1В третата година на Осия, син на Ила, цар израилски, се възцари Езекия, син на иудейския цар Ахаз. (2 Лет 28:27)2Той беше на двайсет и пет години, когато се възцари, и царува двайсет и девет години в Иерусалим; майка му се казваше Ави, дъщеря на Захария. (2 Лет 29:1)3Той вършеше, каквото беше угодно пред очите на Господа, по всичко тъй, както правеше неговият отец Давид.4Той премахна оброчищата, изпочупи статуите, изсече дъбравата и унищожи медната змия, която Мойсей бе направил; защото дори до ония дни Израилевите синове и кадяха и я наричаха Нехущан. (Чис 21:9)5На Господа, Бога Израилев, той се уповаваше; и като него нямаше между всички иудейски царе – и подир него и преди него. (Пр 3:5; Ис 33:6)6Той се привърза към Господа, не отстъпваше от Него и пазеше заповедите Му, които Господ бе дал на Моисея. (Вт 17:11)7И Господ беше с него: навред, дето и да ходеше, той постъпваше благоразумно. И отметна се той от асирийския цар и престана да му служи. (Пр 16:20; Ис 36:7)8Той порази филистимци до Газа и в нейните предели: от стражарска кула до укрепен град. (Ис 14:29)9В четвъртата година на цар Езекия, сиреч в седмата година на Осия, син на Ила, цар израилски, асирийският цар Салманасар потегли против Самария, обсади я (4 Цар 17:5)10и след три години я превзе, – в шестата година на Езекия, сиреч в деветата година на израилския цар Осия биде превзета Самария.11И асирийският цар пресели израилтяните в Асирия, и ги засели в Халах и Хавор, при река Дозан, и в мидийските градове, (4 Цар 17:6)12защото те не слушаха гласа на Господа, своя Бог, и престъпиха завета Му: всичко, що бе заповядал Моисей, раб Господен, те нито слушаха, нито изпълняваха.13В четиринайсетата година на цар Езекия асирийският цар Сенахирим потегли против всички укрепени градове на Иуда и ги превзе. (2 Лет 32:1; Ис 36:1; Сир 48:20)14Тогава иудейският цар Езекия прати до асирийския цар в Лахис да кажат: виновен съм; иди си от мене; каквото ми наложиш, ще внеса, И асирийският цар наложи на иудейския цар Езекия триста таланта сребро и трийсет таланта злато. (Мих 1:13)15И Езекия даде всичкото сребро, каквото се намери в дома Господен и в съкровищниците на царския дом. (3 Цар 15:18; 4 Цар 12:18; 4 Цар 16:8)16Тогава Езекия сне златото от вратата на дома Господен и от вратните стълбове, които той, иудейският цар Езекия, бе позлатил, и го даде на асирийския цар.17И асирийският цар проводи Тарта на, Рабсариса и Рабсака от Лахис при цар Езекия в Иерусалим с голяма войска И тръгнаха и стигнаха до Иерусалим:, тръгнаха, стигнаха и се спряха при водопровода на горния водоем, който е по пътя за нивата на тепавичаря. (2 Лет 32:9; Ис 20:1; Ис 36:2)18И повикаха царя. И излезе пред тях Хелкиевият син Елиаким, началник на двореца, и писарят Севна, и Асафовият син Иоах, летописец. (4 Цар 19:2; Ис 22:20)19И рече им Рабсак: кажете на Езекия: тъй говори великият цар, асирийският цар: какво е това упование, на което ти се осланяш? (2 Лет 32:10)20Ти говори само празни думи: за война са потребни ум и сила. А сега на кого се осланяш, та се отметна от мене?21Ето, ти мислиш да се облегнеш на Египет, на тая пречупена тръстика, която, ако някой се опре на нея, ще му влезе в ръката и ще му я промуши. Такъв е фараонът, египетският цар, за всички, които се надяват на него. (Ис 20:5; Ис 36:6; Ез 29:6)22Ако пък ми кажете: на Господа, нашия Бог, се уповаваме, то на тогова ли. чиито оброчища и жертвеници Езекия премахна, като каза на Иуда и на Иерусалим: само пред тоя жертвеник се кланяйте в Иерусалим? (Изх 20:24; Вт 12:5; 2 Лет 32:11)23И тъй, сключи съюз с моя господар, асирийския цар; ще ти дам две хиляди коне; можеш ли си намери за тях конници?24Как ще надделееш ти и на един вожд от най-малките слуги на господаря ми? А се осланяш на Египет заради колесници и коне? (Ис 36:9)25При това нима аз без воля Господня съм тръгнал против това място, за да го съсипя? Господ ми каза: иди против тая земя и я съсипи.26И каза Хелкиевият син Елиаким, и Севна, и Иоах на Рабсака: говори на рабите си по арамейски, защото разбираме, а недей ни говори по иудейски да чува народът, който е на стената. (2 Лет 32:18; Ис 22:20)27И каза им Рабсак: нима само до твоя господар и до тебе ме прати господарят ми да кажа тия думи? Не, а и на людете, които седят на стената, за да ядат поганта си и да пият мочта си заедно с вас. (4 Цар 6:25)28И стана Рабсак, извика със силен глас по иудейски и говори, думайки: чуйте думите на великия цар, на асирийския цар!29Тъй говори царят: нека ви не мами Езекия, защото той не може да ви избави от моята ръка; (4 Цар 19:10; 2 Лет 32:11; Ис 36:14)30и нека ви не обнадеждва Езекия с Господа, думайки: Господ ще ни избави, и няма да бъде предаден тоя град в ръката на асирийския цар.31Не слушайте Езекия. Защото тъй говори асирийският цар: примирете се с мене и излезте при мене, и нека всеки яде плодовете на лозата си и на смоковницата си, и нека всеки пие вода от своя кладенец, (3 Цар 4:25)32докле дойда и ви заведа в такава също земя, като вашата земя, в земя с хляб и вино, в земя с плодове и лозя, в земя с маслинени дървета и мед, и ще живеете, и няма да умрете. Затова не слушайте Езекия, който ви мами и казва: Господ ще ни из бави.33Избавиха ли боговете народите, всеки земята си, от ръката на асирийския цар? (2 Лет 32:13; Ис 36:18)34Де са боговете на Емат и Арпад? Де са боговете на Сепарваим, Ена и Ива? Избавиха ли те Самария от ръката ми?35Кой от всички богове на тия земи избави земята си от моята ръка? Та нима Господ ще избави Иерусалим от моята ръка? (2 Лет 32:14)36Народът мълчеше и не му отговаряше ни дума: защото царят бе заповядал: не му отговаряйте. (Ис 36:21)37И дойде Хелкиевият син Елиаким, началник на двореца, и Севна, писарят, и Асафовият син Иоах, летописец, при Езекия с раздрани дрехи и му предадоха Рабсаковите думи. (Бит 37:29; Ис 22:20)
4 Царе 18
Верен
1В третата година на израилевия цар Осия, сина на Ила, се възцари Езекия, синът на юдовия цар Ахаз.2Той беше на двадесет и пет години, когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим. Името на майка му беше Авия, дъщеря на Захария.3Той върши това, което беше право пред ГОСПОДА, точно както беше правил баща му Давид.4Събори високите места, изпотроши кумирите, изсече ашерите и строши медната змия[1], която Мойсей беше направил, защото дори до онова време израилевите синове ѝ кадяха; и я нарече Нехущан[2].5Той се упова на ГОСПОДА, Израилевия Бог[3]. И след него нямаше подобен на него между всичките юдови царе, нито пък между онези, които бяха преди него.6Той се привърза към ГОСПОДА и не престана да Го следва, и пазеше заповедите Му, които ГОСПОД беше дал на Мойсей.7И ГОСПОД беше с него – където и да излизаше, имаше успех. И въстана против асирийския цар и вече не му слугуваше[4].8Той разби филистимците до Газа и околностите ѝ, от стражарска кула до укрепен град.9А в четвъртата година на цар Езекия, която беше седмата година на израилевия цар Осия, сина на Ила, асирийският цар Салманасар се изкачи против Самария и я обсади.10И след три години я превзе. В шестата година на Езекия, която беше деветата година на израилевия цар Осия, Самария беше превзета.11И асирийският цар отведе Израил в плен в Асирия и ги засели в Ала и в Авор при реката Гозан, и в мидийските градове,12защото не послушаха гласа на ГОСПОДА, своя Бог, и престъпиха завета Му – всичко, което ГОСПОДНИЯТ слуга Мойсей беше заповядал – не послушаха и не го извършиха.13А в четиринадесетата година на цар Езекия асирийският цар Сенахирим се изкачи против всичките укрепени градове на Юда и ги превзе.14Тогава юдовият цар Езекия изпрати до асирийския цар в Лахис да кажат: Съгреших! Върни се от мен и каквото ми наложиш, ще го нося. И асирийският цар наложи на юдовия цар Езекия триста таланта сребро и тридесет таланта злато.15И Езекия даде цялото сребро, което се намери в ГОСПОДНИЯ дом и в съкровищата на царската къща.16В онова време Езекия откова златото от вратите на ГОСПОДНИЯ храм и от колоните, които той, юдовият цар Езекия, беше обковал със злато, и го даде на асирийския цар.17Но асирийският цар изпрати от Лахис тартана[5], рапсариса[6] и рапсака[7] с голяма войска срещу цар Езекия в Ерусалим. И те се изкачиха и дойдоха в Ерусалим. И като се изкачиха, дойдоха и застанаха при водопровода на горния водоем, който е по пътя към тепавичарската нива.18И извикаха към царя. И управителят на царския дом Елиаким, синът на Хелкия, и писарят Шевна, и летописецът Йоах, синът на Асаф, излязоха при тях.19Тогава рапсакът им каза: Кажете сега на Езекия: Така казва великият цар, асирийският цар: Каква е тази надежда, на която се уповавашст. 5;?20Ти казваш: Имам съвет и сила за воюване. Но това са само празни думи. На кого се надяваш сега, че си въстанал против мен[8]?21Ето, ти се надяваш на онази строшена тръстикова пръчка, на Египет, на която, ако се опре някой, ще се забучи в ръката му и ще я промуши. Такъв е египетският цар, фараонът, за всички, които се надяват на него.22Но ако ми кажете: На ГОСПОДА, нашия Бог, се уповаваме! – то не е ли Той онзи, чиито високи места и жертвеници премахна Езекия[9], като каза на Юда и Ерусалим: Пред този олтар в Ерусалим се покланяйте?23И така, дай залогМоже да се отнася за обзалагане. на господаря ми, асирийския цар, и аз ще ти дам две хиляди коня, ако можеш от своя страна да поставиш на тях ездачи.24Но как би отблъснал ти и един военачалник измежду най-низшите слуги на господаря ми? Но ти се уповаваш на Египет за колесници и за конници[10]!25А аз без ГОСПОДА ли се изкачих сега срещу това място, за да го съсипя? ГОСПОД ми каза: Изкачи се против тази земя и я съсипи!26Тогава Елиаким, синът на Хелкия, и Шевна, и Йоах казаха на рапсака: Молим те, говори на слугите си на арамейски, защото го разбираме. Не ни говори на юдейски, че да чува народът, който е на стената!27Но рапсакът им каза: Господарят ми само при твоя господар и при теб ли ме е изпратил да говоря тези думи? Не ме ли е изпратил при мъжете, които седят на стената, за да ядат заедно с вас изпражненията си и да пият пикочта си?28Тогава рапсакът застана и извика със силен глас на юдейски и говори и каза: Слушайте думата на великия цар, асирийския цар:29Така казва царят: Да не ви мами Езекия! Защото той няма да може да ви избави от ръката му.30И да не ви кара Езекия да се уповавате на ГОСПОДА, като казва: ГОСПОД непременно ще ни избави и този град няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар!31Не слушайте Езекия, защото така казва асирийският цар: Направете мир с мен и излезте при мен, и яжте всеки от лозето си и всеки от смокинята си, и пийте всеки от водата на кладенеца си,32докато дойда и ви заведа в земя като вашата земя, земя на жито и вино, земя на хляб и лозя, земя на маслини и мед, за да живеете и да не умрете. Не слушайте Езекия като ви мами и казва: ГОСПОД ще ни избави[11].33Някой от боговете на народите избавил ли е въобще земята си от ръката на асирийския цар?34Къде са боговете на Емат и Арфад? Къде са боговете на Сефаруим, на Ена и на Ава? Избавиха ли те Самария от ръката ми?35Кои измежду всичките богове на страните са избавили страната си от ръката ми, че ГОСПОД да избави Ерусалим от ръката ми?36А народът мълчеше и не му отговори нито дума, защото царят беше заповядал и казал: Да не му отговаряте!37И управителят на царския дом Елиаким, синът на Хелкия, и писарят Шевна и летописецът Йоах, синът на Асаф, дойдоха при Езекия с раздрани дрехи и му съобщиха думите на рапсака.