Псалм 137

Библия, синодално издание

1 Славя Те от все сърце, пея Ти пред боговете[1], (задето послуша всички думи на устата ми;)2 покланям се пред светия Ти храм и славя Твоето име за Твоята милост и истина, защото Ти възвеличи словото Си по-високо от всяко Твое име. (Пс 144:1)3 В деня, когато повиках, Ти ме послуша, всели бодрост в душата ми.4 Ще Те прославят, Господи, всички земни царе, кога чуят думите на Твоите уста, (Пс 67:8; Ис 6:3)5 и ще възпяват Господните пътища; защото е велика славата Господня.6 Висок е Господ: и смирения вижда, и горделивия отдалеч узнава. (Пс 112:6)7 Ако тръгна посред злополуки – Ти ще ме оживиш, ще простреш ръка върху яростта на моите врагове и Твоята десница ще ме спаси. (Пс 36:13)8 Господ ще извърши което е потребно за мене! Твоята милост, Господи, е вечна; делата на ръцете Си не изоставяй.

Псалм 137

Верен

1 При реките на Вавилон, там седяхме и плачехме, когато си спомняхме Сион.2 На върбите сред него окачихме арфите си.3 Защото там тези, които ни плениха, поискаха от нас думи на песен; и които ни притесняваха – веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни!4 Как да пеем ГОСПОДНА песен в чужда земя?5 Ако те забравя, Ерусалиме, да забрави десницата ми умението си!6 Да се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не издигна Ерусалим начело на радостта си!7 Спомни си, ГОСПОДИ, деня на Ерусалим против синовете на Едом, които казваха: Сринете, сринете го до самата му основа!8 О, дъще вавилонска, която ще запустееш, блажен онзи, който ти отплати за всичко, което си ни сторила!9 Блажен онзи, който хване децата ти и ги разбие в скалата!