1Господи, Ти си ме изпитал и знаеш. (Пр 24:12; Йн 21:17)2Ти знаеш, кога сядам и кога ставам; Ти отдалеч разбираш моите помисли. (Вт 31:21; 2 Цар 7:20; Ер 12:3)3Ходя ли, почивам ли – Ти ме окръжаваш, и всички мои пътища са Тебе известни. (Пс 118:29)4Още думата ми не дошла на езика ми, Ти, Господи, вече точно я знаеш.5Отзад и отпред Ти ме обгръщаш и слагаш ръка върху мене.6Дивно е за мене (Твоето) знание, – то е високо, не мога да го постигна!7Къде да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побягна? (Прем 1:7)8Възляза ли на небето – Ти си там; сляза ли в преизподнята – и там си Ти. (Ам 9:2)9Взема ли крилете на зората и се преселя на край-море, – (Пс 54:7)10и там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи.11Кажа ли: може би тъмата ще ме скрие, и светлината наоколо ми ще стане нощ; (Йов 34:22; Ер 23:24; Евр 4:13)12но и тъмата не ще е тъма за Тебе: нощта за Тебе е светла като ден, и тъмата – като светлина. (Як 1:17)13Защото Ти си устроил моята вътрешност и си ме изтъкал в майчината ми утроба. (Йов 10:11)14Славя Те, защото съм дивно устроен. Дивни са Твоите дела, и душата ми напълно съзнава това. (Пс 118:29; Отк 15:3)15Не са били скрити от Тебе костите ми, когато съм бил създаван тайно, образуван в дълбочината на утробата. (Екл 11:5)16Твоите очи видяха зародиша ми; в Твоите книги са записани всичките назначени за мене дни, когато нито един от тях още не съществуваше. (Йов 14:5; Мал 3:16; Сир 23:27)17Колко са възвишени за мене Твоите помисли, Боже, и колко е голям техният брой!18Да ги изброявам ли, – но те са по-многобройни и от пясъка; кога се пробуждам, аз съм все още с Тебе. (Бит 22:17)19О, да беше Ти, Боже, поразил нечестивеца! Махнете се от мене, кръвожадници! (Пс 5:7)20Те говорят против Тебе нечестиво; суетно замислят Твоите врагове.21Аз ли да не мразя ония, които Тебе мразят, Господи, и да се не гнуся от ония, които въстават против Тебе? (Пс 100:3)22С пълна омраза ги мразя: те ми са врагове. (Рим 12:9)23Изпитай ме, Боже, и узнай сърцето ми; изпитай ме и узнай моите помисли; (Йов 31:6; Пс 25:2)24и виж, дали не съм на опасен път, и ме насочи във вечен път. (Пс 26:11; Пс 85:11; Пс 142:8)
Псалм 138
Верен
1Псалм на Давид. Ще Те славя от все сърце, ще Ти пея псалми пред боговете.2Ще се поклоня към светия Ти храм и ще славя Името Ти за милостта Ти и за верността Ти, защото си възвеличил словото Си над цялото Си Име.3В деня, когато извиках, Ти ми отговори; направи ме дръзновен със сила в душата ми.4Всички земни царе ще Те прославят, ГОСПОДИ, когато чуят думите на устата Ти.5Ще възпяват ГОСПОДНИТЕ пътища, защото велика е ГОСПОДНАТА слава.6Защото ГОСПОД е възвишен, но гледа смирения, а гордия познава отдалеч.7Ако ходя сред бедствие, Ти ще ме пазиш жив, ще простреш ръката Си против яростта на враговете ми и ще ме спаси десницата Ти.8ГОСПОД ще извърши, което е потребно за мен. Твоята милост, ГОСПОДИ, е вечна. Не оставяй делата на ръцете Си!