1Господи, сърцето ми не се е гордяло, очите ми не са се високо дигали, и аз не съм се занимавал с велики и непостижими за мен работи. (2 Цар 6:22; Пр 16:5)2Не смирявах ли и не успокоявах ли душата си като дете, отбито от майчини гърди? Душата ми беше в мене като дете от гърди отбито. (Рим 12:16)3Нека се уповава Израил на Господа отсега и довека.
Псалм 130
Верен
1Песен на изкачванията. От дълбините виках към Теб, ГОСПОДИ.2Господи, чуй гласа ми! Нека ушите Ти бъдат внимателни към гласа на молбите ми!3Ако Ти, ГОСПОДИ, помниш греховете, то кой, Господи, ще устои?4Но при Теб има прошка, за да Ти се боят.5Чакам ГОСПОДА; душата ми чака и на словото Му се уповавам.6Душата ми чака Господа повече от стражите – зората, повече от стражите – зората.7Израилю, уповай се на ГОСПОДА, защото при ГОСПОДА е милостта и велико е у Него изкуплението.8И Той ще изкупи Израил от всичките му беззакония.