1Между това, на Олоферна, военачалник на асирийската войска, биде обадено, че Израилевите синове се приготвили за война: затворили проходите в планинската страна и укрепили със стени всеки връх на високата планина, а в равнините направили прегради.2Той се много разгневи и, като повика всички началници моавски и вождове амонски и всички управители на приморската страна, каза им:3кажете ми, синове ханаански, какъв е тоя народ, който живее в планинската страна, какви са населените от тях градове, имат ли много войска, в какво се състои тяхната сила и крепост, кой е турен тям за цар, предводител на войската им,4и защо те повече от всички, които живеят на запад, упорствуват да излязат да ме посрещнат?5Ахиор, предводител на всички синове амонски, му рече: изслушай, господарю мой, дума от устата на твоя раб; аз ще ти кажа истината за тоя народ, който живее близо до тебе в тая планинска страна, и не ще излезе лъжа из устата на твоя раб.6Тоя народ произхожда от халдеите.7Те се бяха заселили преди в Месопотамия, понеже не искаха да служат на боговете на бащите си, които бяха в Халдейската земя, (Бит 11:31; И Н 24:2)8отклониха се от пътя на своите прадеди и почнаха да се кланят на Бога Небесни, на Бога, Когото те познаха; и халдеите ги изгониха от лицето на своите богове, – и те побягнаха в Месопотамия и дълго живяха там.9Но техният Бог каза да излязат из мястото на преселението и да отидат в Ханаанската земя; те се заселиха там и твърде много се обогатиха със злато, сребро и с много добитък.10Оттам те отидоха в Египет, понеже глад покри лицето на Ханаанската земя, и останаха там, доде намираха прехрана, и се умножиха там дотолкова, че родът им нямаше брой.11Против тях се подигна египетският цар, употреби срещу им хитрост, като ги обременяваше с работа и с правене тухли, и ги обърна на роби.12Тогава те викнаха към своя Бог, и Той порази цялата Египетска земя с неизлечими язви, и египтяни ги прогониха от себе си.13Бог изсуши пред тях Червено море (Изх 14:21)14и ги води по пътя за Синай и за Кадис-Варни: те изгониха всички жители в тая пустиня,15заселиха се в земята на аморейци, със силата си изтребиха всички есевонци, преминаха Иордан, завладяха цялата планинска страна16и, като пропъдиха от себе си хананейци, ферезейци, иевусейци, сихемци и всички гергесейци, живяха в нея много дни.17И докле не съгрешиха пред своя Бог, щастието беше с тях, защото с тях беше Бог, Който мрази неправдата.18Но, щом се отклониха от пътя, който Той им завеща, претърпяха в много войни твърде силни поражения, откарани бяха в плен в чужда земя, храмът на техния Бог биде разрушен, и градовете им превзеха неприятели.19А сега, като се обърнаха към своя Бог, те се върнаха от местата, дето бяха пръснати, завладяха Иерусалим, в който е светилището им, и се заселиха в планинската страна, понеже беше пуста.20И сега, повелителю-господарю, ако тоя народ е в заблуждение и те грешат пред своя Бог, и ние забележим, че в тях има тая съблазън, ние ще идем и ще ги победим.21Ако пък у тоя народ няма беззаконие, нека се отдалечи моят господар, да не би да ги защити Господ, и техният Бог да бъде с тях, та да станем за срам на цялата земя.22Когато Ахиор свърши тая реч, целият народ, който стоеше около шатрата, възропта, а велможите на Олоферна и всички, които населяваха приморието и земята Моавска, задумаха: да бъде веднага убит;23защото ние не ще се уплашим от Израилевите синове: това е народ, който няма ни войска, ни сила, за да се опълчи здраво.24И тъй, да вървим, повелителю Олоферне, те ще станат плячка на цялата ти войска.