1Тогава целият народ нададе вик и плака (цялата) оная нощ; (Чис 21:5; Вт 1:27; Пс 105:25)2и всички синове Израилеви роптаеха против Моисея и Аарона, и целият народ им думаше: о, да бяхме умрели в Египетската земя, или да бяхме измрели в тая пустиня! (Чис 16:3)3И защо Господ ни води в тая земя, за да паднем от нож? Жените ни и децата ни ще станат плячка на враговете; не е ли подобре да се върнем в Египет?4И рек оха един другиму: да си изберем главатар и да се върнем в Египет.5Тогава Моисей и Аарон паднаха ничк ом пред цялото събрание на Израилевите синове. (Чис 16:4)6И Иисус, син Навинов, и Халев, син Иефониев, измежду ония, които бяха обгледали земята, раздраха дрехите си (1 Мак 2:55; Сир 46:9)7и казаха на всички събрани синове Израилеви: земята, която изходихме, за да я обгледаме, е много, много добра.8Ако Господ е милостив към нас, ще ни въведе в тая земя и ще ни я даде – тая земя, дето тече мед и мляко; (Изх 3:8; Чис 13:28)9само не въставайте против Господа и не се бойте от народа на тая земя; защото той ще стане нам за храна: те нямат защита, а с нас е Господ; не се бойте от тях. (Вт 20:3; Вт 32:42)10И цялото събрание рече: да ги избием с камъни! Но славата Господня се яви (в облак) над скинията на събранието на всички синове Израилеви. (Изх 17:4)11И рече Господ на Моисея: докога ще Ме огорчава тоя народ? и докога няма да Ми вярва при всички личби, които Аз върших сред него?12Ще го поразя с мор, ще го изтребя, и ще произведа от тебе (и от бащиния ти дом) народ по-многоброен и по-силен от него. (Изх 32:10)13Но Моисей рече Господу: ще чуят египтяни, изсред които Ти със силата Си изведе тоя народ, (Изх 32:12)14и ще кажат това на жителите в тая земя, понеже тия са чули, че Ти, Господи, си между тоя народ, и че Ти, Господи, им даваш да Те виждат лице с лице, и Твоят облак стои над тях, и Ти вървиш пред тях денем в облачен стълб, а нощем в огнен стълб; (Изх 13:21)15и ако Ти изтребиш тоя народ като един човек, то народите, които са чули славата Ти, ще кажат: (Изх 32:12)16Господ не можа да въведе тоя народ в земята, която бе му с клетва обещал, та затова го погуби в пустинята. (Вт 9:28)17И тъй, нека се възвеличи силата Господня, както Ти бе казал, думайки:18Господ е дълготърпелив и многомилостив (и истинен), Който прощава беззаконията и престъпленията (и греховете), и не оставя без наказание, но Който за беззаконието на бащите наказва децата до трета и четвърта рода. (Изх 20:5; Вт 5:9; Пс 102:8; Ер 32:18)19Прости греха на тоя народ поради голямата Си милост, както си прощавал тоя народ от Египет дотука. (Изх 32:12)20И рече Господ (на Моисея): прощавам според думата ти;21но жив съм Аз, (и винаги живее името Ми,) и цялата земя е пълна със славата Господня: (Вт 1:35)22всички, които видяха славата Ми и личбите Ми, що извърших в Египет и в пустинята, и Ме изкушаваха вече десет пъти, и не слушаха гласа Ми, (Неем 4:12; Екл 7:20)23няма да видят земята, която съм с клетва обещал на бащите им; (само на децата им, които са тук с Мене, които не знаят, що е добро, що е зло, на всички малолетни, които нищо не разбират, тям ще дам земята, а) всички, които Ме огорчаваха, няма да я видят; (Вт 1:35; Пс 94:11; Евр 3:11)24но Моя раб Халев, задето в него беше друг дух, и задето Ми беше напълно покорен, ще въведа в земята, в която той ходи, и неговото потомство ще я наследи; (И Н 14:1; Съд 1:20; 1 Мак 2:56)25амаликитци и хананейци живеят в долината; затова утре се върнете и идете в пустинята към Червено море.26И рече Господ на Моисея и Аарона, думайки:27докога тоя зъл народ ще роптае против Мене? Аз чувам ропота на синовете Израилеви, който дигат против Мене. (Пс 105:25)28Кажи им: жив съм Аз, казва Господ: както вие говорихте в ушите Ми, тъй ще сторя и Аз вам;29в тая пустиня ще паднат телата ви, и всички вие преброени, колкото сте на брой, от двайсет години и нагоре, които роптахте против Мене, (Чис 26:65; Чис 32:11; Вт 1:35; Пс 105:26)30няма да влезете в земята, в която Аз с дигната ръка се клех да ви заселя, освен Халев, Иефониев син, и Иисус, Навинов син; (Чис 26:65; Вт 1:36; И Н 14:6)31децата ви, за които казвахте, че ще станат плячка на враговете, ще въведа там, и те ще познаят земята, която вие презряхте;32а вашите трупове ще паднат в тая пустиня;33синовете ви пък ще се скитат в пустинята четирийсет години и ще теглят за вашето блудодейство, докато не загинат телата на всинца ви в пустинята; (Пс 94:10)34според броя на четирийсетте дни, през които обгледвахте земята, вие ще теглите за греховете си четирийсет години, година за ден, та да познаете, какво значи да бъдете оставени от Мене. (Пс 94:10)35Аз, Господ, казвам, а тъй и ще постъпя с целия тоя зъл народ, въстанал против Мене: в тая пустиня те всички ще погинат и ще измрат.36И ония, които Моисей бе пращал да обгледат земята и които, след завръщането си, подигнаха против него цялото това общество, пръскайки лоши слухове за земята,37ония, които пръскаха лоши слухове за земята, умряха, поразени пред Господа; (1 Кор 10:10; Евр 3:11; Юда 1:5)38само Иисус, син Навинов, и Халев, син Иефониев, останаха живи от ония мъже, които бяха ходили да обгледват земята. (Сир 46:10)39Като каза Моисей тия думи пред всички синове Израилеви, народът се много натъжи.40И като станаха рано сутринта, изкачиха се навръх планината, думайки: ето, ще отидем на онова място, за което Господ говори, понеже съгрешихме. (Вт 1:41)41Моисей рече: защо престъпвате заповедта Господня? Няма да успеете;42не ходете, защото Господ не е между вас, та да ви не поразят враговете ви;43защото там пред вас са амаликитци и хананейци, и ще паднете от нож, понеже отстъпихте от Господа, и Господ няма да бъде с вас.44Но те дръзнаха да се изкачат навръх планината; а ковчегът на завета Господен и Моисей не се отделиха от стана. (Вт 1:43)45Амаликитци и хананейци, които живееха на оная планина, слязоха, разбиха ги и ги гониха до Хорма (и те се върнаха в стана). (Съд 1:17)
Числа 14
Верен
1Тогава цялото общество извика с висок глас и народът плака през онази нощ.2И всичките израилеви синове роптаеха против Мойсей и Аарон, и цялото общество им говореше: Да бяхме измрели в египетската земя или в тази пустиня да бяхме измрели[1]!3И защо ни води ГОСПОД в тази земя да паднем от меч и жените ни и децата ни да бъдат разграбени? Не беше ли по-добре за нас да се върнем в Египет?4И си казаха един на друг: Да си поставим началник и да се върнем в Египетст. 3;!5Тогава Мойсей и Аарон паднаха на лицата си пред цялото събрание на обществото на израилевите синове.6И Иисус, синът на Навий, и Халев, синът на Ефоний, от онези, които бяха разузнали земята, раздраха дрехите си;7и говориха на цялото общество на израилевите синове и казваха: Земята, която обходихме, за да я разузнаем, е много, много добра земя.8Ако ГОСПОД има благоволение към нас, Той ще ни въведе в тази земя и ще ни я даде – земя, където текат мляко и мед.9Само не въставайте против ГОСПОДА и не се страхувайте от народа на земята, защото той е хляб за нас! Защитата[2] му се оттегли от него, а ГОСПОД е с нас; не се бойте от тях!10Но цялото общество каза да ги убият с камъни. Тогава ГОСПОДНАТА слава се яви в шатъра за срещане пред всичките израилеви синове.11И ГОСПОД каза на Мойсей: Докога ще Ме презира този народ и докога няма да Ми вярва[3] въпреки всичките знамения, които съм извършил сред него?12Ще го поразя с мор и ще го изтребя, а теб ще направя народ по-голям и по-силен от него.13Но Мойсей каза на ГОСПОДА: Тогава египтяните ще чуят – защото Ти със силата Си си извел този народ отсред тях –14и ще се каже на жителите на тази земя, които са чули, че Ти, ГОСПОДИ, си сред този народ и че Ти, ГОСПОДИ, се явяваш лице с лице, и че облакът Ти стои над него, и че Ти вървиш пред него в облачен стълб денем и в огнен стълб нощем.15И ако убиеш този народ като един човек, тогава народите, които са чули за Теб, ще говорят и ще казват:16Понеже ГОСПОД не можа да въведе този народ в земята, за която му се кле, затова го изкла в пустинята.17И сега, моля Ти се, нека се възвеличи силата на Господа, както си говорил, като си казал:18ГОСПОД е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление, но никак не оставя ненаказан виновния, и въздава беззаконието на бащите върху децата до третото и четвъртото поколение.19Прости, моля Ти се, беззаконието на този народ според голямата Си милост и както си прощавал на този народ от Египет до тук.20И ГОСПОД каза: Прощавам според думата ти,21но наистина – жив съм Аз и целият свят ще се изпълни с ГОСПОДНАТА слава –22всички тези мъже, които видяха славата Ми и знаменията, които извърших в Египет и в пустинята, и Ме изпитваха десет пъти досега, и не послушаха гласа Ми,23наистина те няма да видят земята, за която се клех на бащите им – никой от онези, които Ме презряха, няма да я види!24Но понеже слугата ми Халев има в себе си друг дух и той напълно Ме последва, затова него ще въведа в земята, в която влезе, и потомството му ще я наследи.25А амаличаните и ханаанците живеят в долината. Утре се върнете и идете в пустинята към Червено море!26ГОСПОД говори още на Мойсей и Аарон, и каза:27Докога ще търпя това зло общество, което роптае против Мен[4]? Чух роптанията на израилевите синове, с които роптаят против Мен.28Кажи им: Жив съм Аз, заявява ГОСПОД – наистина ще ви направя така, както вие говорихте в ушите Ми[5]!29Труповете ви ще паднат в тази пустиня и от преброените между вас, колкото сте на брой, от двадесет години и нагоре, които роптахте против Мен,30нито един няма да влезе в земята, за която се клех да ви заселя в нея, освен Халев, сина на Ефоний, и Иисус, сина на Навий.31А децата ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени, тях ще въведа и те ще познаят земята, която вие презряхте.32А вашите трупове ще паднат в тази пустиня.33И децата ви ще скитат по пустинята четиридесет години и ще теглят заради вашите блудства, докато труповете ви се довършат в пустинята.34Според броя на дните, за които разузнахте земята, четиридесет дни, по един ден за една година, четиридесет години ще теглите заради беззаконията си и ще познаете какво е Аз да се отвърна.35Аз, ГОСПОД, говорих. Наистина така ще направя на цялото това зло общество, което се е събрало против Мен: в тази пустиня ще се довършат и в нея ще измрат.36И онези мъже, които Мойсей изпрати да разузнаят земята и които се върнаха и подбудиха цялото общество да роптае против него, като пуснаха лош слух за земята,37тези мъже, които пуснаха лош слух за земята, измряха от язвата пред ГОСПОДА.38А Иисус, синът на Навий, и Халев, синът на Ефоний, останаха живи измежду онези мъже, които ходиха да разузнаят земята.39И когато Мойсей говори тези думи на всичките израилеви синове, народът плака много.40И на сутринта станаха рано, за да се изкачат на върха на хълма и казаха: Ето ни, ще се изкачим на мястото, за което ГОСПОД говори, защото съгрешихме.41А Мойсей каза: Защо престъпвате ГОСПОДНАТА заповед? Това няма да успее.42Не се изкачвайте, защото ГОСПОД не е между вас, да не би да ви победят враговете ви,43защото амаличаните и ханаанците са там пред вас и ще паднете от меч. Понеже отстъпихте и не следвахте ГОСПОДА, затова ГОСПОД няма да бъде с васст. 42;.44Те обаче дръзнаха да се изкачат на върха на хълма. Но ковчегът на ГОСПОДНИЯ завет и Мойсей не излязоха от стана.45Тогава амаличаните и ханаанците, които живееха на онзи хълм, слязоха и ги разбиха, и ги разпиляха чак до Хорма.