Учение на Давида. Неговата молитва, когато беше в пещерата.
1С гласа си викнах към Господа, с гласа си се Господу помолих; (1 Цар 24:4)2излях пред Него молбата си: скръбта си Нему открих. (Пс 101:1)3Когато изнемогваше духът ми, Ти знаеше моята пътека. На пътя, по който ходих, те скришно примки ми поставиха. (Пс 139:6; Ер 18:22)4Гледам надясно и виждам, че никой ме не признава: няма убежище за мене, никой се не грижи за душата ми. (Пр 29:10)5Викнах към Тебе, Господи, и казах: Ти си мое прибежище и мой дял в земята на живите. (Пс 15:5; Пс 26:12; Пс 90:2)6Чуй моите вопли, защото твърде изнемогнах; избави ме от моите гонители, защото те са по-силни от мене.7Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име. Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние. (Пс 142:8)
Псалм 141
Верен
1Псалм на Давид. ГОСПОДИ, викам към Теб, побързай към мен! Дай ухо на гласа ми, когато викам към Теб!2Нека молитвата ми стои пред Теб като тамян, издигането на ръцете ми – като вечерната жертва.3Постави, ГОСПОДИ, стража на устата ми, пази вратата на устните ми!4Не наклонявай сърцето ми към лошо нещо, да върша безбожни дела с хора, които вършат беззаконие; и да не ям от техните лакомства!5Нека ме удари праведният – то е милост; и нека ме изобличава – то е като масло за помазване; нека главата ми не го отхвърли – защото все още молитвата ми е против злите им дела.6Когато съдиите им бъдат хвърлени между скалите, ще чуят думите ми, защото са сладки.7Костите ни са разпръснати при устието на Шеол, както когато някой оре и цепи земята.8Но очите ми, Господи, БОЖЕ, гледат към Теб, на Теб се уповавам, не съсипвай душата ми!9Опази ме от примката, която поставиха за мен, и от клопките на беззаконниците!10Безбожните ще паднат в собствените си мрежи, докато аз преминавам невредим!