1Итъй, реших в себе си, да не дохождам при вас пак с огорчение.2Защото ако аз ви огорчавам, то кой ще ме зарадва, ако не онзи, когото съм огорчил?3Това същото ви и писах, та, като дойда, да ме не огорчат ония, които трябваше да ме радват; защото съм уверен във всички вас, че моята радост е радост и за всинца ви. (2 Кор 1:14)4От голяма скръб и притеснено сърце ви писах с много сълзи, не за да ви огорча, а за да познаете преголямата любов, която имам към вас. (1 Кор 5:1)5Ако ли пък някой ме е огорчил, то не мене е огорчил, а донейде, да не кажа много, всинца ви.6Доста е за такъв това наказание от мнозинството; (1 Кор 5:5)7така че за вас е по-добре да му простите и да го утешите, за да не пропадне той от преголяма скръб;8затова моля ви да покажете към него любов.9Защото с тая цел и писах, за да узная на опит, дали във всичко сте послушни.10А комуто вие прощавате за нещо, нему и аз прощавам; понеже и аз, ако съм простил някому нещо, простил съм за вас от лице Христово,11за да не вземе сатаната преднина над нас: защото не са ни неизвестни неговите замисли. (Лк 22:31; 1 Пет 5:8)12Когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото евангелие, и врата ми бяха отворени в име Господне,13духът ми нямаше покой, понеже не намерих там моя брат Тита; а като се простих с тях, заминах за Македония.14Но да благодарим Богу, Който всякога ни дава да тържествуваме в Христа и Който навред чрез нас проявява благоуханието, по което познаваме Самия Него.15Защото ние сме Христово благоухание пред Бога за онези, които се спасяват, и за онези, които гинат: (1 Кор 1:18; 2 Кор 4:3)16на едните сме смъртоносен дъх за смърт, а на другите – живителен дъх за живот. И кой е способен за това? (Лк 2:34; 2 Кор 3:5)17Защото ние не изопачаваме словото Божие, както мнозина, а проповядваме искрено, като от Бога, пред Бога, в Христа. (2 Кор 1:12; 2 Кор 4:2; 2 Кор 11:15; 1 Тим 6:5; Тит 1:11)
2 Коринтяни 2
Верен
1Но в себе си реших това: да не идвам при вас пак със скръб.2Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мен, ако не този, който е бил наскърбен от мен?3И това писах нарочно, да не би когато дойда, да бъда наскърбен от онези, които би трябвало да ме зарадват, като съм сигурен във всички вас, че моята радост е радостта на всички вас.4Защото с голяма скръб и свито сърце ви писах с много сълзи – не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която аз имам особено към вас.5Но ако някой е причинил скръб, не е наскърбил мен, а донякъде – да не кажа прекалено много – всички вас.6За такъв един е достатъчно това наказание, което му е било наложено от мнозинството;7така че сега вече вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв един да бъде погълнат от прекомерната скръб.8Затова ви умолявам да го уверите в любовта си към него.9Понеже затова и писах – за да позная от опит дали сте послушни във всичко.10А на когото вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото, ако и аз съм простил нещо, простил съм го заради вас пред лицето на Христос,11да не би Сатана да добие преимущество над нас; защото неговите замисли не са ни неизвестни.12И когато дойдох в Троада да проповядвам благовестието на Христос и когато ми се отвори врата в Господното дело,13духът ми не се успокои, понеже не намерих брат си Тит, а като се простих с тях, отпътувах за Македония.14Но благодаря на Бога, който винаги ни води в победно шествие в Христос и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието за Него.15Защото за Бога ние сме благоуханието на Христос сред тези, които се спасяват, и сред онези, които погиват.16За едните – смъртоносно ухание, което докарва смърт, а за другите – животворно ухание, което докарва живот. И кой е способен на това?17Защото ние не сме като мнозината, които изопачават Божието слово, а говорим искрено в Христос, като от Бога, пред Бога.