2 Макавеи 6 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 След някое време царят прати един старец атинянин да принуждава иудеите да отстъпят от отеческите закони и да не живеят по законите Божии, 2 а тъй също да осквернят иерусалимския храм и да го нарекат храм на Юпитера Олимпийски, а храма в Гаризин, понеже жителите на това място са пришълци, – храм на Юпитера странноприемника. 3 Тежко и нетърпимо беше за народа настаналото бедствие. 4 Храмът се напълни с любодейство и безчиние от страна на езичниците, които, имайки работа с блудници, се събираха с жени и в най-светите притвори и внасяха вътре непозволени вещи. 5 И жертвеникът се напълни с гнусотии и запретени от закона вещи. 6 Не можеше ни събота да се пази, ни отечески празник да се тачи, ни дори да се наричаш иудеин. 7 Всеки месец, на рождения царев ден, с тежко насилие водеха иудеите на идолски жертви, а на Дионисовия празник ги принуждаваха да ходят с бръшлянови венци в тържествено шествие в чест на Диониса. 8 Такава заповед, по насъскване от Птоломея, бе дадена и на съседните елински градове, да действуват и те против иудеите и да ги принуждават да принасят идолски жертви; 9 а ония, които се не съгласяваха да прехождат към елинските обичаи, ги убиваха. Тогава именно можеше да се види същинско бедствие. 10 Две жени бяха обвинени, че обрязали децата си; затова вързаха младенците о ненките им и, след като ги прекараха пред народа по града, хвърлиха ги от стената. 11 Други бягаха по ближните пещери, за да празнуват тайно седмия ден, но, бидейки обадени на Филипа, бидоха изгорени, защото от уважение към светостта на деня смятаха за грешно да се защищават. 12 Моля ония, които биха чели тая книга, да се не плашат от тия напасти и да разберат, че тия страдания служат не за погубване, а за вразумяване на нашия род. 13 Защото самото това, дето на нечестивците се не дава много време, а скоро се подлагат на наказание, е знак за голямо благодеяние. (Евр 12:6) 14 Защото Господ не чака нас тъй дълготърпеливо, както другите народи, които наказва, кога натрупат много грехове; с нас не тъй постъпва Той, 15 а ни наказва, преди да достигнем върха на греховете. 16 Той никога не отдалечава от нас милостта Си и, наказвайки със злочестини, не изоставя Своя народ. 17 Впрочем, нека това бъде казано нам за памет. След тия малко думи да си дойдем на разказа. 18 Имаше някой си Елеазар, от първите книжници, мъж вече остарял, но твърде красив наглед. Него го принуждаваха, като му разтваряха устата, да яде свинско месо. (Лев 11:7; 2 Мак 7:1) 19 Предпочитайки славна смърт пред опозорен живот, той доброволно се даде да го мъчат и плюеше, 20 както трябваше да правят всички, решени да противостоят, нежели от любов към живота да ядат това, що не е позволено. 21 Тогава поставените при беззаконното жертвоприношение, които познаваха тоя мъж от давно време, повикаха го и насаме го убеждаваха да принесе от него самия приготвено месо, което би могъл да употреби, и да се престори, че уж яде отреденото от царя жертвено месо, 22 та чрез това да се избави от смърт и по старото с тях другарство да се възползува от тяхното човеколюбие. 23 Но той, утвърден в добра мисъл, достойна за неговата възраст и почтена старост, за постигнатата от него славна седина, за благочестивото от детинство възпитание, а най-вече – за светия и от Бога даден закон, отговори и каза: „веднага да ме предадат на смърт, 24 защото недостойно е за нашата възраст да лицемерим, да не би много млади, като узнаят, че деветдесетгодишният Елеазар преминал в езичество, 25 и те, поради моето лицемерие, заради краткия и нищожен живот, да паднат чрез мене в заблуда; с това аз бих нанесъл безчестие и петно на старостта си. 26 И да бих се избавил от людски мъки в сегашно време, аз не бих избягнал десницата на Всемогъщия ни в тоя живот, ни след смъртта. 27 Затова, разделяйки се сега храбро с живота, аз ще се покажа достоен за старостта, 28 а на младите ще оставя добър пример охотно и доблестно да отиват на смърт за многопочетните и свети закони“. Щом каза това, той веднага отиде на мъчение. 29 Тогава и ония, които го водеха, измениха изказаното му малко преди това доброжелателство в омраза поради гореказаните думи, понеже ги сметнаха за безумие. 30 Готвейки се вече да умре под ударите, той изпъшка и рече: „На Господа, Който има съвършено знание, е известно, че аз, имайки възможност да се избавя от смърт, приемам с бичувано тяло люти страдания, а с душа охотно ги търпя от страх пред Него“. 31 Тъй свърши той живота си, като остави в смъртта си не само за юноши, но и за твърде много от народа, пример за доблест и паметник за добродетел.