Псалм 130

Библия, синодално издание

1 Господи, сърцето ми не се е гордяло, очите ми не са се високо дигали, и аз не съм се занимавал с велики и непостижими за мен работи. (2 Цар 6:22; Пр 16:5)2 Не смирявах ли и не успокоявах ли душата си като дете, отбито от майчини гърди? Душата ми беше в мене като дете от гърди отбито. (Рим 12:16)3 Нека се уповава Израил на Господа отсега и довека.

Псалм 130

Верен

1 Песен на изкачванията. От дълбините виках към Теб, ГОСПОДИ.2 Господи, чуй гласа ми! Нека ушите Ти бъдат внимателни към гласа на молбите ми!3 Ако Ти, ГОСПОДИ, помниш греховете, то кой, Господи, ще устои?4 Но при Теб има прошка, за да Ти се боят.5 Чакам ГОСПОДА; душата ми чака и на словото Му се уповавам.6 Душата ми чака Господа повече от стражите – зората, повече от стражите – зората.7 Израилю, уповай се на ГОСПОДА, защото при ГОСПОДА е милостта и велико е у Него изкуплението.8 И Той ще изкупи Израил от всичките му беззакония.