Псалм 62

Библия, синодално издание

1 Псалом на Давида, когато беше в Иудейската пустиня. (1 Цар 23:14) 

2 Боже, Ти си Бог мой, Тебе търся от ранни зори; за Тебе жадува душата ми, за Тебе чезне плътта ми в земя пуста, изсъхнала и безводна, (Пс 41:3; Ис 26:9) 

3 за да видя Твоята сила и Твоята слава, както Те видях в светилището: (Пс 22:6; Пс 26:4) 

4 защото Твоята милост е по-добра от живота. Устата ми ще Те възхвалят. 

5 Тъй ще Те благославям в живота си; в Твое име ще дигна ръцете си. 

6 Като с тлъстина и с дървено масло се насища душата ми, и с радостен глас Те възхвалят устата ми. 

7 Кога си спомня за Тебе на леглото си, размислям за Тебе през нощните стражи, (Пс 34:23) 

8 защото Ти си моя помощ, и под сянката на Твоите криле ще се зарадвам; (Пс 16:8) 

9 към Тебе се привърза душата ми, Твоята десница ме поддържа. (Ис 41:10) 

10 А ония, които търсят да погубят душата ми, ще слязат в земната преизподня. (Чис 16:32) 

11 Ще бъдат поразени със силата на меча; ще станат плячка на лисиците. 

12 А царят ще се зарадва в Бога, ще бъде възхвален всеки, който се кълне в него, защото ще се затворят устата на ония, които говорят неправда. (Вт 6:13; Ис 19:18; Ер 4:2) 

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version:
© Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Псалм 62

Верен

1 За първия певец. По музиката на Едутун. Псалм на Давид. Душата ми тихо се уповава само на Бога, от Него е спасението ми. 

2 Само Той е моята канара и моето спасение, моята крепост; няма много да се поклатя. 

3 Докога ще нападате човек, за да го убиете, всички вие, като наклонена стена и разклатена ограда? 

4 Съветват се само да го съборят от висотата му; наслаждават се на лъжата; с устата си благославят, а вътрешно кълнат. (Села.) 

5 Душо моя, тихо се уповавай само на Бога, защото от Него е очакването ми. 

6 Само Той е моята канара и моето спасение, моята крепост – няма да се поклатяст. 2;! 

7 В Бога е спасението ми и славата ми; канарата на силата ми и убежището ми е в Бога. 

8 Уповавайте се на Него по всяко време, хора, изливайте сърцето си пред Него! Бог е нашето прибежище. (Села.) 

9 Наистина синове на хора са лъх, и синовете на мъже – лъжа; поставени на везните, те се издигат нагоре; всички заедно са по-леки от лъх. 

10 Не се уповавайте на насилие и не възлагайте на грабителство суетна надежда; ако богатството расте, не прилепвайте сърцето си към него. 

11 Веднъж говори Бог, и два пъти чух това – че силата е Божия. 

12 И Твоя е, Господи, милостта, защото Ти отплащаш на всекиго според делото му. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.