1И яви се Господ на Авраама в дъбрава Мамре, когато той седеше при входа на шатрата (си), през дневната жега. (Бит 13:18; Бит 17:1)2Той дигна очите си и погледна: и ето, трима мъже стоят срещу него. Като ги видя, затече се от входа на шатрата (си) да ги посрещне и се поклони доземи, (Евр 13:2)3и рече: Господарю, ако съм намерил благоволение пред очите Ти, не отминавай Твоя раб;4ще донесат малко вода, ще умият нозете ви; и ще си починете под това дърво, (1 Тим 5:10)5аз пък ще донеса хляб, и вие ще подкрепите сърцата си; след това вървете (по пътя си); защото затова именно минахте край вашия раб. Те рекоха: стори, както казваш. (Пс 103:15)6И затече се Авраам в шатрата при Сарра и (и) рече: замеси по-скоро три сати от най-доброто брашно и направи пресни пити. (1 Цар 28:24; 3 Цар 17:13)7А Авраам се затече при стадото, взе едно младо и добро теле, и го даде на слугата, и той побърза да го сготви.8И взе масло и мляко и сготвеното теле, и ги сложи пред тях; а сам стоеше при тях под дървото. И те ядоха.9Тогава го попитаха: де е жена ти Сарра? Той отговори: тук, в шатрата.10И един от тях рече: Аз пак ще дойда при тебе (догодина) по това време, и жена ти Сарра ще има син. А Сарра слушаше при входа на шатрата, зад него. (Бит 17:19; Бит 21:1; Рим 9:9)11Авраам и Сарра бяха стари и в преклонна възраст, и на Сарра беше престанало обикновеното у жените. (Рим 4:19; Евр 11:11)12Сарра се засмя в себе си и рече: аз ли ще имам тази утеха, след като остарях? Па и господарят ми е стар. (1 Пет 3:6)13И рече Господ на Авраама: защо Сарра се засмя (в себе си) и каза: нима наистина мога да родя, когато съм остаряла?14Има ли нещо мъчно за Господа? В уреченото време догодина Аз ще бъда у тебе, и Сарра (ще има) син. (Ер 32:27; Зах 8:6; Мт 19:26)15Но Сарра не се призна, а рече: не съм се смяла. Защото тя се бе уплашила. Той обаче (и) рече: не, ти се засмя.16И станаха ония мъже и тръгнаха оттам към Содом (и Гомора); а Авраам отиде с тях да ги изпроводи.17И рече Господ: ще скрия ли от Авраама (Моя раб), каквото искам да направя?18От Авраама именно ще произлезе народ велик и силен, и чрез него ще бъдат благословени всички народи на земята, (Бит 12:3; Бит 22:18)19защото Аз го избрах, за да заповядва на синовете си и на своя дом след себе си, да ходят по пътя Господен и да вършат правда и съд; и Господ ще изпълни над Авраама (всичко), що бе казал за него. (Вт 4:9; Вт 6:7)20И рече Господ: голям е поплакът против Содом и Гомора, и грехът им е твърде тежък; (Бит 19:13; Ез 16:48)21ще сляза и ще видя, дали постъпват тъкмо тъй, какъвто е поплакът против тях, който стига до Мене, или не; ще узная. (Бит 11:5)22И като потеглиха мъжете оттам, отидоха в Содом; Авраам пък стоеше още пред лицето на Господа.23Тогава Авраам се приближи и рече: нима ще погубиш праведника с нечестивеца заедно (и с праведния да стане същото, каквото с нечестивия)?24В тоя град, може би, има петдесет праведника; нима ще погубиш и не ще да пожалиш (всичкото) това място заради петдесетте праведници (ако се намират) в него?25не може да бъде, Ти да постъпиш тъй, че да погубиш праведника с нечестивеца заедно, та същото да стане с праведния, каквото и с нечестивия; не може да бъде това от Тебе! Съдията на цялата земя ще постъпи ли неправосъдно? (Пс 7:9; Йн 5:27; Д А 17:31)26Господ рече: ако намеря в град Содом петдесет праведника, заради тях ще пожаля (целия град и) всичкото това място.27Авраам отговори: ето, реших се да говоря на Господа, аз, който съм прах и пепел: (Бит 2:7; Йов 30:19; Екл 12:7)28може би, до петдесетте праведници да не достигнат пет; нима заради петте Ти ще погубиш целия град? Той отговори: няма да го погубя, ако намеря там четирийсет и пет.29Авраам продължаваше да говори с Него и рече: може би, ще се намерят там четирийсет? Той отговори: няма да направя това и заради четирийсетте.30И рече Авраам: да се не прогневи Господ, загдето ще говоря: може би, ще се намерят там трийсет? Той рече: няма да направя това, ако се намерят там трийсет.31Авраам рече: ето, аз се реших да говоря на Господа: може би, ще се намерят там двайсет? Той отговори: няма да погубя и заради двайсетте.32Авраам рече: да се не прогневи Господ, загдето ще кажа още веднъж: може би, ще се намерят там десет? Той отговори: няма да погубя и заради десетте. (Як 5:16)33И Господ си тръгна, като престана да говори с Авраама; Авраам пък се върна на мястото си.