Сирах 50 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Симон, син на Ония, велик свещеник, приживе поправи дома и в дните си постегна храма: (2 Мак 3:4) 2 от него бе турена основа за двойно възвишение – издигане висока ограда на храма; 3 в негови дни бе намален водоемът, окръжността на медното море; 4 за да предпазва народа си от бедствие, той укрепи града против обсада. 5 Колко величествен биваше той сред народа, кога излизаше иззад завесата на храма! 6 Той бе като утринна звезда сред облаци, като месечина пълна в дните си; 7 като слънце, светнало над храма на Всевишния, и като дъга, светнала във величествени облаци; 8 като трендафилов цвят в пролетни дни, като кринове при водни извори, като клонче ливан в летни дни; 9 като огън със смирна в кадилница, 10 като кован златен съд, украсен с всякакви драгоценни камъни; 11 като маслина с плодове и като кипарис, който се издига до облаците. 12 Кога вземеше великолепната одежда и се облечеше в пълно величествено украшение, той, възлизайки към светия жертвеник, с блясък освещаваше навред светилището. (Изх 28:4) 13 Също, кога вземеше жертвените части из ръцете на свещениците, стоейки при огъня на жертвеника, – 14 наоколо му беше венец от братята, като кедрови издънки на Ливан, и те го окръжаваха като финикови стъбла, 15 и всички синове Ааронови в своята слава, с принос Господу в ръцете им пред цялото събрание на Израиля. 16 За довършване службите на олтара, за да увенчае приноса на Всевишния Вседържител, 17 той простираше ръката си към жертвената чаша, сипваше в нея гроздова кръв и я изливаше при подножието на жертвеника за благоухание на Вишния Всецар. 18 Тогава синовете Ааронови възкликваха, тръбяха с ковани тръби и издаваха висок глас за спомен пред Всевишния. (Чис 10:10) 19 Тогава цял народ заедно бързаше да падне ничком на земята, за да се поклони на своя Господ, Вседържител, Бог Вишни; 20 а песнопевците Го възхваляваха с гласовете си; в пространния храм се разнасяше сладко пение, 21 и народът се молеше на Господа Всевишни с молитва пред Милосърдния, докле се извършваше славославие Господу, – и тъй завършваха те Нему службата. 22 Тогава, като слезеше, подигаше ръце над цялото събрание синове Израилеви, за да преподаде с устата си благословението на Господа и да се похвали с Неговото име; (Чис 6:23) 23 народът повтаряше поклоните, за да приеме благословението от Всевишния. 24 И днес всички благославяйте Бога, Който върши навред велики дела, Който е продължил дните ни от утробата и постъпва с нас по Своята милост: (Йоил 2:21) 25 да ни даде весело сърце и в наши дни да има мир в Израиля през дните на вечността; 26 да запази милостта Си към нас и в свое време да ни избави! (3 Цар 8:23) 27 От два народа се гнуси душата ми, а третият не е народ: 28 това са седещите на планина Сеир, филистимците и глупавият народ, който живее в Сикими. (Йн 4:9) 29 Учението за мъдрост и благоразумие написах в тая книга аз, Иисус, син Сирахов, иерусалимец, който изля мъдрост от сърцето си. 30 Блазе ономува, който ще се упражнява в тия поуки, – и който ги тури в сърцето си, ще стане мъдър; 31 ако пъкги изпълнява, ще възмогне всичко; защото светлината Господня е негов път.