Началнику на хора. Псалом на Давида, раб Господен.
1-2Нечестието на беззаконника говори в сърцето ми: страх Божий няма пред очите му, (Бит 20:11)3защото той се лъсти в очите си, че уж търси беззаконието си, за да го намрази; (4 Цар 17:9)4думите на устата му са неправда и лукавство; той не иска да се вразуми, та да върши добро;5на леглото си замисля беззаконие, стъпя на лош път, от зло не се гнуси. (Мих 2:1; Рим 12:9)6Господи, Твоята милост е до небесата, Твоята истина – до облаците! (Пс 56:11)7Твоята правда като планини Божии, и Твоите съдби – велика бездна! Човеци и добитъци пазиш Ти, Господи! (Йона 4:11; Рим 11:33; 1 Кор 9:9)8Колко е драгоценна Твоята милост, Боже! Синовете човешки са спокойни под сянката на Твоите криле: (Йов 36:11; Пс 16:8)9те се насищат от тлъстината на Твоя дом, и от потока на Твоите сладости ги напояваш; (Ис 25:6; 2 Кор 8:9; Отк 21:6)10защото у Тебе е изворът на живота: в Твоята светлина ние виждаме светлина.11Продължи милостта Си към тия, които Те познават, и правдата Си към правите по сърце;12да ме не настъпи ногата на гордостта, и ръката на грешника да ме не изгони;13там паднаха ония, които вършат беззаконие; съборени са и не могат стана.
Псалм 35
Верен
1Псалм на Давид. Бори се, ГОСПОДИ, с онези, които се борят със мен; бий се против онези, които се бият против мен!2Вземи щит и броня и стани ми на помощ!3Извади и копие и затвори пътя срещу преследвачите ми; кажи на душата ми: Аз съм твоето спасение!4Нека се посрамят и опозорят онези, които търсят живота ми; нека се върнат назад и бъдат посрамени онези, които замислят зло против мен!5Нека бъдат като плява пред вятъра и да ги гони Ангелът ГОСПОДЕН!6Нека пътят им бъде тъмен и хлъзгав и да ги преследва Ангелът ГОСПОДЕН!7Защото без причина скриха за мен мрежата си в яма, без причина копаха ров за душата ми.8Нека гибел неочаквано го връхлети и мрежата му, която скри, да улови самия него; нека падне в гибел!9А моята душа ще ликува в ГОСПОДА, ще се радва в спасението Му.10Всичките ми кости ще кажат: ГОСПОДИ, кой е като Теб, който избавяш сиромаха от по-силния от него, сиромаха и бедния – от грабителя му?11Неправедни свидетели се надигат, питат ме за неща, които не зная.12Отплащат ми зло за добро, за да осиротее душата ми.13А когато те боледуваха, аз се обличах във вретище, смирявах с пост душата си и се молех с наведена глава[1].14Отнасях се като с приятел и брат, навеждах се скърбейки, като някой, който жалее за майка си.15Но те се зарадваха на препъването ми и се събраха – побойници, които не познавах, се събраха против мен; разкъсаха ме, без да спрат.16Като безбожни присмехулници на пиршество скърцаха със зъби против мен.17Господи, докога ще гледаш? Избави душата ми от техните опустошения, едничката ми душа – от лъвовете.18Ще Те прославя в голямото събрание, ще Те хваля сред многоброен народ.19Да не тържествуват над мен онези, които без причина са ми врагове; нито с очи да намигат онези, които без повод ме мразят.20Защото не говорят за мир, а против тихите на земята измислят лъжливи думи.21Отварят против мен устата си и казват: Охо, охо, очите ни видяха!22ГОСПОДИ, Ти видя, не мълчи! Господи, не бъди далеч от мен!23Стани и събуди се за правото ми; за делото ми, Боже мой и Господи мой!24Съди ме според правдата Си, ГОСПОДИ, Боже мой, и нека не ликуват над мен!25Нека не кажат в сърцето си: Охо, желанието ни се сбъдна! Нека не кажат: Погълнахме го!26Нека се посрамят и заедно се унижат онези, които се радват на нещастието ми! Нека се облекат със срам и позор онези, които се големеят против мен[2]!27Нека ликуват и се радват онези, които желаят правдата ми, и винаги да казват: Нека ГОСПОД се възвеличи, който желае мира на слугата Си!28И езикът ми ще шепне за Твоята правда и за Твоята хвала всеки ден.