Римляни 10

Библия, синодално издание

1 Братя, желанието на моето сърце и молитвата ми към Бога за израилтяните е да бъдат спасени.2 Свидетелствувам им, че те имат ревност за Бога, ала не по разум.3 Защото, без да разбират Божията правда и търсейки да изтъкнат своята правда, те се не покориха на Божията правда, (Фил 3:9)4 понеже завършък на закона е Христос, за да бъде оправдан всеки вярващ. (Гал 3:24)5 Мойсей пише за оправданието от закона: „който човек го е изпълнил, ще бъде жив чрез него“. (Лев 18:5; Ез 20:11; Гал 3:12)6 А оправданието от вярата казва тъй: „да не речеш в сърцето си: кой ще възлезе на небето?“ сиреч, да свали Христа, (Вт 30:12)7 „или: кой ще слезе в бездната?“ сиреч, да изведе Христа от мъртвите.8 Но какво казва Писанието? „Близо до тебе е словото, в твоите уста и в твоето сърце“, сиреч, словото на вярата, което проповядваме; (Вт 30:14)9 защото, ако с устата си изповядваш Господа Иисуса, и със сърцето си повярваш, че Бог Го възкреси от мъртвите, ще се спасиш, (Мт 10:32)10 понеже със сърце се вярва за оправдаване, а с уста се изповядва за спасение.11 Пък и Писанието казва: „всеки, който вярва в Него, няма да се посрами“. (Ис 28:16)12 Няма разлика между иудеин и елин, защото един и същ е Господ на всички, богат за всички, които Го призовават. (Д А 10:34; Рим 3:29)13 Защото всякой, който призове името Господне, ще се спаси. (Йоил 2:32; Д А 2:21)14 Но как ще призоват Оногова, в Когото не са повярвали? Как пък ще повярват в Оногова, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?15 И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? както е писано: „колко прекрасни са нозете на ония, които благовестят мир, които благовестят доброто!“ (Ис 52:7; Наум 1:15)16 Ала не всички послушаха благовестието. Защото Исаия казва: „Господи, кой повярва на това, що е чул от нас?“ (Ис 53:1; Йн 12:38)17 И тъй, вярата иде от слушане, а слушането – от слово Божие.18 Но казвам: нима те не чуха? Напротив, „гласът им се разнесе по цяла земя, и думите им – до краищата на вселената“. (Пс 18:5; Мт 24:14; Мт 28:19)19 Пак казвам: нима Израил не разбра? Пръв Моисей казва: „Аз ще възбудя у вас ревност чрез тия, които са не народ, ще ви раздразня чрез неразбран народ“. (Вт 32:21; Рим 11:11)20 А Исаия смело казва: „намериха Ме ония, които не Ме търсеха, открих се на ония, които не питаха за Мене“. (Ис 65:1)21 За Израиля пък казва: „весден простирах ръцете Си към народ непослушен и упорит“. (Ис 65:2)

Римляни 10

Верен

1 Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога за Израил е те да бъдат спасени.2 Защото свидетелствам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според познаването.3 Понеже, като не познаваха Божията правда и като искаха да установят своята собствена, не се покориха на Божията правда.4 Защото Христос е краят на закона за правда на всеки, който вярва.5 Защото Мойсей пише за правдата, която е от закона: „ако човек прави това, ще живее чрез него.“6 Но правдата от вяра говори така: „Да не кажеш в сърцето си: Кой ще се изкачи на небето?“ – тоест да доведе Христос долу;7 или: „Кой ще слезе в бездната?“ – тоест да изведе Христос горе от мъртвите?8 Но какво казва тя? Казва, че „думата е близо при теб, в устата ти и в сърцето ти“ – тоест думата на вярата, която проповядваме.9 Защото, ако изповядаш с устата си, че Иисус е Господ, и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.10 Защото със сърце се вярва за оправдание, и с уста се прави изповед за спасение.11 Защото Писанието казва: „Никой, който вярва в Него, няма да се посрами.“12 Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото един и същ е Господ над всички, богат към всички, които Го призовават.13 Защото „всеки, който призове Името на Господа, ще се спаси.“14 Как обаче ще призоват Този, в когото не са повярвали? А как ще повярват в Този, когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?15 И как ще проповядват, ако не са изпратени? Както е писано: „Колко са прекрасни краката на тези, които благовестват доброто!“16 Но не всички се подчиниха на благовестието; защото Исая казва: „Господи, кой е повярвал на онова, което е чул от нас?“17 И така, вярата е от слушане, а слушането – от Христовото слово.18 Но аз казвам: Те не са ли чули? Разбира се, чули са: „По цялата земя се разнесе гласът им и думите им – до краищата на вселената.“19 Но пак казвам: Израил не е ли разбрал? Първо Мойсей казва: „Аз ще ви раздразня до ревнуване с тези, които не са народ; с народ неразбран ще ви разгневя.“20 А Исая смело казва: „Намерен бях от онези, които не Ме търсеха; явен станах на тези, които не питаха за Мен.“21 А за Израил казва: „Простирах ръцете Си цял ден към народ непокорен и опак.“