1И Давид излезе ттам побягна в Адоламската пещера, и чуха братята му и целият му бащин дом и дойдоха там при него. (2 Цар 23:13; Пс 141:1)2Събраха се при него всички притеснени, всички длъжници и всички душевно огорчени, и той им стана началник; и с него бяха около четиристотин души. (Съд 11:3)3Оттам Давид отиде в Масифа Моавска и рече на моавския цар: нека баща ми и майка ми останат при вас, докле узная, какво ще направи Бог с мене. (Съд 10:17)4И доведе ги при моавския цар, и те живееха при него през всичкото време, докле Давид беше в онова убежище. (2 Цар 23:14)5Но пророк Гад рече на Давида: не оставай в това убежище, а върви, иди в земята Иудина. И Давид замина и отиде в гора Херет. (Пс 62:1)6Саул чу, че Давид се появил с людете, които бяха с него. Саул седеше тогава в Гива, под дъба на хълма, с копие в ръка, и обиколен от всичките си слуги.7И рече Саул на слугите си. които го заобикаляха: чуйте, Вениаминови синове! Нима Иесеевият син ще даде на всинца ви ниви и лозя и всинца ви ще постави за хилядоначалници и стотници,8та всички сте се сговорили против мене, и никой не ми обади, когато син ми се сприятелил със сина Иесеев, и никой от вас не ме пожали и не ми обади, че син ми е подстрекнал против мене моя раб да ми кове примки, както се вижда сега?9Идумеецът Доик, който стоеше със Сауловите слуги, отговори и рече: аз видях, как Иесеевият син дохожда в Номва при Ахимелеха, син на Ахитува, (1 Цар 21:1; Пс 51:2)10и тоя попита за него Господа, даде му храна, даде му и меча на филистимеца Голиата. (1 Цар 21:6; 1 Цар 21:9)11Царят изпрати да повикат свещеник Ахимелеха, син Ахитувов, и целия му бащин дом, свещениците, които бяха в Номва. И те всички дойдоха при царя. (Пс 56:1)12И Саул рече: чуй, сине Ахитувов! Тоя отговори: ето ме, господарю.13И Саул го попита: защо сте се наговорили против мене, ти и Иесеевият син, та си дал хлябове и меч и си питал за него Бога, за да въстане против мене и да ми кове примки, както се вижда сега?14Ахимелех отговори на царя и рече: кой от всички твои раби е тъй верен като Давида? Той е и зет царев, и изпълнител на твоите заповеди, и почитан в дома ти.15Сега ли пръв път питам Бога за него? Не, не обвинявай в това, царю, раба си и целия ми бащин дом, защото в цялата тази работа твоят раб не знае нищо, нито малко, нито голямо.16И царят рече: Ахимелехе, ти трябва да умреш, ти и целият ти бащин дом. (1 Цар 2:31)17И царят рече на телохранителите, които стояха при него: идете, убийте свещениците Господни, защото и тяхната ръка е с Давида, и те знаеха, че той е избягал, а ми не обадиха. Но царските слуги не искаха да вдигнат ръце, за да убият свещениците Господни.18И царят рече на Доика: иди ти и убий свещениците. И Доик идумеец отиде, нападна върху свещениците, и уби в оня ден осемдесет и пет[1] мъже, които носеха ленен ефод;19порази с меч и Номва, свещенически град; уби с меч мъже и жени, момчета и кърмачета, волове, осли и овци.20Спаси се само един от синовете на Ахимелеха, Ахитувов син, на име Авиатар, и побягна при Давида. (2 Цар 15:29; 3 Цар 2:26)21Авиатар разказа на Давида, че Саул изби свещениците Господни. (Мт 14:12)22И Давид рече на Авиатара: аз знаех оня ден, когато там беше идумеецът Доик, че той бездруго ще обади на Саула; аз съм виновен за всички души от бащиния ти дом.23Остани при мене, не бой се, защото който ще търси моята душа, ще търси и твоята душа; ти ще бъдеш у мене под закрила.
1 Царе 22
Верен
1И Давид излезе оттам и избяга в пещерата Одолам. И когато братята му и целият му бащин дом чуха, слязоха там при него.2И се събраха при него – всеки, който беше в беда, и всеки длъжник, и всеки, който беше недоволен – и той стана началник над тях. И с него имаше около четиристотин мъже.3После Давид отиде оттам в Масфа Моавска и каза на моавския цар: Моля те, нека дойдат баща ми и майка ми при вас, докато узная какво ще стори Бог с мен.4И той ги доведе пред моавския цар и те живяха с него през цялото време, докато Давид беше в крепостта.5А пророк Гад каза на Давид: Не стой в крепостта. Излез и иди в юдовата земя. И Давид отиде и влезе в гората Арет.6И Саул чу, че Давид и мъжете, които бяха с него, са били открити. Саул седеше в Гавая, под вечнозеленото дърво в Рама, с копието си в ръка и всичките му слуги стояха около него.7И Саул каза на слугите си, които стояха около него: Чуйте сега, вениаминци! Есеевият син ще даде ли на всички ви ниви и лозя, ще направи ли всички ви хилядници и стотници,8че всички вие сте се наговорили срещу мен и няма кой да ми открие, че синът ми е направил завет с Есеевия син; и няма нито един между вас, който да ме съжали и да ми открие, че синът ми е подбудил срещу мен слугата ми да постави засада, както е днес?9Тогава едомецът Доик, който беше поставен над слугите на Саул, отговори и каза: Видях Есеевия син да идва в Ноб при Ахимелех, сина на Ахитов.10И той се допита до ГОСПОДА за него и му даде храна, даде му и меча на филистимеца Голиат.11Тогава царят изпрати да повикат свещеника Ахимелех, сина на Ахитов и целия му бащин дом – свещениците, които бяха в Ноб. И те всички дойдоха при царя.12И Саул каза: Слушай сега, сине на Ахитов! А той отговори: Ето ме, господарю мой.13Тогава Саул му каза: Защо сте се наговорили против мен, ти и Есеевият син, че си му дал хляб и меч и си се допитал до Бога за него, за да се надигне срещу мен да постави засада, както е днес?14А Ахимелех отговори на царя и каза: А кой между всичките ти слуги е като Давид – верен, и зет на царя, който има достъп до теб и е почитан в дома ти?15Сега ли съм започнал да се допитвам до Бога за него? Далеч от мен това! Нека царят не приписва нищо на слугата си, нито на никого от бащиния ми дом, защото слугата ти не знаеше нищо за всичко това – нито малко, нито много!16Но царят каза: Непременно ще умреш, Ахимелех, ти и целият ти бащин дом!17Тогава царят каза на телохранителите, които стояха около него: Обърнете се и убийте ГОСПОДНИТЕ свещеници, защото и тяхната ръка е с Давид, и защото са знаели, че той е бягал и не са ми съобщили! Но слугите на царя не желаеха да вдигнат ръка, за да нападнат ГОСПОДНИТЕ свещеници.18Тогава царят каза на Доик: Ти се обърни и нападни свещениците! И едомецът Доик се обърна и нападна свещениците, и уби в онзи ден осемдесет и пет мъже, които носеха ленен ефод.19И порази с острието на меча Ноб, града на свещениците – от мъж до жена, от дете до кърмаче, и говеда, и магарета, и овце – изби ги с острието на меча.20Но един от синовете на Ахимелех, сина на Ахитов, на име Авиатар, се избави и избяга след Давид.21И Авиатар разказа на Давид, че Саул е избил ГОСПОДНИТЕ свещеници.22Тогава Давид каза на Авиатар: В онзи ден, когато едомецът Доик беше там, знаех, че непременно ще каже на Саул. Аз станах причина за смъртта на всички хора от бащиния ти дом.23Остани с мен, не се страхувай – защото който търси моя живот, търси и твоя живот – защото с мен ще бъдеш в безопасност.