1Който живее под покрива на Всевишния, той обитава под сянката на Всемогъщия, (Пс 16:8; Пс 35:8; Ос 14:8)2и казва Господу: Ти си мое прибежище, защита моя, Бог мой, Комуто се уповавам! (Пс 141:6)3Той ще те избави от примка на ловец, от изтребителна пораза,4с перата Си ще те осени и под крилете Му ще бъдеш на безопасно; щит и ограда е Неговата истина. (Мт 23:37)5Няма да се уплашиш от ужасите нощем, от стрелата, която лети денем, (2 Цар 22:31; Пс 83:12)6от ходещата в тъмата язва, от заразата, която опустошава по пладне.7До тебе ще паднат хиляда, и десет хиляди теб отдясно; но до тебе няма да се приближи: (Йов 11:19)8само ще гледаш с очите си и ще виждаш отплатата на нечестивците. (Пс 91:12; Пс 111:8)9Защото ти каза: Господ е мое упование; Всевишния си избрал за твое прибежище;10зло няма да ти се случи, и язва няма да се приближи до твоето жилище;11защото ще заповяда на Ангелите Си за тебе, да те опазват във всички твои пътища: (Мт 4:6; Лк 4:10)12ще те понесат на ръце, да се не спънеш о камък с ногата си; (Йов 5:23)13аспида и василиск ще настъпиш, лъв и змей ще тъпчеш. (Лк 10:19)14„Задето той Ме възлюби, ще го избавя; ще го защитя, защото позна името Ми. (Пс 144:15)15Ще повика към Мене, и ще го чуя; с него съм в скърби; ще го избавя и ще го прославя, (Йов 22:27; Йов 33:24; Зах 13:9)16ще го наситя с дълги дни и ще му явя Моето спасение.“ (Ис 43:2)
Псалм 90
Верен
1Молитва на Божия човек Мойсей. Господи, Ти си ни бил прибежище във всички поколения.2Преди да се родят планините и да си създал земята и света, от вечността до вечността Ти си Бог.3Връщаш човека в пръстта и казваш: Върнете се, човешки синове!4Защото хиляда години в Твоите очи са като вчерашния ден, който премина, или като нощна стража.5Завличаш ги като порой, те са като сън, сутрин са като трева, която никне.6Сутрин цъфти и пониква, вечер се окосява и изсъхва,7защото изчезваме от Твоя гняв и ужасени сме от яростта Ти.8Поставил си безчестията ни пред Себе Си, тайните ни грехове – в светлината на лицето Си.9Защото всичките ни дни отминават в гнева Ти, прекарваме годините си като въздишка.10Дните на живота ни са седемдесет години или ако има сила – осемдесет години; но гордостта им е труд и мъка, защото бързо преминават и ние отлитаме.11Кой знае силата на гнева Ти и яростта Ти, според страха от Теб?12Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.13Върни се, ГОСПОДИ! Докога? Смили се над слугите Си!14Насити ни рано с милостта Си, за да ликуваме и да се радваме през всичките си дни.15Развесели ни според дните, в които си ни наскърбявал, и годините, в които сме видели зло.16Нека се изяви делото Ти на слугите Ти и величието Ти – на синовете им.17И нека бъде върху нас благоволението на Господа, нашия Бог, и утвърждавай над нас делото на ръцете ни! Да, утвърждавай делото на нашите ръце!