1А когато Самуил остаря, постави своите синове за съдии над Израиля.2Името на по-големия му син беше Иоил, а името на втория му син – Авия; те бяха съдии във Вирсавия. (1 Цар 3:20; 1 Лет 6:28; 1 Лет 6:33)3Но синовете му не вървяха по неговите пътища, а се впуснаха в користи, взимаха подаръци и съдеха криво. (Изх 18:21; Изх 23:8; Вт 16:19)4Тогава се събраха всички старейшини Израилеви, дойдоха при Самуила в храма5и му рекоха: ето, ти остаря, а синовете ти не вървят по твоите пътища, затова постави ни цар, който да ни съди, както е у другите народи. (Ос 13:10; Д А 13:21)6Тия думи не бяха приятни на Самуила, когато те казаха: дай ни цар, който да ни съди. И Самуил се помоли на Господа. (1 Цар 12:12)7И Господ рече на Самуила: чуй народния глас във всичко, що ти говорят; защото те не отхвърлиха тебе, а отхвърлиха Мене, за да не царувам над тях; (1 Цар 10:19)8както постъпваха от оня ден, когато ги изведох из Египет, и доднес, като Ме оставиха и служеха на други богове, тъй постъпват и с тебе;9затова, послушай гласа им; само изложи им и обяви им правата на царя, който ще царува над тях. (Вт 17:15)10И Самуил обади всички тия думи Господни народу, който искаше от него цар,11и рече: ето какви ще бъдат правата на царя, който ще царува над вас: той ще взима синовете ви и ще ги прави свои колесничари и свои конници, и те ще препускат пред колесниците му; (1 Цар 10:25)12и ще ги постави да му бъдат хилядници и петдесетници, да му обработват нивите, да жънат житото му и да му правят войнишко оръжие и всичко потребно за колесниците му;13ще взима дъщерите ви да правят благовонни мазила, да готвят ястие и пекат хляб;14ще взима най-добрите ви ниви, лозя и маслинени градини и ще ги дава на слугите си;15ще взима десетъка от сеитбите ви и от лозята ви и ще го дава на скопците си и на слугите си;16ще взима робите ви и робините ви, най-добрите ви момци и ослите ви и ще ги употребява за своя работа;17ще взима десетък от дребния ви добитък, и вие сами ще му бъдете роби;18тогава ще заохкате от царя си, когото сте си избрали, и Господ няма да ви отговаря тогава.19Но народът не рачи да послуша гласа на Самуила и каза: не, нека има цар над нас,20и ние ще бъдем като другите народи: ще ни съди нашият цар и ще върви пред нас, и ще води нашите войни. (Чис 27:17)21И Самуил изслуша всички тия думи на народа и ги предаде в ушите на Господа.22И Господ рече на Самуила: послушай гласа им и постави им цар. И Самуил рече на израилтяните: идете всеки в града си.
1 Царе 8
Верен
1А когато Самуил остаря, той постави синовете си за съдии над Израил.2Името на първородния му беше Йоил, а името на втория му син – Авия. Те съдеха във Вирсавее.3Но синовете му не ходеха в неговите пътища, а се отклониха след печалбата и вземаха подкупи, и изкривяваха правосъдието.4Тогава всичките старейшини на Израил се събраха и дойдоха при Самуил в Рама.5И му казаха: Ето, ти остаря, а синовете ти не ходят в твоите пътища. И сега, постави над нас цар, за да ни съди като всичките народи[1]!6Но това нещо се видя лошо на Самуил, че казаха: Дай ни цар, за да ни съди. И Самуил се помоли на ГОСПОДА.7А ГОСПОД каза на Самуил: Послушай гласа на народа за всичко, което ти казват[2], защото не теб отхвърлиха, а Мен отхвърлиха, да не царувам над тях.8Според всичките дела, които извършиха от деня, когато ги изведох от Египет, чак до този ден, като Ме оставиха и служиха на други богове, така правят и на теб.9Затова сега послушай гласа им. Но строго ги предупреди и им покажи какво ще бъде правото на царя, който ще царува над тях.10Тогава Самуил изговори всичките думи на ГОСПОДА на народа, който беше поискал от него цар.11И каза: Такова ще бъде правото на царя, който ще царува над вас: ще взема синовете ви и ще ги определя за колесниците си и между конниците си и те ще тичат пред колесниците му.12И ще си определя хилядници и петдесетници, и такива, които да орат земята му, и да жънат жетвата му, и да изработват военните му оръжия и принадлежностите на колесниците му.13Ще взема и дъщерите ви за масловарки и готвачки, и пекарки.14И от нивите ви, лозята ви и маслинените ви градини ще взема най-добрите и ще ги дава на слугите си.15И от посевите ви и от лозята ви ще взема десятък и ще го дава на скопците си и на слугите си.16И слугите ви и слугините ви, и най-добрите ви младежи, и магаретата ви ще взема и ще ги употребява за работата си.17От стадата ви ще взема десятък и вие ще му бъдете слуги.18И в онзи ден ще извикате заради царя си, когото сте си избрали, но ГОСПОД няма да ви чуе в онзи ден.19Но народът отказа да послуша гласа на Самуил и каза: Не, нека има цар над нас,20за да бъдем и ние като всичките народи и за да ни съди нашият цар и да излиза пред нас, и да води битките ни[3]!21И Самуил изслуша всичките думи на народа и ги каза в ушите на ГОСПОДА.22И ГОСПОД каза на Самуил: Послушай гласа имст. 7; и им постави цар. И Самуил каза на израилевите мъже: Идете си, всеки в града си.