1Давид побягна от Нават, който е в Рама, и дойде та рече на Ионатана: що сторих аз, в що съм крив, с какво съгреших пред баща ти, та търси душата ми? (1 Цар 17:29)2Отговори му (Ионатан): не, ти няма да умреш; ето, баща ми не върши нищо, било голямо, било малко, без да яви на ушите ми; защо баща ми ще крие от мене това нещо? Това няма да бъде. (1 Цар 22:15)3Давид се кълнеше и думаше: баща ти добре знае, че аз намерих благоволение в твоите очи, затова си дума: „нека не знае за това Ионатан, за да не се огорчи“; но жив е Господ и жива душата ти – една само крачка има между мене и смъртта. (1 Цар 25:26)4Ионатан рече на Давида: каквото иска душата ти, аз ще сторя за тебе.5Тогава Давид рече на Ионатана: ето, утре е нов месец, и аз трябва да седя с царя на трапезата; но пусни ме, и аз ще се скрия в полето до вечерта на третия ден.6Ако баща ти попита за мене, ти кажи: Давид ми се измоли да отиде в своя град Витлеем, защото там се извършва годишно жертвоприношение на целия му род. (1 Цар 9:12; Йн 7:42)7Ако на това той каже: „добре“, твоят раб ще има мир; ако пък се разгневи, то знай, че той е намислил нещо лошо.8А ти стори милост на твоя раб, – защото ти прие раба си в завет Господен с тебе, – и ако има някоя вина в мене, убий ме ти; защо да ме водиш при баща си? (1 Цар 18:3)9Ионатан отговори: това няма да бъде с тебе; защото, ако узная навярно, че баща ми е решил да ти стори нещо лошо, нима не ще ти обадя това?10И Давид рече на Ионатана: кой ще ми обади, ако ти отговори баща ти сърдито?11Ионатан рече на Давида: хайде да идем на полето. И двамата излязоха на полето.12Ионатан рече на Давида: жив Господ, Бог Израилев! Утре по това време, или други ден, ще узная от баща си; и ако той е благосклонен към Давида, и аз още тогава не пратя при тебе и не явя пред ушите ти,13нека това и това стори Господ с Ионатана и още повече да стори. Ако баща ми крои да ти стори зло, и това ще явя в ушите ти, и ще те пусна; тогава иди си смиром, и нека Господ бъде с тебе, както беше с баща ми!14Но и ти, ако бъда още жив, стори ми милост Господня.15Ако пък умра, не отнимай милостта си от моя дом довека, дори и тогава, когато Господ изтреби от лицето на земята всички врагове Давидови. (2 Цар 9:1)16Тъй сключи Ионатан завет с дома Давидов и рече: нека Господ върне на враговете Давидови! (1 Цар 18:3)17Ионатан пак се кле на Давида в обичта си към него, понеже го обичаше като душата си. (1 Цар 18:1; 1 Цар 19:1)18И рече му Ионатан: утре е нов месец, и ще попитат за тебе, понеже мястото ти няма да бъде заето;19затова на третия ден слез и иди бързо на мястото, дето се криеше попреди, и седни при камъка Азел;20аз пък ще пусна към нея страна три стрели, като да стрелям в цел;21после ще пратя едно момче, като му кажа: „иди, намери стрелите“, и ако кажа на момчето: „на, стрелите са отзаде ти, вземи ги“, дойди при мене, понеже е мир за тебе, и, жив ми Господ, няма нищо да ти бъде:22ако пък кажа тъй на момчето: „на, стрелите са отпреде ти“, върви си, понеже Господ те пуща;23а за това, за което говорихме аз и ти, свидетел е Господ между мене и тебе вовеки.24Давид се скри в полето. Настъпи нов месец, и царят седна да обядва. (Чис 10:10)25Царят седна на мястото си, както винаги, на седалището до стената. Ионатан стана, и Авенир седна до Саула; а мястото на Давида остана празно.26Него ден Саул не каза нищо, защото помисли, че това е случайно, че Давид е нечист, не се е очистил. (Лев 7:19; Лев 11:24; Лев 15:2; Лев 15:16)27Настъпи и вторият ден на новия месец, а мястото на Давида оставаше празно. Тогава Саул рече на сина си Ионатана: защо синът Иесеев не дойде на обед нито вчера, нито днес?28Ионатан отговори на Саула: Давид измоли от мене да отиде във Витлеем,29като казваше: „пусни ме, понеже имаме в града роднинско жертвоприношение, и брат ми ме покани; затова, ако съм намерил благоволение в твоите очи, да отида и да се повидя с братята си“, затова той и не дойде на царския обяд.30Тогава Саул се много разгневи на Ионатана и му рече: недостойний и непокорний сине! нима не зная, че си се сдружил с Иесеевия син за срам на себе си и за срам на майка си!31Защото през всички дни, докле Иесеевият син живее на земята, няма да устоиш ни ти, ни царството ти; а сега прати и го доведи при мене, понеже е обречен на смърт.32Ионатан отговори на баща си Саула и му рече: защо да се убива? какво е сторил?33Тогава Саул хвърли копие върху него, за да го убие. И Ионатан разбра, че баща му се е решил да убие Давида. (1 Цар 18:11; 1 Цар 19:10)34Ионатан стана от трапезата много разгневен, и не обядва на втория ден от новия месец, защото скърбеше за Давида, и защото баща му го обиди.35На другия ден сутринта Ионатан излезе на полето, по времето, което бе определил на Давида, и едно малко момче с него.36И той рече на момчето: тичай, търси стрелите, които пущам. Момчето се затече, а той пущаше стрелите тъй, че те летяха по-далеч от момчето.37И момчето се затече натам, накъдето Ионатан пущаше стрелите, и Ионатан завика подир момчето и рече: гледай, стрелата е отпреде ти.38Ионатан пак викаше подир момчето: по-скоро тичай, не се спирай. И момчето събра Ионатановите стрели и дойде при господаря си.39А момчето не знаеше нищо; само Ионатан и Давид знаеха, каква е работата.40Тогава Ионатан даде оръжието си на момчето, което беше с него, и му рече: иди и го занеси в града.41Момчето отиде, а Давид се изправи откъм юг и падна ничком на земята и три пъти се поклони; и целуваха се те един други, и двамата плакаха наедно, но Давид повече плачеше.42Ионатан рече на Давида: иди си смиром; а това, в което се клехме двама в името Господне, думайки: „Господ да бъде между мене и тебе, между моето семе и твоето семе“, да бъде навеки. (2 Цар 21:7)43И (Давид) стана, та замина, а Ионатан се върна в града.
1 Царе 20
Верен
1Тогава Давид избяга от Навиот в Рама и дойде и каза пред Йонатан: Какво съм сторил? Какво е беззаконието ми? И какъв е грехът ми пред баща ти, че търси живота ми?[1]2А той му каза: Да не бъде! Няма да умреш! Ето, баща ми не върши нищо, голямо или малко, без да ми каже. И защо баща ми да крие това нещо от мен? Не е така!3Но Давид продължи и се закле, и каза: Баща ти добре знае, че съм намерил благоволение пред теб, и си е казал: Нека Йонатан не знае това, за да не се наскърби. Но жив е ГОСПОД и жива душата ти – само една крачка има между мен и смъртта!4Тогава Йонатан каза на Давид: Каквото желае душата ти, ще го направя за теб.5И Давид каза на Йонатан: Ето, утре е новолуние[2], и аз трябваше да седна да ям с царя. Но нека си отида и да се крия на полето до третата вечер.6Ако баща ти изобщо забележи, че ме няма, кажи: Давид настоятелно поиска от мен позволение да изтича до града си Витлеем, защото там се прави годишната жертва за целия му род.7Ако каже така: Добре! – значи има мир за слугата ти; но ако се разяри много, да знаеш, че злото е решено от него.8Затова покажи добрина към слугата си, защото ти си въвел слугата си в ГОСПОДЕН завет със себе си. Но ако в мен има беззаконие, ти ме убий, понеже защо да ме водиш при баща си?9А Йонатан каза: Далеч от теб това! Защото, ако знаех със сигурност, че баща ми е решил злото да дойде върху теб, нямаше ли да ти кажа?10Тогава Давид каза на Йонатан: Кой ще ми съобщи, ако баща ти ти отговори остро?11А Йонатан каза на Давид: Ела, нека излезем на полето. И двамата излязоха на полето.12И Йонатан каза на Давид: ГОСПОД, Израилевият Бог, е свидетел! Ако утре около това време или на третия ден разпитам баща си и ето, има нещо добро за Давид, и не изпратя веднага до теб да ти го съобщя,13нека така да направи ГОСПОД на Йонатан и така да прибави! Ако баща ми иска зло против теб, ще ти го съобщя и ще те изпратя да си отидеш в мир. И ГОСПОД да бъде с теб, както е бил с баща ми!14И не само докато съм жив да ми окажеш милост ГОСПОДНА, за да не умра,15но и от моя дом да не отсечеш милостта си до века, даже и когато ГОСПОД изтреби от лицето на земята всеки от враговете на Давид!16И Йонатан направи завет с Давидовия дом и каза: ГОСПОД да изиска от ръката на Давидовите врагове!17И Йонатан накара Давид да се закълне отново заради любовта си към него, защото го обичаше, както обичаше душата си.18И Йонатан му каза: Утре е новолуние; ще забележат, че те няма, защото мястото ти ще остане празно.19А на третия ден слез бързо и ела на мястото, където се беше скрил в деня на събитието, и остани при камъка Езил.20И аз ще изстрелям три стрели към страната му, като че ли стрелям по цел;21и ще изпратя там момчето и ще му кажа: Иди намери стрелите. Ако кажа изрично на момчето: Ето, стрелите са по-насам от теб, вземи ги! – тогава ела, защото има мир за теб, няма нищо – жив е ГОСПОД!22Но ако кажа на младежа така: Ето, стрелите са по-нататък от теб! – тогава иди по пътя си, защото ГОСПОД те е отпратил.23А за това, което аз и ти говорихме, ето, ГОСПОД е свидетел между мен и теб до векаст. 42;.24И Давид се скри на полето. А когато дойде новолунието, царят седна на трапезата, за да яде.25И царят седна на мястото си както друг път, на мястото до стената. И Йонатан стана, а Авенир седна до Саул, а мястото на Давид остана празно.26Но Саул не каза нищо в онзи ден, защото си помисли: Нещо му се е случило; нечист е, сигурно е нечист.27А на следващия ден, втория от новолунието, когато мястото на Давид пак остана празно, Саул каза на сина си Йонатан: Защо Есеевият син не дойде на трапезата нито вчера, нито днес?28Тогава Йонатан отговори на Саул: Давид настоятелно поиска позволение от мен да отиде във Витлеем,29и каза: Пусни ме, моля те, защото родът ни има жертва в града и брат ми сам ми поръча да бъда там. И сега, ако съм намерил благоволение пред теб, моля те, позволи ми да отида и да видя братята си. Затова не дойде на трапезата на царя.30Тогава гневът на Саул пламна против Йонатан и той му каза: Ти, сине на развратница и опърничава! Не зная ли аз, че ти си избрал Есеевия син за свой собствен срам и за срам на майчината си голота?31Защото, докато Есеевият син живее на земята, нито ти ще се утвърдиш, нито царството ти! Затова сега прати и го доведи при мен, защото непременно ще умре!32А Йонатан отговори на баща си Саул и му каза: Защо да бъде убит? Какво е направил?[3]33Тогава Саул хвърли копието по него, за да го удари, и Йонатан разбра, че баща му беше решил да убие Давид.34Тогава Йонатан стана от трапезата разярен от гняв и не яде никаква храна на втория ден от новолунието, защото беше наскърбен заради Давид, понеже баща му го беше опозорил.35И на сутринта Йонатан излезе на полето за уговорката с Давид и с него беше едно малко момче.36И той каза на момчето си: Тичай, намери стрелите, които ще изстрелям. И докато момчето тичаше, той изстреля една стрела по-нататък от него.37Когато момчето стигна до мястото, където беше стрелата, която Йонатан изстреля, Йонатан извика след момчето и каза: Не е ли стрелата по-нататък теб?38И Йонатан извика след момчето: Побързай, тичай, не стой! И момчето на Йонатан вдигна стрелата и се върна при господаря си.39Но момчето не знаеше нищо; само Йонатан и Давид знаеха за работата.40Тогава Йонатан даде оръжията си на момчето си и му каза: Иди и ги занеси в града.41И когато момчето си отиде, Давид стана от южната страна, падна по лице на земята и се поклони три пъти. И те се целуваха един друг и плакаха заедно, а Давид плака твърде много.42После Йонатан каза на Давид: Иди си с мир, както и двамата се заклехме в ГОСПОДНОТО Име и казахме: ГОСПОД да бъде между мен и теб и между моето потомство и твоето потомство до века[4]! Тогава той стана и си отиде, а Йонатан отиде в града.