1Имало е и лъжепророци между народа, както и между вас ще има лъжеучители, които ще вмъкнат пагубни ереси и, като се отричат от Господа, Който ги е изкупил, ще навлекат върху си скорошна погибел. (Вт 13:1; Мт 24:11; 1 Тим 4:1)2И мнозина ще последват тяхното разпътство, и поради тях пътят на истината ще бъде похулен. (2 Тим 4:3)3И, подбуждани от користолюбие, ще ви мамят с лъстиви думи; тяхното осъждане отдавна е готово, и тяхната погибел не дреме. (Рим 16:18)4Защото, ако Бог не пощади съгрешилите ангели, но като ги сгромоляса в ада и свърза с вериги на мрака, предаде ги да бъдат пазени за съд, (Йов 4:18; 1 Йн 3:8; Юда 1:6)5и ако не пощади първия свят, но, когато нанесе потоп върху света на нечестивите, запази осмочленната челяд на Ноя, проповедника на правдата, (Бит 7:7)6и ако градовете Содомски и Гоморски осъди на разорение и превърна на пепел, та ги постави за пример на бъдещите нечестивци, (Бит 19:24)7а избави праведния Лот, който се измъчваше от разпътното поведение на беззаконниците (Бит 19:5; Бит 19:9)8(защото тоя праведник, като живееше между тях, всекидневно измъчваше праведната си душа поради беззаконните дела, които гледаше и слушаше), – (Ез 9:4)9то Господ знае, как да избавя благочестивите от напасти, а неправедниците да държи в мъки за съдния ден, (Пс 90:15; 1 Кор 10:13)10а най-вече ония, които вървят подир плътта в нейните гнусни похоти, презират началниците, дръзки са, надменни и не се страхуват да хулят властта, (Юда 1:8)11когато и Ангелите, които са по-горни от тях по крепост и сила, не произнасят хулна присъда против тях пред Господа. (Юда 1:9)12А те, като безсловесни по природа животни, родени, за да бъдат ловени и изтребвани, хулейки това, що не разбират, в своето разтление ще погинат,13като получат заплата за неправда. Те смятат за наслада всекидневния разкош; те са сквернители и безсрамници, наслаждават се със своите измами, гощавайки се с вас; (Рим 16:18; Фил 3:19)14те имат очи пълни с прелюбодеяние и непрестанен грях, прелъстяват неукрепналите души; сърцето им навикнало на користолюбие: те са чеда на проклятие; (1 Тим 6:10)15те оставиха правия път и се заблудиха, като тръгнаха по стъпките на Восоровия син Валаама, който обикна неправедна заплата, (Юда 1:11)16но биде изобличен за беззаконието си: безсловесната подяремница проговори с човешки глас и възпря безумието на пророка. (Чис 22:23)17Те са безводни извори, облаци и мъгли, от буря разнасяни: за тях е запазен мракът на тъмнината вовеки. (Юда 1:12)18Защото, като говорят надути празни думи, прелъстят в плътски похоти и разпътство ония, които напълно са се отдръпнали от живеещите в заблуда.19Обещават им свобода, когато те сами са роби на развалата, защото от когото някой бъде победен, от него бива и поробен. (Йн 8:34; Рим 6:16)20Защото, след като са избягнали световните скверности чрез познаване Господа и Спасителя нашего Иисуса Христа, ако пак се заплетат в тях и бъдат победени, то за такива последното състояние бива полошо от първото. (Мт 12:45; Лк 11:26)21За тях би било по-добре, да не бяха познали пътя на правдата, отколкото, след като са го познали, да се върнат назад от предадената тям свята заповед. (Йн 15:22)22С тях се е случило, според истинската пословица: „псето се върна на своята бълвотина“, и: „изкъпаната свиня – в тинната кал“. (Пр 26:11)
2 Петрово 2
Верен
1Но е имало също и лъжливи пророци между народа, както и между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси, като се отричат даже от Господаря, който ги е купил, и ще навлекат на себе си бърза погибел.2И мнозина ще последват техните безчинства и заради тях пътят на истината ще се похули.3От алчност те ще ви използуват с престорени думи[1]; но тяхната присъда, отдавна приготвена, не се забавя и тяхната погибел не дреме.4Защото, ако Бог не пощади и ангели, когато съгрешиха, а ги хвърли в мрачните ровове на ада и предаде да бъдат пазени за съд;5и ако не пощади стария свят, но запази с още седем души Ной, проповедника на правдата, като докара потоп върху света на безбожните;6така също, ако Той осъди на разорение градовете Содом и Гомора, като ги обърна на пепел и ги постави за пример на онези, които след това щяха да вършат нечестие,7но избави праведния Лот, който се измъчваше поради развратния живот на безбожните –8защото този праведник, като живееше между тях, от ден на ден измъчваше праведната си душа, като гледаше и слушаше беззаконните им дела –9то знае Господ как да избави благочестивите от изкушения, а неправедните да държи под наказание за съдния ден,10а особено тези, които следват плътта в нечисти похоти и презират властта. Дръзки и самонадеяни, те не се страхуват да хулят славните същества;11докато ангелите, които са по-големи по мощ и сила, не представят против тях хулителна присъда пред Господа.12Тези обаче като диви животни, по природа създадени, за да бъдат хващани и изтребвани, хулят за неща, които не разбират, и ще погинат изцяло в своята поквара,13като получат заплатата на неправдата. Те считат за удоволствие да разкошестват денем, те са петна и позор, които се наслаждават на измамите си, докато се гощават с вас,14като очите им са пълни с прелюбодейство и с непрестанен грях, като подмамват неутвърдени души[2]. Сърцето им е научено на алчност, те са деца на проклятие,15които оставиха правия път и се отклониха, като последваха пътя на Валаам Веоров, който обикна заплатата на неправдата,16но беше изобличен за своето беззаконие, когато нямо магаре проговори с човешки глас и възпря безумието на пророка.17Те са безводни кладенци, мъгли, тласкани от буря, за които е запазена тъмнината на мрака (до века).18Защото, като говорят с надуто празнословие, те подмамват чрез плътски страсти и безнравственост онези, които едвам са избягали от живеещите в заблуда.19Обещават им свобода, докато те сами са роби на покварата; защото, от когото е победен някой, от него бива и поробен.20Защото, ако след като са избягали от покварата на света чрез познаването на Господа и Спасителя Иисус Христос, те пак се заплитат в тях и са победени, то последното състояние е по-лошо за тях от първото.21Понеже за тях щеше да бъде по-добре да не бяха познали пътя на правдата, отколкото, след като са го познали, да се отвърнат от предадената им свята заповед.22С тях се е случило според истинската пословица: „Псето се върна на бълвоча си и окъпаната свиня се върна да се валя в тинята.“