1Като се навечеряха, въведоха при нея Товия.2А той, като отиваше, припомни си Рафаиловите думи и взе кадилница, тури сърцето и черния дроб на рибата и покади.3Демонът, като подуши тая миризма, избяга в горните страни на Египет, и Ангелът го върза.4Когато останаха в стаята двама, Товия стана от постелката и рече: стани, сестро, да се помолим, за да ни помилува Господ.5И почна да говори Товия: благословен Ти, Боже на отците ни, и благословено Твоето свето и славно име вовеки! Да Те благославят небесата и всички Твои творения!6Ти сътвори Адама и даде му Ева за помощница, жена му – за подпорка. От тях произлезе човешкият род. Ти каза: не е добре да бъде човек сам: да сътворим помощник, подобен нему. (Бит 2:18)7И сега, Господи, взимам тая моя сестра не по плътска похот, а наистина като жена: благоволи да ме помилуваш и дай ми да остарея с нея!8И тя рече с него: амин.9И двамата спаха спокойно нея нощ. Между това Рагуил стана и отиде, та изкопа гроб,10думайки: не е ли умрял и тоя?11И дойде Рагуил в дома си12и рече на жена си Една: прати една слугиня да види, жив ли е той; ако не е, да го погребем, и никой не ще знае.13Слугинята отвори вратата, влезе и видя, че двамата спят.14Излезе и им обади, че той е жив.15И Рагуил благослови Бога, думайки: благословен Ти, Боже, с всяко благословение чисто и свето! Да Те благославят Твоите светии, всички Твои създания, всички Твои Ангели, и всички Твои избрани, да Те благославят вовеки!16Благословен Ти, че ме развесели, и се не случи с мене тъй, както мислех, а постъпи с нас по великата Си милост!17Благословен Ти, че помилува двама еднородци! Довърши, Владико, милостта над тях: дай им да свършат живота със здраве, с веселие и с милост!18И заповяда на слугите си да заринат гроба.19И прави за тях сватба четиринайсет дена.20И рече му Рагуил с клетва, преди да се изминат дните на сватбата: не си отивай докле не изминат четиринайсетте сватбени дни;21а тогава, като вземеш половината имот, иди благополучно към баща си; останалото ще получиш, кога умра аз и жена ми.