1Антиох, син на цар Димитрия, прати писма от морските острови до Симона, великия свещеник и управител на иудейския народ, и до целия народ.2Те имаха това съдържание: „цар Антиох до Симона, първосвещеник и управител на народа, и до иудейския народ – поздрав.3Понеже зловредни люде завладяха царството на нашите бащи, аз намислих да възвърна царството, за да го възстановя, както беше преди. Затова събрах голяма войска и приготвих военни кораби4и реших да обходя страната, за да накажа ония, които я опустошиха и разориха много градове в царството.5Оставам сега на тебе всички данъци, които ти отстъпяха царете преди мене, и другите дарове, които те ти отстъпяха;6позволявам ти да сечеш свои монети в твоята страна.7Иерусалим и светилището нека бъдат свободни; и всички оръжия, които приготви, и крепостите, които построи и които владееш, нека останат у тебе.8И всеки царски дълг и бъдещите царски дългове отсега и завинаги нека ти бъдат простени.9Кога пък завладеем нашето царство, тогава ще почетем тебе, твоя народ и храма с голяма чест, та вашата слава да се разнесе по цяла земя“.10В сто седемдесет и четвъртата година влезе Антиох в земята на бащите си, и се събраха при него всички войски, тъй че останалите при Трифона бяха малко.11Цар Антиох го преследва, и той побягна в Дора, която е при морето,12защото видя, че се струпаха върху му беди, и го напуснаха войските.13Тогава Антиох дойде в Дора със сто и двайсет хиляди войници и осем хиляди конница;14той обкръжи града откъм суша, и корабите приближиха от морето, и притесняваше града откъм суша и море, като не даваше никому ни да излезе, ни да влезе.15Тогава дойдоха от Рим Нуминий и придружаващите го – с писма до царете и до страните; писмата съдържаха това:16„Левкий, римски консул, до цар Птоломея – поздрав.17Дойдоха при нас иудейските пратеници, наши приятели и съюзници, пратени от първосвещеник Симона и от иудейския народ, за да възобновят отдавнашното приятелство и съюз,18и донесоха златен щит от хиляда мини.19И тъй, ние намерихме за добре да пишем до царете и до страните, да не им причиняват зло и да не воюват против тях, против градовете им и страната им, и да не помагат на ония, които воюват против тях.20Ние решихме да приемем от тях щита.21Прочее, ако някои зловредни люде са побягнали при вас от тяхната страна, – предайте ги на първосвещеник Симона, за да ги накаже според техния закон“.22Същото писа той на цар Димитрия и Атала, на Ариарафа и Арсака,23и до всички области: Сампсама и Спарта, Делос и Минд, Сикион и Кария, Самос и Памфилия, Ликия и Халикарнас, Родос и Фасилида, Кос и Сида, Арад и Гортина, Книда, Кипър и Кириния.24Препис от тия писма пратиха на първосвещеник Симона.25Цар Антиох пък обсади вторично Дора, като я нападаше от всички страни и поставяше машини, и тъй загради Трифона, че тоя не можеше ни да влезе, ни да излезе.26Симон му изпрати на помощ две хиляди отбор мъже, сребро и злато, и доста припаси;27но той не прие това, отхвърли всичко, за което се бе условил попреди с него, и се отчужди от него.28И прати при него Атиновия, едного от своите приятели, да води преговори с него и да каже: „вие владеете Иопия, Газара и иерусалимската крепост – градове в моето царство;29вие опустошихте техните предели, причинихте голяма злочестина в земята и завладяхте много места в моето царство.30Предайте, прочее, сега градовете, които взехте, и данъците от тия места, които владеете извън иудейските предели.31Ако ли не, дайте вместо тях петстотин таланта сребро; а за опустошението, което извършихте, и за данъците от градовете – други петстотин таланта; ако пък не дадете, ние ще дойдем и ще воюваме с вас“.32И дойде в Иерусалим Атиновий, приятелят на царя, и, като видя славата на Симона и скривалището със златни и сребърни предмети и околното великолепие, учуди се и му обади думите на царя.33В отговор Симон му каза: „ние нито чужда земя взехме, нито господаруваме над чужди, но владеем наследството ог нашите бащи, което нашите врагове някогаш неправедно присвоиха.34Ние пък, като намерихме сгодно време, пак си възвърнахме наследството на нашите бащи.35Колкото се отнася до Иопия и Газара, които ти искаш, то те сами причиниха много зло на народа в нашата страна; за тях ще дадем сто таланта“. На това Атиновий нищо не отговори,36но ядосан се върна при царя и му предаде тия думи; разказа му също за славата на Симона и за всичко, което бе видял, и царят се много разгневи.37Трифон пък се качи на кораб и избяга в Ортосиада.38Тогава царят направи Кендевея военачалник на крайморската страна и му предаде пешите и конните войски;39той му заповяда да се опълчи против Иудея, заповяда му да построи Кедрон и да укрепи портите, а също и как да воюва с народа; сам пък царят се спусна подир Трифона.40Кендевей дойде в Иамния и почна да предизвиква народа на бой, да нахлува в Иудея, да пленява народа и да убива;41той построи Кедрон и разположи там конница и войска, та те, като излизат оттам, да обикалят иудейските пътища, както му бе заповядал царят.