1-2Началнику на хора. На надуйно свирало. Учение Давидово. Тече безумец в сърцето си: „няма Бог“. Развратиха се човеците и извършиха гнусни престъпления; няма кой да прави добро. (Пс 9:21; Пс 13:1)3Бог от небесата с внимание погледна към синовете човешки, за да види, има ли кой да разбира, да търси Бога. (Рим 3:11)4Всички се отклониха, станаха еднакво покварени; няма кой да прави добро, няма ни един.5Нима не ще се вразумят ония, които вършат беззаконие, които тъй изпояждат народа ми, както ядат хляб, и които не призовават Бога?6Там ще се уплашат те от страх, дето няма страх, защото Бог ще разсипе костите на ония, които се опълчват против тебе. Ти ще ги посрамиш, защото Бог ги отхвърли. (Мт 25:25)7Кой ще даде от Сион спасение Израилю! Кога Бог върне пленените от Своя народ, тогава ще се зарадва Иаков и ще се развесели Израил. (Пс 13:6; Отк 22:20)
Псалм 52
Верен
1За първия певец. Маскил на Давид, когато едомецът Доик отиде и говори на Саул, и му каза: Давид дойде в къщата на Ахимелех. Защо се хвалиш в злобата, силни? Божията милост трае вечно.2Езикът ти замисля лукавство, като остър бръснач върши измама.3Обичаш злото повече от доброто и лъжа – повече отколкото да говориш правда. (Села.)4Обичаш всички унищожителни думи. Измамен език!5И Бог ще те съкруши навеки, ще те сграбчи и ще те изтръгне от шатрата ти, и ще те изкорени от земята на живите. (Села.)6А праведните ще видят и ще се убоят, и ще му се присмеят:7Ето човека, който не направи Бога свое прибежище, а се уповаваше на многото си богатства и се утвърждаваше в лукавството си.8А аз съм като зелена маслина в Божия дом, уповавам се на Божията милост за вечни векове.9Ще Те прославям до века, защото си направил така; и ще се надявам на Името Ти – защото е добро – пред Твоите светии.