1И тъй, нека всякой човек ни счита за служители Христови и разпоредници на тайните Божии; (2 Кор 6:4)2а това, що нататък се иска от разпоредниците, то е – всеки от тях да се окаже верен. (Мт 24:45; Лк 12:42)3Малко ми струва да бъда съден от вас, или от човешки съд; но и аз сам себе си не съдя.4Защото в нищо виновен не се съзнавам, ала с това се не оправдавам: съдия ми е Господ. (Изх 34:7; Йов 9:2; Д А 23:1)5Прочее, за нищо не съдете преди време, докле не дойде Господ, Който и ще изнесе на виделина тайните на мрака и ще извади наяве намеренията на сърцето; и тогава похвалата ще бъде всекиму от Бога. (Мт 7:1; Мт 25:21; Рим 2:1)6Това, братя, приспособих към себе си и Аполоса зарад вас, за да се научите от нас да не мъдрувате повече от онова, що е писано, и да се не гордеете един пред други за някого си. (Пр 3:7; Рим 12:3)7Защото, кой те отличава от другите? Какво имаш, което да не си получил? А щом си получил, защо се хвалиш, като да не си получил? (Йн 3:27)8Преситени сте вече, обогатихте се вече и се възцарихте без нас; о, да бяхте се възцарили, та и ние да царуваме с вас!9Защото мисля, че нас, апостолите, Бог постави най-последни, като осъдени на смърт; понеже станахме зрелище на света на Ангели и човеци. (Пс 43:5; Рим 8:36; 2 Кор 4:11)10Ние сме безумни зарад Христа, а вие сте мъдри в Христа; ние сме немощни, а вие силни; вие сте славни, а ние безчестни.11Дори до тоя час и гладуваме, и жадуваме, и ходим голи, и ни бият по лице, и се скитаме,12и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени – благославяме; гонени – търпим; (Мт 5:44; Лк 23:34; Д А 7:60; Д А 20:34; 1 Сол 2:9; 2 Сол 3:8)13хулени – молим се. Станахме като измет на света, измет за всички досега.14Не за да ви посрамя пиша това, а ви поучавам като мои възлюбени чеда.15Защото, ако имате и десетки хиляди наставници в Христа, много бащи нямате, понеже аз ви родих в Иисуса Христа чрез Евангелието. (Гал 4:19; Фил 1:10)16Прочее, моля ви, бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа.17За това пратих при вас Тимотея, който ми е възлюбено и вярно чедо у Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христа, както уча навред във всяка църква.18Някои си се възгордели, като че няма да дойда при вас;19но аз ще дойда скоро при вас, ако ще Господ, и ще позная не думите, а силата на ония, които са се възгордели; (Д А 18:21; Як 4:15)20защото царството Божие е не в думи, а в сила. (1 Кор 2:4)21Какво искате? С палица ли да дойда при вас или с любов и кротък дух? (2 Кор 13:10)
1 Коринтяни 4
Верен
1Така всеки човек да ни счита за Христови служители и управители на Божиите тайни.2А това, което тук се изисква от управителите, е всеки да се намери верен.3А за мен е най-малко нещо да бъда съден от вас или от човешки съд; аз дори не съдя сам себе си.4Защото, въпреки че не се съзнавам виновен в нищо, пак с това не съм оправдан; защото Господ е Този, който ще ме съди.5Затова не съдете нищо преждевременно, докато не дойде Господ, който ще извади на светло скритото в тъмнината и ще изяви намеренията на сърцата. И тогава всеки ще получи своята похвала от Бога.6И това, братя, преносно приспособих към себе си и Аполос заради вас, за да се научите чрез нас да не мъдрувате повече от написаното и да не се гордее някой от вас с един против друг.7Защото, кой те прави да се отличаваш от другиго? И какво имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?8Сити сте вече! Обогатихте се вече! Възцарихте се без нас! О, да бяхте се възцарили (наистина), че и ние да царуваме с вас!9Защото аз мисля, че Бог изложи нас, апостолите, като най-последни, като осъдени на смърт; защото станахме за показ на света – както на ангелите, така и на хората:10ние сме безумни заради Христос, а вие сте разумни в Христос; ние – слаби, а вие – силни; вие – почитани, а ние – презрени.11Ние и досега гладуваме и жадуваме, и сме голи, и сме бити, и се скитаме бездомни,12трудим се, работейки с ръцете си. Като ни хулят – благославяме, като ни гонят – търпим,13като ни злословят – умоляваме. Досега станахме като смет на света, измет на всичко.14Не пиша това, за да ви засрамя, а за да ви увещая, като възлюбени мои деца.15Защото, дори и да имате десетки хиляди възпитатели в Христос, пак нямате много бащи; понеже аз ви родих в Христос Иисус чрез благовестието.16Затова ви моля настойчиво: бъдете мои подражатели!17Поради тази причина ви изпратих Тимотей, който е мое възлюбено и вярно дете в Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христос, които аз поучавам навсякъде във всяка църква.18Но някои се възгордяха, като че ли нямаше да дойда при вас.19Но ако Господ желае, аз скоро ще дойда при вас и ще изпитам не думите, а силата на онези, които са се възгордели.20Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила.21Какво искате? Да дойда при вас с тояга ли, или с любов и кротък дух?