1 Царе 4

Библия, синодално издание

1 Филистимци се събраха да воюват с израилтяните. И словото Самуилово бе обърнато към цял Израил. И излязоха на война израилтяните против филистимци и разположиха стан при Авен-Езер, а филистимци се разположиха при Афек. (И Н 15:53; 1 Цар 7:12)2 И филистимци се наредиха за бой против израилтяните; завърза се битка, и филистимци разбиха израилтяните, и разбиха от тях на бойното поле до четири хиляди души.3 Тогава народът дойде в стана; и старейшините Израилеви казаха: защо Господ ни порази днес пред филистимци? Да си вземем от Силом ковчега на завета Господен, и той ще върви посред нас и ще ни спаси от ръката на враговете ни. (Чис 14:44; 1 Цар 14:18)4 И народът прати в Силом, та донесоха оттам ковчега на завета на Господа Саваота, Който седи на херувими; а при ковчега на завета Божий бяха и двамата синове на Илия – Офни и Финеес.5 И когато пристигна в стана ковчегът на завета Господен, цял Израил дигна такъв силен вик, че земята ехтеше.6 И филистимци чуха радостните викове и рекоха: поради какво ли са тия радостни викове в стана на евреите? И узнаха, че в стана пристигнал ковчегът Господен.7 И се изплашиха филистимци, понеже казаха: Оня Бог е дошъл при тях в стана. И рекоха: горко ни! понеже такова нещо не е бивало ни вчера, ни завчера; (Изх 14:25)8 горко ни! кой ще ни избави от ръката на Тоя силен Бог? Това е Оня Бог, Който порази египтяни с всякакви порази в пустинята; (Изх 7:8; Ис 43:13)9 стегнете се, филистимци, и бъдете юначни, за да не станете роби на евреите, както са те в робство под вас; бъдете юнаци и се ударете с тях. (Съд 13:1)10 Филистимци се удариха, и израилтяните бидоха разбити, и всеки побягна в шатрата си; поражението беше твърде голямо; от израилтяните паднаха трийсет хиляди пешаци.11 Ковчегът Божий биде взет, и двамата Илиеви синове, Офни и Финеес, загинаха. (Пс 77:21)12 Един от Вениаминовци се затече от мястото на битката и дойде в Силом същия ден; дрехата му беше раздрана и главата му в прах.13 Когато той пристигна, Илий седеше на стол при пътните врата и гледаше, понеже сърцето му трепереше за ковчега Божий. И когато тоя човек пристигна и обади в града, цял град високо застена.14 Илий чу плачевните викове и рече: какъв е тоя шум? И човекът веднага се приближи и обади на Илия.15 Илий беше тогава на деветдесет и осем години; и очите му се бяха помрачили, и той не можеше да вижда.16 И човекът рече на Илия: аз дойдох от стана, днес побягнах от мястото на битката. И рече Илий: какво стана, синко?17 И вестителят отговори и рече: Израил побягна пред филистимци, голямо поражение стана в народа, и двамата ти синове, Офни и Финеес, загинаха, и ковчегът Божий биде пленен.18 Когато той спомена за ковчега Божий, Илий падна от стола възнак при вратата, строши си гръбнака и умря; понеже той беше стар и тежък. Той беше съдия на Израиля четирийсет години.19 Снаха му, Финеесовата жена, беше непразна, вече навременила. Като чу известието, че ковчегът Божий е пленен и че свекър и и мъж и са умрели, преви се на колене и роди, понеже и дойдоха болките.20 И когато тя умираше, жените около нея и казваха: не бой се, ти роди син. Но тя не отговаряше и не обръщаше внимание.21 И нарече младенеца Ихавод[1], като каза: „отиде си славата от Израиля“ – с пленяването на ковчега Божий и (със смъртта) на свекъра и и мъжа и. (Пс 77:21; П Ер 1:6; Евр 9:5)22 Тя рече: отиде си славата от Израиля, понеже ковчегът Божий е пленен.

1 Царе 4

Верен

1 И словото на Самуил достигна до целия Израил. А Израил излезе на бой срещу филистимците и се разположи на стан при Евен-Езер; а филистимците се разположиха на стан в Афек.2 И филистимците се строиха за бой срещу Израил. И битката се разрасна и Израил беше разбит пред филистимците. И те убиха около четири хиляди мъже на полесражението.3 И когато народът дойде в стана, израилевите старейшини казаха: Защо днес ГОСПОД ни разби пред филистимците? Нека вземем при себе си ковчега на ГОСПОДНИЯ завет от Сило, да дойде между нас и да ни избави от ръката на враговете ни!4 И народът изпрати в Сило и донесоха оттам ковчега на завета на ГОСПОДА на Войнствата, който седи на престол между херувимите. И двамата сина на Илий, Офний и Финеес, бяха там с ковчега на Божия завет.5 И когато ковчегът на ГОСПОДНИЯ завет дойде в стана, целият Израил извика с толкова силен вик, че земята прокънтя.6 А когато филистимците чуха звука на вика, казаха: Какво означава звукът на този голям вик в стана на евреите? И разбраха, че ГОСПОДНИЯТ ковчег беше дошъл в стана.7 И филистимците се уплашиха, защото казаха: Бог е дошъл в стана! И казаха: Горко ни, защото такова нещо не е ставало никога досега!8 Горко ни! Кой ще ни избави от ръката на тези мощни богове? Тези са боговете, които поразиха египтяните с всякакви язви в пустинята.9 Укрепете се, филистимци, и бъдете мъже, за да не станете слуги на евреите, както те бяха на вас. Затова бъдете мъже и се бийте!10 И филистимците се биха и Израил беше разбит, и всеки побягна в шатрата си. И поражението беше много голямо, защото от Израил паднаха тридесет хиляди пешаци.11 И Божият ковчег беше заловен, а двамата сина на Илий, Офний и Финеес, умряха.12 Тогава един човек от Вениамин избяга от бойния ред и дойде в Сило в същия ден с раздрани дрехи и пръст на главата си.13 И когато дойде, ето, Илий седеше на стол край пътя и гледаше, защото сърцето му трепереше за Божия ковчег. И когато човекът дойде в града, и съобщи това, целият град извика.14 И когато Илий чу звука на вика, каза: Какво означава звукът на тази глъчка? И човекът дойде бързо и каза на Илий.15 А Илий беше на деветдесет и осем години и очите му бяха отслабнали, и не можеше да вижда.16 И човекът каза на Илий: Аз съм този, който дойде от бойния ред; днес избягах от бойния ред. И той каза: Какво стана, сине мой?17 Тогава вестоносецът отговори и каза: Израил побягна пред филистимците и стана голямо поражение сред народа; също и двамата ти сина, Офний и Финеес, са мъртви, а Божият ковчег е заловенст. 11;.18 И когато спомена за Божия ковчег, Илий падна назад от стола, отстрани на портата, и си счупи врата и умря, защото беше стар и тежък човек. Той съди Израил четиридесет години.19 А снаха му, жената на Финеес, беше бременна и на път да роди. И когато чу новината, че Божият ковчег е заловен и че свекър ѝ и мъжът ѝ са мъртви, тя се сви и роди, защото болките ѝ я връхлетяха.20 И като умираше, жените, които стояха около нея, ѝ казаха: Не се бой, защото си родила син. Но тя не отговори и не обърна внимание.21 И нарече детето Ихавод[1], като каза: Славата се оттегли от Израил! – понеже Божият ковчег беше заловен и заради свекър си и мъжа си[2].22 И тя каза: Славата се оттегли от Израил, защото Божият ковчег е заловен[3]!