1И Ахав разказа на Иезавел всичко, що стори Илия, и как той уби с меч всички пророци. (3 Цар 18:40)2А Иезавел проводи пратеник при Илия да каже: (ако ти си Илия, пък аз Иезавел,) нека боговете ми сторят това и това и нещо повече да сторят, ако утре по това време не направя с твоята душа, каквото бе сторено с душата на всекиго от тях. (3 Цар 2:23; 3 Цар 20:10)3Като видя това, Илия стана и замина, за да спаси живота си, и дойде във Вирсавия, която е в Иудея, и там остави слугата си; (Бит 21:31)4а сам отиде в пустинята на един ден път и, като дойде, седна под една хвойна и искаше да умре, думайки: стига вече. Господи, прибери душата ми, понеже аз не съм по-добър от отците си. (Съд 16:30; Йов 7:16; Як 5:17)5И легна, та заспа под хвойната. И ето, Ангел се докосна до него и му каза: стани, яж (и пий).6Илия погледна, и ето до възглавето му печена питка и стомна вода. Той хапна, пийна и пак заспа.7Ангел Господен се върна повторно, докосна се до него и каза: стани, яж (и пий), понеже те чака дълъг път.8Той стана, хапна и пийна и, като се подкрепи с тая храна, вървя четирийсет дни и четирийсет нощи до Божията планина Хорив. (Изх 3:1; Изх 24:18; Мт 4:2)9И влезе там в пещерата и пренощува в нея. И ето биде към него слово Господне, и Господ му каза: защо си тук, Илия? (3 Цар 18:9)10Той отговори: пламнах от ревност за Господа, Бога Саваота, защото Израилевите синове оставиха Твоя завет, разрушиха Твоите жертвеници и с меч убиха Твоите пророци; само аз останах, но и моята душа търсят да вземат. (Рим 11:3)11И каза му Бог: излез и застани на планината пред лицето Господне; и ето, Господ ще мине, и голям и силен вятър, който цепи планини и събаря скали пред Господа; но не във вятъра е Господ; след вятъра – земетръс, но не в земетръса е Господ; (Изх 33:22; Йов 38:1; Д А 2:2)12след земетръса – огън, но не в огъня е Господ; след огъня – лъх от тих вятър (и там е Господ).13Като чу това, Илия си закри лицето със своя кожух, излезе и застана при входа на пещерата. И към него биде глас, който му каза: защо си тука, Илия? (Изх 3:6)14Той отговори: пламнах от ревност за Господа, Бога Саваота, защото Израилевите синове оставиха Твоя завет, разрушиха Твоите жертвеници и с меч убиха Твоите пророци; само аз останах, но и моята душа търсят да вземат. (3 Цар 19:10; Пс 68:10; Рим 11:3)15И Господ му рече: върни се по пътя си през пустинята в Дамаск и, кога пристигнеш, помажи Азаила за цар на Сирия,16а Ииуя, Намесиевия син, помажи за цар над Израиля; Елисея пък, Сафатовия син, от Авел-Мелоха, помажи за пророк вместо себе си; (4 Цар 9:1; Сир 48:8)17който избегне от Азаиловия меч, него ще убие Ииуй, а който се избави от меча на Ииуя, него ще убие Елисей. (4 Цар 9:24; 2 Лет 22:8)18Но все пак оставих между израилтяните седем хиляди (мъже); коленете на всички тия не са се препъвали пред Ваала, и устата на всички тия не са го целували. (Рим 11:4)19И той тръгна оттам и намери Сафатовия син Елисея, когато ореше; дванайсет рала (волове) имаше той и сам беше при дванайсетото. Минавайки край него, Илия хвърли кожуха си върху му. (4 Цар 1:8; Зах 13:4)20И (Елисей) остави воловете си и се затече след Илия и каза: позволи ми да целуна баща си и майка си, и ще тръгна след тебе. Той му отговори: иди и върни се, защото, какво съм ти сторил?21Той се върна от него, взе рало волове, закла ги и, като запали плуга на воловете, опече месото им и го раздаде на людете, и те ядоха. А сам той стана и тръгна след Илия и почна да му служи. (1 Цар 6:14)
3 Царе 19
Верен
1И Ахав разказа на Езавел всичко, което беше направил Илия, и как беше избил с меч всичките пророци.2Тогава Езавел изпрати до Илия пратеник да каже: Така да ми направят боговете и така да прибавят, ако утре около това време не направя живота ти като живота на един от тях!3А като видя това, той стана и побягна за живота си, и отиде до Вирсавее, който принадлежи на Юда, и остави там слугата си.4А той самият отиде на един ден път в пустинята и дойде, и седна под една хвойна. И поиска за душата си да умре и каза: Стига! Сега, ГОСПОДИ, вземи душата ми, защото не съм по-добър от бащите си.5И легна и заспа под хвойната. И ето, Ангел се допря до него и му каза: Стани, яж!6И когато погледна, ето, при главата му имаше пита, печена на горещи камъни, и стомна с вода. И той яде и пи, и пак легна.7И Ангелът ГОСПОДЕН дойде пак, втори път и се допря до него, и каза: Стани, яж, защото пътят е много дълъг за теб.8И той стана и яде, и пи, и със силата от онази храна вървя четиридесет дни и четиридесет нощи до Божията планина Хорив.9Там влезе в една пещера и пренощува там. И ето, ГОСПОДНОТО слово беше към него и му каза: Какво правиш тук, Илия?10А той каза: Много ревнувах за ГОСПОДА, Бога на Войнствата; защото израилевите синове оставиха завета Ти, събориха олтарите Ти и избиха с меч пророците Ти. Само аз останах, а и моя живот търсят да отнемат.11Тогава Той каза: Излез и застани на планината пред ГОСПОДА. И ето, ГОСПОД мина и голям и силен вятър цепеше планините и разбиваше скалите пред ГОСПОДА, но ГОСПОД не беше във вятъра; а след вятъра – земетресение, но ГОСПОД не беше в земетресението;12а след земетресението – огън, но ГОСПОД не беше в огъня; а след огъня – звук като от тих повей.13И когато Илия го чу, покри лицето си с кожуха си и излезе, и застана на входа на пещерата. И ето, глас беше към него и каза: Какво правиш тук, Илия?14А той каза: Много ревнувах за ГОСПОДА, Бога на Войнствата; защото израилевите синове оставиха завета Ти, събориха олтарите Ти и избиха с меч пророците Ти. Само аз останах, а и моя живот търсят да отнемат.15И ГОСПОД му каза: Иди, върни се по пътя си в пустинята към Дамаск; и когато отидеш, помажи Азаил за цар над Арам;16а Ииуй, сина на Намесий, помажи за цар над Израил; а Елисей, сина на Сафат от Авел-Меола, помажи за пророк вместо теб.17Който се избави от меча на Азаил, него Ииуй ще убие; а който се избави от меча на Ииуй, него Елисей ще убие.18Но Аз съм оставил в Израил седем хиляди души, всичките колена, които не са се преклонили пред Ваал, и всяка уста, която не го е целунала.19И той тръгна оттам и намери Елисей, сина на Сафат, който ореше с дванадесет двойки говеда пред себе си, а самият той беше с дванадесетата. И Илия се приближи до него и хвърли кожуха си върху него.20А той остави говедата и изтича след Илия, и каза: Моля те, нека целуна баща си и майка си и ще те последвам! А той му каза: Иди, върни се, защото какво съм ти направил?21И той се върна от него и взе двойката говеда, и ги закла, и свари месото им с впряга на говедата, и даде на хората, и те ядоха. После стана и последва Илия, и му слугуваше.