1Когато чу това, цар Езекия раздра дрехите си, покри се с вретище и отиде в дома Господен. (Ис 37:1)2И прати Елиакима, началника на двореца, писаря Севна и по-старите свещеници, покрити с вретища, при Амосовия син пророк Исаия. (4 Цар 18:18)3Те му казаха: тъй говори Езекия: ден за скръб, за наказание и за срам е тоя ден; защото младенците дойдоха до отвора на майчината утроба, но родилна сила няма. (Ис 13:8; Ис 26:18; Ис 37:3)4Може би Господ, Бог твой, ще чуе всички думи на Рабсака, когото господарят му асирийският цар прати да хули живия Бог и да безчести с думи, каквито чу Господ, Бог твой. Затова отправи молитва за останалите, които са още живи.5Слугите на цар Езекия отидоха при Исаия, (Ис 37:6)6и рече им Исаия: тъй кажете на вашия господар: тъй говори Господ: не бой се от думите, които чу, и с които Ме хулиха слугите на асирийския цар.7Ето, Аз ще пратя в него дух, и той ще чуе известие, и ще се върне в земята си, и Аз ще го поразя с меч в неговата земя. (4 Цар 7:6; 4 Цар 19:9)8Върна се Рабсак и намери асирийския цар, че воюва против Ливна, защото беше чул, че оня бил потеглил от Лахис.9Чу царят и за етиопския цар Тирхак; за него му казаха: ето, той излезе да се удари с тебе. И пак проводи пратеници при Езекия да кажат: (Ис 37:9)10тъй кажете на иудейския цар Езекия: нека те не лъже твоят Бог, Комуто се уповаваш, мислейки, че Иерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар. (4 Цар 18:30)11Нали си чувал, какво направиха асирийските царе с всички земи, като ги туриха под заклятие, – та ти ли ще оцелееш?12Боговете на ония народи, които бащите ми съсипаха, избавиха ли ги? Избавиха ли Гозан, и Харан, и Рецеф, и синовете на Еден, който е в Таласар? (4 Цар 18:33; 2 Лет 32:19)13Де е царят ематски, и царят арпадски, и царят на град Сепарваим, на Ена и на Ива?14Тогава Езекия взе писмото от ръцете на пратениците, прочете го, отиде в дома Господен, и го разгърна Езекия пред лицето Господне; (Ис 37:14)15и молеше се Езекия пред лицето Господне и казваше: Господи, Боже Израилев, Който седиш на херувими! Ти един си Бог над всички земни царства. Ти си сътворил небето и земята. (1 Цар 4:4; Пс 98:1)16Наклони, Господи, ухото Си и чуй (ме); отвори, Господи, очите Си и поглед ни, и чуй думите на Сенахирима, който е пратил да хулят (Тебе,) живия Бог! (1 Цар 17:10)17Наистина, о, Господи, царете асирийски съсипаха народите и земите им,18и нахвърлиха боговете им в огън, но това не бяха богове, а изделие на човешки ръце, – дърво и камък, затова ги и изтребиха.19И сега, Господи Боже наш, избави ни от ръцете му, и всички земни царства ще познаят, че Ти, Господи, си Бог един. (Сир 36:5)20Тогава Исаия, син Амосов, прати да кажат на Езекия: тъй говори Господ, Бог Израилев: чух онова, за което ти Ми се моли против асирийския цар Сенахирим. (2 Лет 32:20; Ис 37:21)21Ето словото, що Господ изрече за него: ще те презре, ще се присмее над тебе девствената Сионова дъщеря, подире ти ще поклати глава дъщерята Иерусалимска. (Ис 1:8)22Кого кореше и хулеше ти? И против кого издигна глас и тъй високо дигна очи? Против Светия Израилев!23Чрез твоите пратеници ти хулеше Господа и казваше: с многото си колесници се качих на планинските височини, по хълбоците на Ливан, изсякох високите му кедри и прекрасните му кипариси и стигнах до най-крайното му пристанище, в гъстака на градината му; (Ис 37:24; Зах 11:2)24изкопах и пих чужда вода, и пресуших със стъпалата на нозете си всички египетски реки. (Ис 37:25)25Нима не си чувал, че Аз отдавна съм сторил това, в стародавни дни съм го предначертал, а сега го изпълних, чрез туй, че ти опустошаваш укрепени градове, пре обръщайки в купища развалини? (Ис 43:13; Ис 44:7)26И жителите им изнемогнаха, треперят и се срамуват. Те станаха като полска трева и крехък злак, като растлини по покривите и припламнало жито преди да изкласи. (Пс 36:2; Пс 91:8; Ис 37:27)27Седнеш ли, излезеш ли, или влезеш, Аз всичко зная; зная и дързостта ти против Мене.28За твоята дързост против Мене и задето гордостта ти достигна до ушите Ми, ще туря халката Си в твоите ноздри и юздата Сив твоите уста, и ще те върна назад по същия път, по който си дошъл. (3 Цар 20:28; Ез 29:4)29И ето ти личба (Езекие): яжте тая година изникналото от паднало зърно, догодина – самораслото, а на третата година сейте и жънете, садете лозя и яжте плодовете им. (Лев 25:3; Ис 37:30)30И оцелялото в Иудиния дом, останалото пак ще пусне корен отдолу и ще даде плод отгоре,31защото от Иерусалим ще произлезе остатъкът, и спасеното – от Сион планина. Ревността на Господа Саваота ще нат прави това. (Ис 37:32)32Затова тъй говори Господ за асирийския цар: той няма да влезе в тоя град, няма да хвърли в него стрела, няма да пристъпи с щит към него и няма да насипе окоп против него.33По същия път, по който е дошъл, ще се върне, и няма да влезе в тоя град, говори Господ.34Аз ще пазя тоя град, за да го опазя за Себе Си и за Моя раб Давида. (3 Цар 11:13; 4 Цар 20:6)35И случи се през нея нощ: Ангел Господен отиде и порази в асирийския стан сто осемдесет и пет хиляди. На сутринта станаха, и ето – все мъртви тела. (2 Лет 32:21; Ис 37:36; 1 Мак 7:41; 2 Мак 8:19; 2 Мак 15:22; Сир 48:24)36Тръгна, отиде и се върна асирийският цар Сенахирим, и живееше в Ниневия.37И когато се кланяше в дома на Нисроха, своя бог, убиха го с меч синовете му Адрамелех и Шарецер, а сами избягаха в Араратската земя. И вместо него се възцари син му Асардан. (Езд 4:2; Тов 1:21)
4 Царе 19
Верен
1А когато цар Езекия чу това, той раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в ГОСПОДНИЯ дом.2И прати управителя на царския дом Елиаким, писаря Шевна и старейшините на свещениците, покрити с вретища, при пророк Исая, сина на Амос.3И те му казаха: Така казва Езекия: Ден на скръб, на изобличение и на опозоряване е този ден, защото децата дойдоха до раждане, но няма сила за раждане.4Може би ГОСПОД, твоят Бог, ще чуе всичките думи на рапсака, когото господарят му, асирийският цар, изпрати да хули живия Бог, и ще го накаже заради думите, които ГОСПОД, твоят Бог, чу. Моля те, издигни молба за остатъка, който е оцелял[1].5И така, слугите на цар Езекия отидоха при Исая.6И Исая им каза: Така да кажете на господаря си: Така казва ГОСПОД: Не се бой от думите, които чу, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха.7Ето, Аз ще сложа в него такъв дух, че като чуе слух, ще се върне в земята си[2], и ще го поваля с меч в неговата земя[3].8И рапсакът се върна и намери асирийския цар да воюва с Ливна; защото беше чул, че той тръгнал от Лахис.9А царят беше чул да казват за етиопския цар Тирак: Ето, излязъл е да воюва против теб! И той пак изпрати посланици до Езекия да кажат:10Така да говорите на юдовия цар Езекия и да кажете: Да не те мами твоят Бог, на когото се уповаваш, като казваш: Ерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар!11Ето, ти чу какво са направили асирийските царе на всичките земи, как са ги изтребили. Ти ли ще се избавиш?12Боговете на народите избавиха ли онези, които бащите ми унищожиха: Гозан, Харан, Ресеф и синовете на Еден, които бяха в Таласар?13Къде са царят на Емат, царят на Арфад и царят на града Сефаруим, на Ена и на Ава?14И Езекия взе писмото от ръката на пратениците и го прочете, и се изкачи в ГОСПОДНИЯ дом, и Езекия го разгъна пред ГОСПОДА.15И Езекия се помоли пред ГОСПОДА, като каза: ГОСПОДИ, Боже на Израил, който седиш на престол между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всичките земни царства! Ти си направил небето и земята.16ГОСПОДИ, приклони ухото Си и чуй! ГОСПОДИ, отвори очите Си и виж! Чуй думите на Сенахирим, който изпрати този да похули живия Бог[4]!17Наистина, ГОСПОДИ, асирийските царе опустошиха народите и земята им,18и хвърлиха в огъня боговете им, защото не бяха богове, а дело на човешки ръце, дървета и камъни, и те ги унищожиха.19И сега, ГОСПОДИ, Боже наш, моля Те, спаси ни от ръката му, за да познаят всичките земни царства, че Ти, ГОСПОД, си единственият Бог!20Тогава Исая, синът на Амос, изпрати до Езекия да кажат: Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Чух това, за което Ми се помоли против асирийския цар Сенахирим.21Ето словото, което ГОСПОД говори за него: Презря те, присмя ти се девицата, сионската дъщеря; зад теб поклати глава ерусалимската дъщеря.22Кого си обидил и похулил ти? И срещу кого си издигнал гласа си и си надигнал очите си? Срещу Светия Израилев.23Господа си обидил ти чрез пратениците си[5], като си казал: С множеството на колесниците си се изкачих на височината на планините, чак до краищата на Ливан, и ще изсека високите му кедри, избраните му елхи, и ще вляза в най-далечното му обиталище, в най-гъстата му гора.24Изкопах и пих чужди води и със стъпалото на краката си ще пресуша всичките египетски канали.25Не си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна и от древни времена съм го образувал? И сега го изпълних, така че ти да опустошаваш укрепени градове до купища развалини.26И жителите им бяха безсилни, уплашиха се, посрамиха се, бяха като трева на полето, като зеленина, като трева на къщния покрив, която изсъхва, преди да е пораснала.27Но аз зная жилището ти, излизането ти и влизането ти, и буйството ти против Мен.28Понеже буйството ти против Мен и надменността ти стигнаха до ушите Ми, затова ще сложа куката Си в ноздрите ти и юздата Си в устните ти и ще те върна по пътя, по който си дошъл[6].29И това ще ти[7] бъде знамението: Тази година ще ядете самораслото, втората година – това, което израсте от същото, а третата година посейте и пожънете, насадете лозя и яжте плода им.30И оцелялото от юдовия дом, което е останало, пак ще пуска корени надолу и ще дава плод нагоре.31Защото от Ерусалим ще излезе остатък и от хълма Сион – оцелялото[8]. Ревността на ГОСПОДА ще извърши това.32Затова, така казва ГОСПОД за асирийския цар: Няма да влезе в този град, няма да изстреля там стрела, няма да дойде пред него с щит и няма да издигне против него могила!33По пътя, по който е дошъл, по него ще се върне[9] и в този град няма да влезе, заявява ГОСПОД.34И Аз ще защитя този град, за да го избавя заради Себе Си и заради слугата Си Давид.35И в същата нощ Ангелът ГОСПОДЕН излезе и изби сто осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан. И когато станаха на сутринта, ето, всички те бяха мъртви трупове.36И асирийският цар Сенахирим се вдигна и си отиде; върна се и остана в Ниневия.37А когато се кланяше в храма на бога си Нисрох, синовете му Адрамелех и Сарасар го убиха с меч[10] и избягаха в араратската земя. А вместо него се възцари синът му Есарадон.