1Славя Те от все сърце, пея Ти пред боговете[1], (задето послуша всички думи на устата ми;)2покланям се пред светия Ти храм и славя Твоето име за Твоята милост и истина, защото Ти възвеличи словото Си по-високо от всяко Твое име. (Пс 144:1)3В деня, когато повиках, Ти ме послуша, всели бодрост в душата ми.4Ще Те прославят, Господи, всички земни царе, кога чуят думите на Твоите уста, (Пс 67:8; Ис 6:3)5и ще възпяват Господните пътища; защото е велика славата Господня.6Висок е Господ: и смирения вижда, и горделивия отдалеч узнава. (Пс 112:6)7Ако тръгна посред злополуки – Ти ще ме оживиш, ще простреш ръка върху яростта на моите врагове и Твоята десница ще ме спаси. (Пс 36:13)8Господ ще извърши което е потребно за мене! Твоята милост, Господи, е вечна; делата на ръцете Си не изоставяй.
Псалм 137
Верен
1При реките на Вавилон, там седяхме и плачехме, когато си спомняхме Сион.2На върбите сред него окачихме арфите си.3Защото там тези, които ни плениха, поискаха от нас думи на песен; и които ни притесняваха – веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни!4Как да пеем ГОСПОДНА песен в чужда земя?5Ако те забравя, Ерусалиме, да забрави десницата ми умението си!6Да се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не издигна Ерусалим начело на радостта си!7Спомни си, ГОСПОДИ, деня на Ерусалим против синовете на Едом, които казваха: Сринете, сринете го до самата му основа!8О, дъще вавилонска, която ще запустееш, блажен онзи, който ти отплати за всичко, което си ни сторила!9Блажен онзи, който хване децата ти и ги разбие в скалата!