1Подигна се сатана против Израиля и подбуди Давида да преброи израилтяните. (2 Цар 24:1)2И Давид каза на Иоава и на началниците народни: идете, пребройте израилтяните от Вирсавия до Дан, и ми представете да зная броя им.3Иоав каза: да наспори Господ Своя народ сто пъти повече, отколкото е. Те всички, господарю мой, царю, не са ли раби на моя господар? Защо иска това моят господар? За да се сметне това за грях на Израиля ли?4Но царската дума надделя над Иоава. И отиде Иоав, та обходи цял Израил, и дойде в Иерусалим. (2 Цар 24:4)5И даде Иоав на Давида списък на преброения народ. Всички израилтяни бяха хиляда хиляди, и сто хиляди мъже меченосци, а иудеи – четиристотин и седемдесет хиляди меченосци.6А левитите и вениаминците не преброи с тях, защото царската дума бе отвратителна на Иоава.7Това нещо не беше угодно в очите на Бога, и Той порази Израиля. (1 Лет 27:24)8И Давид каза Богу: твърде съгреших, че сторих това. Сега прости вината на Твоя раб, защото постъпих твърде безразсъдно. (2 Цар 24:10)9И говори Господ на Гада, ясновидец Давидов, и рече: (1 Цар 9:9; 2 Цар 24:11)10иди и кажи на Давида: тъй говори Господ: три наказания ти предлагам; избери си едно от тях, и Аз ще го пратя върху ти.11Дойде Гад при Давида и му каза: тъй говори Господ: избери си: (2 Цар 24:13)12или три години глад, или три месеца да бъдеш преследван от твоите неприятели, и мечът на твоите врагове да се допира до тебе; или три дни меч Господен и мор по земята и Ангел Господен да погубва по всички предели на Израиля. И тъй, виж, какво да отговоря на Оногова, Който ме е пратил с тия думи.13Давид отговори на Гада: много ми е мъчно, ала нека подобре падна в ръцете на Господа, защото милосърдието Му е твърде голямо, – само да не падна в ръце човешки. (2 Цар 24:14; П Ер 3:22; Сир 2:18)14И проводи Господ мор на Израиля, и умряха седемдесет хиляди души израилтяни.15Па проводи Господ Ангела в Иерусалим, за да го изтребва. И когато начена да изтребва, Господ видя и се разкая за това бедствие, и каза на Ангела-изтребителя: стига! Сега спусни ръката си. А Ангелът стоеше тогава над гумното на иевусееца Орна. (2 Цар 24:16)16Давид по дигна очи и видя Ангела Господен, да стои между земята и небето с гол в ръка му меч, протегнат над Иерусалим; и падна ничком Давид и старейшините, покрити с вретище.17И каза Давид Богу: нали аз заповядах да преброят народа? Аз съгреших, аз сторих зло, а тия овци какво са сторили? Господи, Боже мой! Нека Твоята ръка бъде върху мене и върху моя бащин дом, а не върху Твоя народ, за да го погубиш. (2 Цар 24:17)18И Ангелът Господен рече на Гада, за да каже на Давида: нека Давид дойде и постави жертвеник Господу върху гумното на иевусееца Орна. (2 Цар 24:18; 2 Лет 3:1)19Давид отиде, според думите на Гада, който му говори от име Господне.20Орна се обърна, видя Ангела, и четиримата му синове се скриха с него. Орна вършееше тогава пшеница.21Дойде Давид при Орна. Орна, като погледна и видя Давида, излезе от гумното и се поклони Давиду ничком доземи. (2 Цар 14:4)22Давид рече на Орна: дай ми мястото на гумното, аз ще съградя върху него жертвеник Господу; дай ми го за колкото струва, за да се прекрати изтребата у народа.23Орна отговори на Давида: вземи си го; нека моят царгосподар прави каквото му е воля; ето, давам и воловете за всесъжение, и диканите – за дърва, и пшеницата – за принос; всичко туй давам даром.24Цар Давид каза на Орна: не, аз искам да купя това от тебе за колкото струва, защото не ще принасям Господу твой имот и не ще принасям всесъжение нещо, взето даром.25И Давид даде на Орна за онова място шестстотин сикли злато.26И съзида там Давид жертвеник Господу и принесе всесъжения и мирни жертви; и призва Господа, и Той го послуша, като прати огън от небето върху всесъженния жертвеник. (Лев 9:24; 2 Цар 24:25; 3 Цар 18:38)27И Господ каза на Ангела: върни меча си в ножницата му.28В това време Давид, като видя, че Господ го послуша на гумното на иевусееца Орна, принесе там жертва.29А Господнята скиния, която Мои сей бе направил в пустинята, и всесъженния жертвеник се намираха в онова време на Гаваонската висина. (2 Цар 6:17; 2 Лет 1:3)30И Давид не можеше да иде там, за да потърси Бога, защото беше уплашен от меча на Ангела Господен.
1 Летописи 21
Верен
1Но Сатана се надигна против Израил и подбуди Давид да преброи Израил.2И Давид каза на Йоав и на началниците на народа: Идете, пребройте Израил от Вирсавее до Дан и ми докладвайте, за да зная броя им!3А Йоав каза: Дано ГОСПОД прибави към народа Си стократно повече отколкото е! Но господарю мой, царю, не са ли всички те слуги на господаря ми? Защо господарят ми желае това? Защо да стане това грях на Израил?4Но думата на царя надделя над Йоав. И така, Йоав излезе и обходи целия Израил, и се върна в Ерусалим.5И Йоав предаде на Давид броя на преброения народ. И в целия Израил имаше един милион и сто хиляди мъже, които теглеха меч, а в Юда – четиристотин и седемдесет хиляди мъже, които теглеха меч.6Но той не преброи между тях Леви и Вениамин, защото думата на царя беше гнусна на Йоав.7И това нещо беше зло в очите на Бога и Той порази Израил.8И Давид каза на Бога: Съгреших много, че извърших това нещо. И сега, отмахни, моля те, беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост!9И ГОСПОД говори на Гад, гледача на Давид, и каза:10Иди, говори на Давид и кажи: Така говори ГОСПОД: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях, за да ти го направя.11И Гад дойде при Давид и му каза: Така говори ГОСПОД:12Избери си: или три години глад, или три месеца да гинеш пред враговете си и да те стига мечът на враговете ти, или три дни да поразява ГОСПОДНИЯТ меч и да има мор в земята, и Ангелът ГОСПОДЕН да погубва по всичките израилеви области. И така, виж какъв отговор да върна на Този, който ме изпрати.13А Давид каза на Гад: В голямо притеснение съм. Моля те, нека падна в ръката на ГОСПОДА, защото Неговите милости са много големи, а в ръката на човек да не падам!14И ГОСПОД изпрати мор върху Израил и паднаха седемдесет хиляди мъже от Израил.15И Бог изпрати ангела в Ерусалим, за да го погуби. Но когато погубваше, ГОСПОД видя и се смили заради злото, и каза на ангела, който погубваше: Достатъчно! Оттегли сега ръката си! А Ангелът ГОСПОДЕН стоеше при хармана на евусееца Орна.16И когато Давид повдигна очи, видя Ангела ГОСПОДЕН да стои между земята и небето с гол меч в ръката си, прострян над Ерусалим. Тогава Давид и старейшините, облечени във вретища, паднаха по лице.17И Давид каза на Бога: Не заповядах ли аз да преброят народа? Аз съм, който съгреших и извърших голямо зло. А тези овце какво са сторили? ГОСПОДИ, Боже мой, моля Те, нека ръката Ти бъде срещу мен и срещу моя бащин дом, а не срещу Твоя народ, за да го погуби!18И Ангелът ГОСПОДЕН заповяда на Гад да каже на Давид да се изкачи Давид и да издигне на ГОСПОДА олтар на хармана на евусееца Орна.19И Давид се изкачи според словото, което Гад говори в Името на ГОСПОДА.20И Орна се обърна и видя ангела, и четиримата му сина, които бяха с него, се скриха. А Орна вършееше жито.21И когато Давид дойде при Орна, Орна погледна и видя Давид, и излезе от хармана и се поклони пред Давид с лице до земята.22И Давид каза на Орна: Дай ми мястото на хармана, за да построя на него олтар на ГОСПОДА – дай ми го за пълна цена – за да престане язвата между народа.23А Орна каза на Давид: Вземи си го, и нека господарят ми, царят, направи каквото му се вижда добре! Ето, давам говедата за всеизгаряне, диканите за дърва и житото за хлебен принос – всичко давам.24Но цар Давид каза на Орна: Не, непременно ще го купя за пълна цена и няма да взема за ГОСПОДА това, което е твое, нито ще принеса всеизгаряне, което не ми струва нищо!25И така, Давид даде на Орна за мястото шестстотин сикъла злато, претеглени.26И Давид построи там олтар на ГОСПОДА и принесе всеизгаряния и примирителни жертви, и призова ГОСПОДА, и Той му отговори с огън от небето, който падна върху олтара за всеизгарянето.27И ГОСПОД каза на ангела и той върна меча си в ножницата му.28В онова време, когато Давид видя, че ГОСПОД го послуша на хармана на евусееца Орна, принесе там жертви.29А в онова време ГОСПОДНАТА скиния, която Мойсей беше направил в пустинята, и олтарът за всеизгарянето бяха на височината в Гаваон,30но Давид не можеше да отиде пред него да се допита до Бога, понеже се боеше от меча на Ангела ГОСПОДЕН.