1Но Сара, жена на Аврама, му не раждаше. Тя имаше слугиня египтянка, на име Агар.2И рече Сара на Аврама: ето Господ заключи утробата ми, за да не раждам; затова влез при слугинята ми; може би, ще имам деца от нея. Аврам послуша думите Сарини.3След като Аврам бе преседял десет години в Ханаанската земя, Аврамовата жена Сара взе слугинята си, египтянката Агар, и я даде на мъжа си Аврама за жена.4Той влезе при Агар, и тя зачена. А като видя, че зачена, тя взе да презира господарката си.5И рече Сара на Аврама: за обидата ми ти си виноват; аз дадох слугинята си в твоите обятия; а тя, като видя, че зачена, взе да ме презира; нека Господ бъде съдия между мене и тебе.6Аврам рече на Сара: ето, твоята слугиня е в ръцете ти; прави с нея, каквото щеш. И Сара взе да я притеснява, и тя побягна от нея.7И Ангел Господен я намери при извора в пустинята, при извора на пътя към Сур.8И рече (и Ангелът Господен): Агар, слугиньо Сарина! откъде си дошла и къде отиваш? Тя отговори: бягам от лицето на господарката си Сара.9Ангелът Господен и рече: върни се при господарката си и и се покори,10И пак и рече Ангелът Господен: ще умножа и преумножа твоето потомство тъй, че от множество не ще може да се изброи.11И още и рече Ангелът Господен: ето, ти си трудна, и ще родиш син, и ще го наречеш с име Измаил; защото Господ чу твоето страдание;12той ще бъде между човеците като див осел; ръцете му ще бъдат против всички, и ръцете на всички – против него; ще живее пред лицето на всичките си братя.13И нарече (Агар) Господа, Който и говореше, с това име: Ти си Бог, Който благосклонно ме погледна. Защото тя си рече: наистина тук видях изотзад Оногова, Който благосклонно ме погледна.14Затова тоя извор се нарече Беерлахай-рои[1]. Той се намира между Кадес и Баред. (Бит 24:62)15Агар роди Авраму син: и (Аврам) нарече сина си, който се роди от Агар, с име Измаил. (Гал 4:22)16Аврам беше на осемдесет и шест години, когато Агар му роди Измаила.