вземеш (оттам) жена за сина ми Исаака.5Слугата му рече: може жената да не пожелае да дойде с мене в тая земя; трябва ли да върна сина ти в земята, от която ти си излязъл?6Авраам му рече: гледай да не върнеш сина ми там;7Господ, Бог на небето (и Бог на земята), Който ме взе от бащиния ми дом и от земята, дето съм роден, Който ми говори и Който ми се кле, думайки: (на тебе и) на потомството ти ще дам тая земя, – Той ще изпрати Своя Ангел пред тебе, и ти ще вземеш оттам жена за сина ми (Исаака); (Бит 12:7; Бит 13:15; Бит 15:18; Бит 26:3)8ако пък жената не пожелае да дойде с тебе (в тая земя), ти ще си свободен от тая ми клетва; само сина ми не връщай там.9Тогава слугата тури ръката си под бедрото на своя господар Авраама и му се закле в това.10И слугата взе от камилите на господаря си десет камили и тръгна. В ръце си носеше всякакви съкровища от господаря си. Той стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град;11и спря камилите вън от града, при кладенеца, надвечер, по време, когато жените излизат да наливат (вода),12и рече: Господи, Боже на господаря ми Авраама! прати днес насреща ми оная, която търся, и покажи милост над моя господар Авраама;13ето, аз съм при извора, и дъщерите на градските жители излизат да наливат вода;14и момата, на която аз ще кажа: наведи стомната си да пия, и която (ми) каже: пий, аз ще дам и на камилите ти да пият (докле се напият) – тя да бъде оная, която си отредил за Твоя раб Исаака; по това и ще позная, че Ти показваш милост над господаря ми (Авраама).15Не беше още свършил да си дума (в ума), ето, зададе се със стомна на рамо Ревека, родена от Ватуила, син на Милка, жена на Нахора, Авраамовия брат; (Бит 22:23)16момата беше хубава мома, която мъж не бе я познал. Тя слезе при извора, напълни стомната си и тръгна нагоре.17А слугата се затече насреща и и рече: дай ми да пия малко вода от стомната ти. (Йн 4:7)18Тя отговори: пий, господине. И веднага свали стомната на ръката си и му даде да пие.19И когато се той напи, тя рече: аз ще извадя вода и за камилите ти, докле се напият (всички).20И тутакси изля водата от стомната си в поилото, и се затече пак към кладенеца да вади (вода), и извади за всичките му камили.21Човекът я гледаше мълком и учудено, като желаеше да узнае, дали е благословил Господ пътя му, или не.22Когато камилите се напиха, човекът взе една златна обеца, тежка половин сикла, и две гривни за ръцете и, тежки десет сикли злато,23(па я попита) и рече: чия дъщеря си? кажи ми: има ли в бащиния ти дом място да пренощуваме?24Тя му рече: дъщеря съм на Ватуила, син на Милка, когото тя роди на Нахора.25И рече му още: има у нас много слама и храна; има и място за нощуване.26Тогава човекът се наведе, поклони се Господу27и рече: благословен да е Господ, Бог на господаря ми Авраама, Който не остави господаря ми без милостта Си и истината Си! Господ ме доведе по прав път в дома на господаревия ми брат.28Момата се затече в къщата на майка си и разказа това.29Ревека имаше брат, на име Лаван. Лаван се затече на извора при човека;30той бе видял обецата и гривните на сестрините си ръце и чул бе думите на сестра си Ревека, която казваше: така говори с мене тоя човек, – тогава именно и отиде при човека; и ето, тоя стоеше при камилите до извора;31и (му) рече: влез, благословений от Господа; защо стоиш вън? аз приготвих къщата, както и място за камилите.32Тогава човекът влезе. Лаван разседла камилите, даде им слама и храна, и вода, за да умият нозете нему и на човеците, които бяха с него.33И сложиха му да яде. Но той рече: няма да ям, докле не кажа, за какво съм дошъл. И рекоха: казвай.34Той каза: аз съм Авраамов слуга;35Господ благослови твърде много моя господар, и той стана велик: Той му даде овци и волове, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли;36господаревата ми жена Сарра на старини роди на господаря ми (един) син, комуто той даде всичкия си имот; (Бит 21:2; Бит 25:5)37и господарят ми взе от мене клетва, като рече: не взимай жена за сина ми от дъщерите на хананейци, в чиято земя живея,38а иди в бащиния ми дом и при сродниците ми, и (оттам) вземи жена за сина ми.39Аз рекох на господаря си: може би, жената не ще пожелае да дойде с мене.40Той ми рече: Господ (Бог), пред Чието лице аз ходя, ще прати с тебе Своя Ангел и ще насочи към сполука пътя ти, и ти ще вземеш жена за сина ми от сродниците ми и от дома на баща ми; (Бит 17:1)41тогава ще бъдеш свободен от клетвата ми, кога отидеш при сродниците ми; и ако те не ти дадат, ще бъдеш свободен от клетвата ми.42И аз дойдох сега при извора и рекох: Господи, Боже на господаря ми Авраама! Ако си насочил към сполука пътя, по който отивам, (Бит 24:12)43то ето, аз съм при извора (и дъщерите на градските жители излизат да наливат вода), и момата, която излезе да налива, и на която река: дай ми да пия малко от твоята стомна,44и която ми каже: и ти пий, и за камилите ти ще извадя, – тя да бъде жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми (Своя раб Исаака; по това и ще позная, че Ти показваш милост над господаря ми Авраама).45Не бях още свършил да си думам в ума, ето, зададе се Ревека със стомна на рамо и слезе при извора и наля (вода); и аз и казах: дай ми да пия.46Тя веднага свали стомната от рамо (в ръка си) и рече: пий, и камилите ти ще напоя. И аз пих, и камилите (ми) тя напои.47Аз я попитах и рекох: чия дъщеря си (кажи ми). Тя отговори: дъщеря на Ватуила, Нахоровия син, когото му роди Милка. Тогава аз и турих обеца на лицето и гривни на ръцете и.48И наведох се, та се поклоних Господу, и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраама, Който ме доведе по прав път, за да взема братовата дъщеря на моя господар за сина му.49Сега кажете ми: ще сторите ли милост и правда на моя господар, или не? Кажете ми, и аз ще се обърна надясно или наляво.50Отговориха Лаван и Ватуил и рекоха: от Господа дойде това нещо; ние не можем да ти кажем ни лошо, ни добро;51ето Ревека пред тебе; вземи (я) и върви; нека бъде тя жена на господаревия ти син, както е рекъл Господ.52Когато Авраамовият слуга чу думите им, поклони се Господу доземи.53Тогава слугата извади сребърни и златни неща и дрехи, та даде на Ревека, също даде скъпи дарове и на брата и, и на майка и.54Па ядоха и пиха той и човеците, които бяха с него, и пренощуваха. А когато станаха сутринта, той рече: пуснете ме (да ида) при господаря си.55Но брат и и майка и рекоха: нека момата поостане при нас поне десет дена, тогава ще си отидеш.56Той им рече: не ме задържайте, защото Господ насочи към сполука пътя ми; пуснете ме да ида при господаря си.57Те рекоха: да повикаме момата и да попитаме, какво ще каже тя.58Повикаха Ревека и я попитаха: отиваш ли с тоя човек? Тя рече: отивам.59И пуснаха сестра си Ревека и кърмачката и, и Авраамовия слуга, и човеците му.60И благословиха Ревека и и рекоха: сестро наша, да се народят от тебе хиляди, хиляди, и твоето потомство да владее жилищата на враговете ти!61И стана Ревека и слугините и, и възседнаха камилите, та отпътуваха подир човека. Слугата взе Ревека и отиде.62А Исаак току-що бе се върнал от Беер-лахай-рои, защото живееше в южната земя. (Бит 16:14)63Надвечер Исаак излезе в полето да се поразтуши, па дигна очи и видя: ето, идат камили.64Ревека погледна и видя Исаака, и слезе от камилата.65И попита тя слугата: кой е тоя човек, който иде по полето насреща ни? Слугата отговори: този е моят господар. И тя взе булото и се покри. (1 Пет 3:6)66Слугата разказа на Исаака всичко, що бе направил.67И въведе я Исаак в шатрата на майка си Сарра; и взе Ревека, и тя му стана жена, и той я обикна; и се утеши Исаак в скръбта за майка си (Сарра). (Бит 23:2)