2 Макавеи 15 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Като се научи Никанор, че людете на Иуда се намират в Самарийската страна, той намисли, без да се излага на опасност, да ги нападне в съботен ден. 2 А когато иудеите, които принудени го придружаваха, казваха: „не ги погубвай тъй жестоко и безчовечно, въздай чест на деня, осветен от Всевидещия“, 3 тоя нечестивец попита: „нима има Владика на небето, Който е заповядал да се празнува съботен ден?“ 4 И когато те отговориха: „има жив Господ, Владика Небесни, Който е заповядал да се почита седмият ден“, – 5 той каза: „аз пък съм земен господар, който заповядва да се вземе оръжие и да се изпълни царската служба“. При все това той не успя да изпълни своя престъпен кроеж. 6 Надигайки се с голяма гордост, Никанор мислеше да удържи всеобща победа над ония, що бяха с Иуда. 7 А Макавей не преставаше да се надява с увереност, че ще получи помощ от Господа. 8 Той убеждаваше ония, що бяха с него, да се не плашат от нападението на езичниците, а като си спомнят оказаната им порано от небето помощ, и сега да чакат за себе си победа и помощ от Вседържителя. 9 Утешавайки ги с обещанията на закона и на пророците, припомняйки им подвизите, що са те извършили, той ги одушеви с храброст. 10 Като възбуждаше духа им, той ги убеждаваше, посочвайки им вероломството на езичниците и нарушената от тях клетва. 11 Той въоръжи всекиго не толкова с яки щитове и копия, колкото с убедителни добри думи, и при това зарадва всички, като им разказа един твърде за вярване сън. 12 Съновидението му беше такова: той видял Ония, бивш първосвещеник, мъж честен и добър, почтен на вид, кротък по нрав, сладкодумен, който от детинство бе ревностно усвоил всичко, що досягаше добродетелта, – видял го, че с прострени ръце се моли за целия народ иудейски. 13 След това се явил друг мъж, украсен със седини и блясък, обкръжен с чудно и необикновено величие. 14 И Ония казал: „този е братолюбецът Иеремия, пророк Божий, който се много моли за народа и за светия град“. 15 Тогава Иеремия протегнал дясна ръка и дал на Иуда златен меч и, като го подавал, казал: 16 „вземи тоя свет меч, дар от Бога; с него ще сломиш враговете“. 17 Утешени с тия толкова добри думи на Иуда, които можеха да възбуждат към мъжество и да укрепяват сърцата на младите, иудеите решиха да се не разполагат на стан, а смело да нападнат и, като влязат в битка с пълна храброст, да решат делото, защото градът и светинята и храмът се намираха в опасност. 18 Борбата за жени и деца, за братя и роднини им се струваше по-маловажна работа; най-много и предимно се бояха за светия храм. 19 Ония, които останаха в града, тъй също немалко се безпокояха; те се тревожеха поради битката, която щеше да стане на полето. 20 И тъй, когато всички чакаха, че приближава решението на делото, когато неприятелите се съединиха и войската беше наредена, когато слоновете бяха наместени на съответните места и конницата разположена от двете страни, – 21 Макавей, като видя приближаването на многобройна войска, пъстротата на приготвеното оръжие, свирепите зверове, дигна ръце към небето и викаше Господа, Който прави чудеса и всичко вижда, знаейки, че не с оръжие се одържа победа, а Сам Оня, според както Му е угодно, дарува победа на достойните. 22 В молитвата си говореше тъй: „Ти, Господи, при иудейския цар Езекия прати Ангел, – и той порази от полка Сенахиримов сто осемдесет и пет хиляди. (2 Мак 8:19) 23 И сега, Господи на небесата, прати добрия Ангел пред нас за страх и трепет на вразите. 24 Със силната Твоя мишца да бъдат поразени ония, които са дошли с хулене върху светия Твой народ“. С това той свърши. 25 Ония, що бяха с Никанора, вървяха с тръбен звук и викове; 26 а ония, що бяха с Иуда, с молитва на уста влизаха в битка с неприятелите. 27 Сражавайки се с ръце и молейки се Богу от сърце, те избиха не по-малко от трийсет и пет хиляди и твърде се зарадваха от явната помощ Божия. 28 Като свършиха работата и се връщаха радостно, чуха, че Никанор паднал с цялата си обружа. 29 Щом утихна вик и шум, възхвалиха Господа на бащин език. 30 Тогава Иуда, пръв поборник телом и духом за своите съграждани, който бе посветил най-добрите си години за еднородците, поръча да отсекат главата Никанорова и ръката с плешката и да ги отнесат в Иерусалим. 31 Като стигна там, повика еднородците и постави пред жертвениците свещеници; повика и ония, които бяха в крепостта, 32 и, като показа главата на мръсния Никанора и ръката на злохулника, която той простираше към светия дом на Вседържителя и се превъзнасяше, 33 поръча да отрежат езика на нечестивия Никанора, да го раздробят и разхвърлят на птиците, а ръката на тоя безумец да окачат срещу храма. 34 Тогава всички, обръщайки се към небето, прославяха Господа, Който показа помощ, и думаха: „благословен Оня, Който запази неосквернено Своето място!“ 35 А главата Никанорова той окачи на крепостта – да бъде за всички видима и ясна личба на Господнята помощ. 36 И всички с общо решение наредиха: никога да не оставят без тържество тоя ден, а да тачат като празник тринайсетия ден на дванайсетия месец, наречен по сирски адар, ден преди Мардохеев ден. 37 Тъй се свърши работата с Никанора; и понеже от онова време градът остана в еврейска власт, затова и ще свърша тука моето слово. 38 Ако съм го изложил хубаво и задоволително, това съм и желал; ако пък – слабо и посредствено, то аз съм направил, каквото е било по силите ми. 39 Не е сладко да пиеш отделно вино и веднага отделно вода; но вино, смесено с вода, е сладко и доставя наслада; тъй и съставът на едно съчинение занимава приятно слуха на ония, които биха го чели, ако е съразмерен. С това и свършвам.