Авакум 3:3 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Молитва на пророк Авакума, за пение. 2 Господи! чух вест от Тебе и се уплаших. Господи! свърши делото Си сред години, сред години го яви; в гнева спомни Си за милост. 3 Бог иде от Теман, и Светият – от планина Фаран. Величието Му покри небесата, и славата Му изпълни земята. (Вт 33:2) 4 Блясъкът Му е като слънчева светлина; от ръцете Му лъчи, и тука е скривалището на силата Му! (Изх 24:17) 5 Пред лицето Му върви пораза, а по стъпките Му – палещ вятър. (Изх 9:3) 6 Той стана – и поклати земята; погледна – и в трепет докара народите; вековни планини се разпаднаха, първобитни хълмове срутиха; Неговите пътища са вечни. (И Н 10:13; Пс 17:8; Ис 54:10)

И Н 10:13Пс 17:8Ис 54:10

7 Тъжни видях шатрите етиопски; стресоха се сенниците на Мадиамската земя. (Чис 31:7; Съд 7:21) 8 Нима против реките, Господи, е пламнал Твоят гняв? Нима против реките е Твоето негодуване, или против морето е Твоята ярост, та си възседнал конете Си, спасителните Си колесници? (Изх 14:25; Изх 15:3) 9 Ти извади лъка Си според клетвеното обещание, дадено на колената. Ти с потоци разсече земята. (И Н 3:16) 10 Като Те видяха, планини затрепераха, води хлуйнаха; бездната издаде гласа си, нависоко дигна ръцете си; (Пс 45:4; Пс 76:13) 11 слънце и месечина се спряха на мястото си пред блясъка на хвърчащите Твои стрели, пред сиянието на святкащите Твои копия. (И Н 10:12) 12 В гняв ходиш по земята и в негодуване тъпчеш народите. 13 Ти излизаш за спасение на Твоя народ, за спасение на Твоя помазан. Ти съкрушаваш главата на нечестивия дом, като го оголваш от основи до връх. 14 Ти пронизваш с копията му главата на неговите вождове, когато като вихър се впуснаха да ме разбият, радостни, като че мислеха да погълнат скришом сиромаха. 15 С конете Си отвори път в морето, през дълбините на големите води. 16 Аз чух – и вътрешността ми затрепера; при известието за това затрепериха устните ми, болка проникна в костите ми, и мястото под мене трепери; а аз трябва да бъда спокоен в бедствения ден, когато ще дойде против народа ми неговият грабител. 17 Макар и да не цъфне смоковницата, и да няма плод по лозите, макар маслината да измени, и нивата да не даде храна, макар и да не останат овци в кошарата и рогат добитък в оборите, – 18 аз и тогава ще се радвам в Господа и ще се веселя в Бога на моето спасение. (Пс 12:6; Ис 61:10) 19 Господ Бог е моя сила: Той ще направи нозете ми като на елен и ще ме изкачи на височините ми! (Началнику на хора.) (2 Цар 22:34; Пс 17:15)