1Учение на Етама Езрахита. (1 Лет 15:17)2Милостите (Твои), Господи, вечно ще възпявам, от рода в род ще разгласям с уста Твоята истина. (Пс 91:3)3Защото, казвам: навеки е основана милостта, на небесата Ти утвърди Твоята истина, когато каза:4„Аз поставих завет с Моя избраник, клех се на Моя раб Давида: (2 Цар 7:12; Пс 131:3)5ще утвърдя навеки твоето семе, от рода в род ще уредя твоя престол.“6И небесата ще прославят, Господи, Твоите чудни дела и Твоята истина в събранията на светиите.7Защото, кой на небесата ще се сравни с Господа? кой между синовете Божии ще се уподоби на Господа? (Пс 85:8)8Страшен е Бог във великия събор на светиите, страшен е Той за всички, които Го окръжават.9Господи, Боже на силите! кой е тъй силен като Тебе, Господи? И Твоята истина е около Тебе. (Пс 76:13; Отк 19:15)10Ти владееш над яростното море: кога се подигат вълните му, Ти ги укротяваш. (Пс 106:29; Мт 8:26)11Ти повали Раава като поразен; с Твоята крепка мишца разпръсна враговете Си12Твои са небесата и Твоя е земята; вселената и онова, що я пълни, Ти си основал. (Бит 1:1)13Север и юг Ти си създал: Тавор и Ермон за Твоето име се радват.14Крепка е Твоята мишца, силна ръката Ти, висока десницата Ти!15Правосъдие и правда са основа на Твоя престол; милост и истина вървят пред Твоето лице. (Пс 92:2)16Блажен народът, който познава тръбния зов! Те ходят в светлината на лицето Ти, Господи,17за Твоето име се радват цял ден и с Твоята правда се възвишават,18защото Ти си украса на силите им; и с Твоето благоволение се издига нашият рог. (Лк 1:69)19От Господа е нашият щит и от Светия Израилев – нашият цар. (Пс 3:4; Пс 83:10)20Някога Ти бе говорил на Твоя светия във видение и бе казал: „Аз дадох помощ на юначния, издигнах избраника измежду народа.21Намерих Моя раб Давида; със светия Си елей го помазах. (1 Цар 16:13; Д А 13:22)22Ръката Ми ще пребъде с него, и мишцата Ми ще го укрепи. (Ис 41:10)23Врагът не ще му надвие, и синът на беззаконието не ще го притесни. (2 Цар 7:10)24Ще сломя пред него враговете му и ще поразя ония, които го мразят.25И Моята истина и Моята милост са с него, и чрез Моето име ще се възвиси неговият рог.26И ще туря над морето ръката му, и над реките – десницата му. (Пс 71:8; Отк 10:2)27Той ще Ме нарича: Ти си мой Отец, мой Бог и твърдиня на моето спасение. (2 Цар 7:14; Евр 1:5)28И Аз ще го направя първороден син, по-горе от земните царе, (Кол 1:18; Отк 19:16)29навеки ще му запазя Моята милост, и Моят завет с него ще бъде верен.30И ще продължа навеки неговото семе и неговия престол, – като дните на небето. (2 Цар 7:13; Пс 71:5)31Ако синовете му оставят Моя закон и не ходят по Моите заповеди;32ако нарушат Моите наредби и не спазят Моите повели;33ще посетя с жезъл тяхното беззаконие, и с удари – тяхната неправда; (2 Цар 7:14)34но милостта Си не ще отнема от него и истината Си не ще изменя.35Няма да наруша Моя завет и няма да променя това, що е излязло из устата Ми. (2 Цар 7:16)36Веднъж се заклех в светостта Си: ще излъжа ли Давид а?37Неговото семе ще пребъде вечно, неговият престол ще бъде като слънце пред Мене, (2 Цар 7:16; Пс 71:17; Лк 1:33; Йн 12:34)38навеки ще бъде твърд като луната; и верен е свидетелят на небесата.“ (Отк 1:5)39Но сега Ти отхвърли и презря, прогневи се на Твоя помазаник;40пренебрегна завета с Твоя раб, хвърли наземи венеца му; (Пс 43:5)41разруши всички негови огради, превърна в развалини неговите крепости. (П Ер 2:6)42Грабят го всички, които минават по пътя; той стана за присмех на своите съседи. (Пс 30:12; Пс 43:5)43Ти възвиси десницата на неговите противници, зарадва всичките му врагове;44Ти обърна назад острието на меча му и в битка го не подкрепи;45отне от него блясъка и хвърли наземи престола му;46съкрати дните на младините му и го покри със срам.47Докога, Господи, ще се криеш непрестанно? докога ще пламти яростта Ти като огън?48Спомни си, какъв е векът ми: за каква суета си направил всичките синове човечески.49Кой от човеците е живял, без да види смърт, и е избавил душата от ръцете на преизподнята? (Пс 48:10; Сир 14:18)50Де са Твоите предишни милости, Господи? Ти се кле Давиду в Твоята истина. (2 Цар 7:15)51Спомни си, Господи, охулването на Твоите раби, което аз нося в пазвата си от всички силни народи;52спомни си, как Твоите врагове хулят, Господи, как обезславят следите на Твоя помазаник.53Благословен Господ навеки! Амин, амин.
Псалм 88
Верен
1Песен. Псалм на Кореевите синове. За първия певец. По музиката на Махалат леанот. Маскил на езраеца Еман. ГОСПОДИ, Боже на спасението ми, ден и нощ виках пред Теб.2Нека дойде молитвата ми пред Теб, приклони ухото Си към вика ми,3защото душата ми се насити на бедствия и животът ми се приближава до Шеол.4Причисляван съм към онези, които слизат в рова, станах като мъж, който няма сила,5паднал между мъртвите, като убитите, които лежат в гроба, за които Ти не си спомняш вече, и които са отсечени от ръката Ти.6Положил си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места, в бездни.7Яростта ти натегна върху мен и с всичките Си вълни ме притискаш. (Села.)8Отдалечил си от мен познатите ми, направил си ме мерзост за тях, затворен съм и не мога да изляза,9окото ми чезне от скръб. ГОСПОДИ, Теб призовавах всеки ден, към Теб простирах ръцете си.10За мъртвите ли ще вършиш чудеса? Или сенките ще станат да Те хвалят? (Села.)11В гроба ли ще се прогласява милостта Ти, в Авадон ли – верността Ти?12В мрака ли ще станат известни чудесата Ти, в земята на забравата ли – правдата Ти?13Но аз към Теб извиках, ГОСПОДИ, и сутрин молитвата ми Те посреща.14ГОСПОДИ, защо отхвърляш душата ми, криеш лицето Си от мен?15От младостта си съм окаян и линея, търпя Твоите ужаси и съм смутен.16Пламтящият Ти гняв премина върху мен, Твоите ужаси ме поядоха.17Заобиколиха ме като вода цял ден, обкръжиха ме отвсякъде.18Отдалечил си от мен приятел и другар, познатите ми са в мрак.