2 Коринтяни 6

Библия, синодално издание

1 Понеже сме съработници Христови, ние ви молим, да не приемате напразно благодатта Божия.2 Защото казано е: „в благоприятно време те чух и в ден на спасение ти помогнах“. Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение! (Ис 49:8; Лк 4:19; Евр 3:7)3 Ние никому с нищо не туряме препънка, за да се не опорочи служението ни,4 но във всичко се препоръчваме за служители Божии, с голямо постоянство, в скърби, в нужди, в утеснение, (1 Кор 4:1; 2 Кор 12:10)5 при рани, в тъмници, в скитания, в трудове, в бдения, в пости,6 с чистота, със знание, с дълготърпение, с благост, с Дух Светий, с нелицемерна любов,7 със слово на истина, със сила Божия, чрез оръжията на правдата в дясна и лява ръка,8 при чест и безчестие, при укори и похвали; смятат ни за измамници, но ние сме истинни,9 за непознати, а сме добре познати; смятат ни за умиращи, а ето, живи сме; наказват ни, ала не могат ни умъртви;10 огорчават ни, а ние винаги сме радостни; бедни сме, а мнозина обогатяваме; нямаме нищо, а всичко притежаваме. (Пр 13:7)11 Устата ни са отворени за вас, коринтяни, сърцето ни е разширено.12 Вам не е тясно в нас, а е тясно в сърцата ви.13 За равна отплата (говоря като на чеда) разширете се и вие.14 Не се впрягайте заедно с неверните; защото какво общуване има между правда и беззаконие? Какво общо има между светлина и тъмнина?15 Какво съгласие може да има между Христа и Велиара? Или какво общо има верният с неверния? (3 Цар 18:21; Сир 13:21)16 Каква прилика между Божия храм и идолите? Защото вие сте храм на живия Бог, както е казал Бог: „ще се поселя в тях и ще ходя между тях; ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ“. (Лев 26:12; Ер 31:1; 1 Кор 3:16; 1 Кор 6:19)17 „Затова излезте из средата им и се отделете, казва Господ, и до нечисто се не допирайте, и Аз ще ви приема“; (Ис 52:11; Ер 50:8; Отк 18:4)18 „и ще ви бъда Отец, а вие ще бъдете Мои синове и дъщери“, казва Господ Вседържител. (Ер 3:19; Ос 1:10)

2 Коринтяни 6

Верен

1 И ние, като съработници, също ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат.2 Защото Той казва: „В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах.“ Ето, сега е благоприятно време! Ето, сега е спасителен ден!3 Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън[1], да не би да се злослови служението ни,4 а във всичко представяме себе си като Божии служители, в голямо търпение, в скърби, в нужди, в страхове,5 в бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в неспане, в постене,6 в чистота, в познание, в дълготърпение, в благост, в Светия Дух, в нелицемерна любов,7 в говорене истината, в Божията сила, чрез оръжията на правдата в дясната и в лявата ръка,8 сред слава и опозорение, сред похвали и укори; считани като измамници, и въпреки това истинни;9 като непознати, и въпреки това добре познати; като умиращи, и въпреки това, ето, живеем; като наказвани, и въпреки това неумъртвени;10 като наскърбени, но винаги радостни; като бедни, но обогатяващи мнозина; като не притежаващи нищо, и въпреки това притежаващи всичко.11 О, коринтяни, устата ни са отворени към вас, сърцето ни се разшири.12 На вас не ви е тясно в нас, а ви е тясно в сърцата ви.13 Също така за отплата – говоря като на деца – разширете и вие сърцата си.14 Не се впрягайте[2] с невярващите; защото, какво общо имат правдата и беззаконието? Или какво общение има светлината с тъмнината?15 И какво съгласие има между Христос и Велиал? Или какво съучастие има вярващият с невярващия?16 И какво споразумение има между Божия храм и идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както каза Бог: „Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат народ.“17 Затова, „излезте изсред тях и се отделете“, казва Господ, „и не се допирайте до нечисто“, и: „Аз ще ви приема,18 и ще ви бъда Отец, и вие ще Ми бъдете синове и дъщери“, казва всемогъщият Господ.