1-2Рекох си: ще пазя пътищата си, за да не сгреша с езика си, ще обуздавам устата си, додето нечестивият е пред мене. (1 Лет 16:42; Пс 140:3)3Бях ням и безгласен, и мълчах дори за доброто; и скръбта ми се усили. (Пс 107:14)4Пламна сърцето ми в мене, огън се разгоря в мислите ми; заговорих с езика си: (Д А 17:16)5кажи ми, Господи, моя край, и какво е числото на моите дни, за да зная, какъв е векът ми. (Рим 13:11)6Ето, Ти си ми дал дни колкото педя, и векът ми е като нищо пред Тебе. Наистина, пълна суета е всеки човек, който живее. (Пс 89:6; Пс 143:4)7Наистина, човек ходи като привидение; напразно се лута, събира и не знае, кому ще се падне то. (Йов 8:9; Ер 17:11; Лк 12:20)8И сега какво да очаквам, Господи? надеждата ми е на Тебе.9Избави ме от всичките ми беззакония, не ме предавай на безумния за охулване.10Станах ням, не си отварям устата, защото Ти направи това. (Мт 11:5)11Отклони от мене Твоите удари, аз изчезвам от Твоята поразяваща ръка.12Ако чрез изобличения наказваш човека за престъпления, то неговата хубост ще се развали като от молци. Тъй всеки човек е суетен! (Ис 51:8)13Чуй, Господи, молитвата ми и дай ухо на моите вопли, не бъди безмълвен към моите сълзи, защото съм странник у Тебе и пришълец, както и всичките ми отци. (1 Лет 29:15; 2 Кор 5:6; Фил 3:20; Евр 11:13)14Отстъпи от мене, за да мога да се подкрепя, преди да замина и да ме няма вече.
Псалм 38
Верен
1Псалм на Давид. За възпоменание. ГОСПОДИ, не ме обвинявай в негодуванието Си и не ме наказвай в яростта Си!2Защото стрелите Ти се забиха в мен и ръката Ти тежи върху мен.3Няма здраво място в плътта ми поради Твоя гняв; няма мир в костите ми поради моя грях.4Защото беззаконията ми надвишиха главата ми, като тежко бреме много ми натежаха.5Смърдят, гноясват раните ми заради безумието ми.6Превит съм и съвсем се прегърбих, цял ден ходя скърбейки.7Защото слабините ми са пълни с огън и в плътта ми няма здраво място.8Отпаднал съм и съвсем съкрушен; рева от стона на сърцето си.9Господи, пред Теб е цялото ми желание и въздишането ми не е скрито от Теб.10Сърцето ми тупти, силата ми ме остави, а светлината на очите ми – и тя не е у мен.11Любимите ми и приятелите ми странят от раната ми и роднините ми стоят надалеч.12И онези, които търсят живота ми, залагат примки, онези, които търсят злото ми, говорят за унищожение и цял ден замислят измама.13Но аз съм като глух, не чувам, и като ням, който не отваря устата си.14Да, аз съм като човек, който не чува, и в чиито уста няма оправданиест. 13;.15Защото на Теб се надявам, ГОСПОДИ, Ти ще отговориш, Господи Боже мой.16Понеже казах: Да не тържествуват над мен! При подхлъзването на крака ми се големеят против мен.17Защото съм близо до падане и болката ми е постоянно пред мен.18Понеже признавам беззаконието си, наскърбен съм заради греха си.19Но враговете ми са живи и многобройни и много са онези, които ме мразят без причина.20И онези, които отплащат зло за добро, ми се противят, понеже следвам доброто.21Не ме оставяй, ГОСПОДИ! Боже мой, от мен не се отдалечавай!22Побързай да ми помогнеш, Господи, спасение мое!