1В сто седемдесет и втората година цар Димитрий събра войските си и отиде в Мидия да получи помощ за войната против Трифона.2Но Арсак, цар персийски и мидийски, като чу, че Димитрий дошъл в пределите му, прати едного от военачалниците си да го хване жив.3Военачалникът отиде, разби войската на Димитрия, хвана го и доведе при Арсака, който го затвори в тъмница.4И имаше мир в Иудейската земя през всички дни на Симона; той се грижеше за доброто на своя народ, и доволни бяха от неговата власт и слава през всички дни.5При всичката своя слава той взе още Иопия за пристанище и отвори вход към морските острови,6разшири пределите на своя народ и завладя оная страна.7Той събра много пленници и господаруваше над Газара, Ветсура и над крепостта, очисти я от осквернения, и нямаше кой да му се противи.8Иудеите спокойно обработваха земята си, и земята даваше своите произведения, и полските дървеса – своя плод.9Старци, насядали по улиците, се съвещаваха всички за обща полза, и младежите се обличаха разкошно и във военни дрехи.10На градовете той доставяше храна и ги правеше укрепени места, тъй че славното му име се произнасяше до край-земя.11Той затвърди мира в страната, – и радваше се Израил с голяма радост.12Всеки седеше под лозата си и под смоковницата си, и никой не ги заплашваше.13Никой не остана на земята, който да воюва против тях, и в ония дни царете се смириха.14Той подкрепяше всички бедни в народа си, изискваше да се изпълнява законът и изтребваше всеки беззаконник и злодеец;15украси светилището и умножи свещените съдове.16Когато дойде слух до Рим и до Спарта, че Ионатан умрял, те твърде се нажалиха.17Когато пък чуха, че брат му Симон станал вместо него първосвещеник и господарува над страната и над градовете в нея,18написаха му на медни дъски, да възобнови с тях приятелството и съюза, свързан от тях с братята му Иуда и Ионатана.19Те бидоха прочетени в Иерусалим пред събранието.20Ето препис от писмата, пратени от спартанците: „спартанските началници и градът до Симона първосвещеника, до старейшините и свещениците и до целия иудейски народ, наши братя – поздрав.21Пратениците, пратени до нашия народ, разказаха ни за вашата слава и чест, и се зарадвахме, когато те пристигнаха,22и записахме казаното от тях в народния съвет тъй: Нуминий, син на Антиоха, и Антипатър, син на Иасона, иудейски пратеници, дойдоха при нас да възобновят приятелството си с нас, –23и угодно биде на народа да приеме с чест тия мъже и да впише думите им в отворените народни книги за спомен на спартанския народ. А препис от това направихме за първосвещеник Симона“.24След това Симон прати Нуминия в Рим с голям златен щит, на тегло хиляда мини, за да свърже с тях съюз.25Когато народът чу това, каза: „каква благодарност да отдадем на Симона и на неговите синове?26Защото той се твърдо държа и братята му и домът на баща му, и отблъснаха враговете на Израиля и му дадоха свобода“.27И записаха това на медни дъски и ги туриха на стълбове на планина Сион. Ето препис от написаното: „в осемнайсетия ден на елул, на сто седемдесет и втората година, – това беше третата година при първосвещеник Симона, –28в Сарамели, в голямото събрание на свещениците, на народа и на князете народни и на старейшините на страната, ни се обяви:29тъй като много пъти ставаха войни в тая страна, Симон, син на Мататия, син от синовете на Иарива, и братята му, като се излагаха на опасност, противостояха срещу враговете на своя народ, за да запазят светилището му и закона, и с голяма слава прославиха своя народ.30Ионатан събра народа си и стана негов първосвещеник, когато той се прибра при отците си,31и враговете им намислиха да навлязат в тяхната страна, за да я разорят и да турят ръка на светилището им,32тогава се издигна Симон и воюва за своя народ; той изхарчи много собствени пари, като снабдяваше храбрите мъже на своя народ с оръжие и им даваше заплата.33Той укрепи иудейските градове и Ветсура, що е на границите на Иудея, дето по-преди се намираха оръжията на неприятелите, и тури там стража от иудеи;34също укрепи Иопия при морето и Газара, що е на пределите на Азот, в която по-преди живееха врагове; и засели там иудеи, като снабди тия места с всичко, що им беше нужно за тяхното подигане.35И видя народът работите на Симона и славата, която се стараеше да спечели за своя народ, и го постави свой началник и първосвещеник, задето направи всичко това, и зарад справедливостта и верността, която той спазваше към своето племе, като всякак се стараеше да въздига своя народ.36В негови дни с ръцете му успешно бидоха изгонени из страната езичниците и ония, които завзимаха Давидовия град в Иерусалим, и, като си бяха построили крепост, излизаха из нея, оскверняваха всичко около светилището и много вредеха на светинята.37Той засели в нея иудеи, укрепи я за безопасност на страната и на града и издигна иерусалимските стени.38Затова и цар Димитрий му утвърди първосвещенството,39причисли го към своите приятели и го почете с голяма слава.40Защото той чу, че римляните нарекли иудеите приятели, съюзници и братя и с чест приели Симоновите пратеници;41че иудеите и свещениците се съгласили да им бъде Симон началник и първосвещеник завинаги – докато се издигне верният Пророк;42да им стане военачалник и да се грижи за светиите, да ги назначава на работа в храма, над областта, над оръжията и над крепостите;43да се грижи за светилището, и всички да го слушат; всички договори в страната да се пишат на негово име, да се облича той в порфира и да носи златни украшения.44И никому от народа и от свещениците да не бъде позволено да отмени нещо от това или да противоречи на думите му, или пък без него да свиква събрание в страната, да се облича в порфира и да носи златна тока.45А който направи нещо против това или отмени нещо от това, ще бъде виновен“.46И се съгласи целият народ да се подчини на Симона и да постъпва според тия думи.47Симон прие и се съгласи да бъде първосвещеник, военачалник и управител на иудеите и на свещениците и да владее над всички.48Тогава решиха да напишат това писмо на медни дъски и да ги турят в оградата на храма на видно място,49а препис от тях да турят в скривалището, за да го има Симон и синовете му.