1Книга за разказите на Товита, сина Товиилов, Ананиилов, Адуилов, Гаваилов, от Асииловия род, Нефталимово коляно,2който в дните на асирийския цар Енемесара бе взет в плен из Тисва, която се намира надясно от Кидий Нефталимов, в Галилея, над Асир. Аз, Товит, през всички дни на живота си ходих по пътя на истината и правдата (4 Цар 17:3)3и правих много добрини на моите братя и на моя народ, който бе дошъл с мене в асирийската страна, в Ниневия.4Когато живеех в моята страна, в земята на Израиля, още като момък, цялото коляно на отца ми Нефталима бе се отцепило от иерусалимския дом, избран от всички Израилеви колена да принасят всички жертва там, дето е осветен храмът на жилището на Всевишния, и утвърден във всички родове навеки.5Както всички отцепили се колена принасяха жертва на Ваала и на юницата, тъй и домът на отца ми Нефталима. (3 Цар 12:30)6Аз пък сам често ходех в Иерусалим на празниците, както с вечна наредба е заповядано на цял Израил с първоберки и с десятъци от земните произведения и с начатъци от овчата вълна, (Изх 22:29)7и давах това на свещениците, синове Ааронови, за жертвеника: десятъка от всички произведения давах на Левиевите синове, които служеха в Иерусалим; другия десятък продавах, и всяка година ходех и го харчех в Иерусалим;8а третия давах, комуто трябваше, както ми заповяда Девора, бащина ми майка, когато след баща си останах сирак.9Когато станах мъж, взех за жена Ана, от бащиния наш род, и родих от нея Товия. (Чис 36:6)10Когато бях отведен пленник в Ниневия, всички мои братя и мои еднородци ядяха от езическите ястия,11но аз пазех душата си и не ядях,12защото помнех Бога от все душа.13И подари ми Всевишният милост и благоволение пред Енемесара, и аз бях у него доставчик;14и ходих в Мидия, в Рага Мидийска, и дадох на Гаваила, брат на Гаврия, десет таланта сребро, за да го пази. (Тов 4:20)15А когато умря Енемесар, вместо него се възцари син му Сенахирим, чиито пътища не бяха постоянни, и аз вече не можех да ходя в Мидия.16В дните на Енемесара аз правих много добрини на моите братя:17на гладни давах хляба си, на голи – дрехите си и. кога виждах някого от моя род умрял и хвърлен зад стената ниневийска, погребвах го. (Ис 58:7)18Тайно погребвах и ония, които цар Сенахирим убиваше, когато, подгонен, се върна из Иудея. А той умъртви мнозина в яростта си. И царят диреше труповете, ала ги не намираха. (Ис 37:37)19Един ниневиец отиде и обади на царя, че аз ги погребвам; тогава се скрих. Като узнах пък, че ме дирят да ме убият, от страх побягнах от града.20И разграбиха всичкия ми имот, и ми не остана нищо друго, освен жена ми Ана и син ми Товия.21Ала не се минаха петдесет дена, и двамата му сина го убиха и побягнаха в Араратските планини. И вместо него се възцари син му Сахердан, който постави братовия ми син Ахиахара-Анаила над цялото сметководство в царството си и над цялото домакинство. (4 Цар 19:37; 2 Лет 32:31)22Ахиахар ходатайствува за мене, и аз се върнах в Ниневия. Ахиахар пък беше и виночерпец, и пазител на пръстена, и домакин, и ковчежник; и Сахердан го постави втори след себе си; той беше братов ми син.