Псалм 104

Библия, синодално издание

1 Славете Господа; призовавайте Неговото име; разгласявайте между народите делата Му; (1 Лет 16:8; Ис 12:4)2 възпейте Го и пейте Му; разказвайте за всички Негови чудеса. (Пс 70:6)3 Хвалете се с Неговото свето име: да се весели сърцето на ония, които търсят Господа. (Пс 33:4)4 Търсете Господа и Неговата сила, търсете винаги лицето Му.5 Спомняйте си чудесата Му, които е сторил, личбите Му и съдбите от устата Му,6 вие, семе Авраамово, Негови раби, синове Иаковови, Негови избраници.7 Той е Господ, Бог наш: Неговите съдби са по цяла земя.8 Той вечно помни завета Си, словото, що е заповядал в хиляди родове, (Изх 2:24; Д А 7:5)9 що е завещал на Авраама, и клетвата Си на Исаака, (Бит 17:2; Бит 26:3; Лк 1:73; Евр 6:13)10 и турил това за закон Иакову и за вечен завет Израилю, (Бит 13:15)11 думайки: тебе ще дам Ханаанската земя за дял на вашето наследие.12 Когато те бяха още малко на брой, твърде малко, и бяха пришълци в нея13 и преминаваха от народ в народ, от царство у друго племе, – (Бит 13:8; Евр 11:8)14 никому не позволяваше да ги обижда и на царете за тях забраняваше: (Бит 12:17)15 „не се докосвайте до Моите помазани, и на Моите пророци не правете зло.“ (1 Лет 16:22)16 И призова глад на земята; всяко хлебно стъбло изтреби. (Бит 41:57)17 Прати пред тях човек: за роб биде продаден Иосиф. (Бит 37:28)18 Стегнаха в окови нозете му; в желязо се намери душата му, (Бит 39:20)19 докле се изпълни словото Му: словото Господне го изпита.20 Царят прати, и владетелят на народите го развърза и го освободи; (Бит 41:14)21 постави го за господар над дома си и управител над всичките си владения, (Д А 7:10)22 за да поучава велможите му по душата си и старейшините му да учи на мъдрост.23 Тогава дойде Израил в Египет, и Иаков се пресели в Хамовата земя. (Бит 46:6)24 И размножи Бог твърде много Своя народ и го направи по-силен от враговете му. (Изх 1:7; Д А 7:17)25 Възбуди в сърцето им омраза против народа Си, и лукавство – против рабите Му. (Изх 1:14)26 Изпрати Своя раб Моисея и Аарона, когото избра. (Изх 3:10)27 Те показаха между тях думите на Неговите личби и чудесата (Му) в Хамовата земя. (Изх 7:10)28 Прати тъмнина и произведе мрак, и те се не възпротивиха на словото Му. (Изх 10:22)29 Превърна водата им в кръв и измори рибата им. (Изх 7:20; Пс 77:21)30 Земята им произведе много жаби, дори в спалнята на царете им. (Изх 8:6)31 Той каза, и нападнаха разни насекоми и мушици по всички техни предели. (Изх 8:17; Пс 77:21)32 Вместо дъжд напрати върху тях град, палещ огън върху земята им, (Изх 9:23)33 и уби лозята им и смоковниците им, и изпотроши дърветата в техните предели. (Изх 9:25; Пс 77:21)34 Каза, и нападнаха скакалци и гъсеници безброй; (Изх 10:13; Пс 77:21)35 и изпоядоха всичката трева по земята им, и изпоядоха плодовете на нивите им.36 И порази всичко първородно в земята им, начатъците на всичката им сила. (Изх 12:29; Пс 77:21)37 И изведе израилтяните със сребро и злато, и нямаше болен в колената им. (Изх 12:35)38 Зарадва се Египет поради тяхното излизане, понеже беше го страх нападнал от тях. (Изх 12:33)39 Простря облак (тям) за сянка, и огън, за да (им) свети нощем. (Изх 13:21; Пс 77:14)40 Искаха, и Той им прати пъдпъдъци и с хляб небесен ги насищаше. (Изх 16:13)41 Разтвори камък, и потекоха води, потекоха като река по сухите места, (Изх 17:6; Чис 20:11; Пс 77:16; 1 Кор 10:4; Прем 11:4)42 защото Той си спомни Своето свето слово към раба Си Авраама, (Бит 22:16)43 и изведе Своя народ в радост, Своите избрани във веселие, (И Н 3:1)44 и даде им земите на народите, и те наследиха труда на другородците,45 за да спазват наредбите Му и да изпълняват законите Му. Алилуия!

Псалм 104

Верен

1 Благославяй ГОСПОДА, душо моя[1]! ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си много велик, облечен си с величие и блясък.2 Ти си, който се покрива със светлина като с наметало и простира небесата като завеса,3 който гради превъзвишените Си заселища във водите[2], който прави облаците Своя колесница, който се носи на крилете на вятъра,4 който прави ангелите Си ветрове и служителите Си – пламтящ огън.5 Той е основал земята на основите ѝ, тя няма да се поклати до века.6 Покрил си я с бездната като с дреха, водите застанаха над планините.7 При Твоето смъмряне те побягнаха, при гласа на гърма Ти се спуснаха в бяг.8 Планините се издигнаха, долините се снишиха на мястото, което си определил за тях.9 Поставил си граница, така че да не могат да преминат, и те няма да се върнат и да покрият земята.10 Ти си, който изпраща извори в долините и те текат между планините.11 Поят всички животни на полето и дивите магарета утоляват жаждата си.12 При тях обитават небесните птици и пеят между клоните.13 Ти си, който напоява планините от превъзвишените Си заселища и земята се насища с плода на делата Ти.14 Ти си, който кара тревата да расте за добитъка и полската трева[3] – за служба на човека, за да изважда храна от земята,15 и вино, което весели сърцето на човека, така че да прави да блести лицето му като от масло, и хляб, който подкрепя сърцето на човека.16 Дърветата на ГОСПОДА се наситиха, ливанските кедри, които Той е насадил,17 където птиците свиват гнездата си и щъркелът, чийто дом са елхите.18 Високите планини са за дивите кози, канарите са убежище за скокливите мишки.19 Той е направил луната за определяне на времената и слънцето знае залеза си.20 Ти спускаш тъмнина и става нощ, в нея ходят всички горски зверове.21 Лъвчетата реват за плячка и искат храната си от Бога.22 Слънцето изгрява, те се оттеглят и лягат в бърлогите си.23 Човекът излиза на работата си и на труда си до вечерта.24 ГОСПОДИ, колко многобройни са Твоите дела! Всички тях Ти си извършил с мъдрост. Земята е пълна с Твоите творения.25 Ето голямото и широко море, там гъмжат безброй живи същества – малки и големи.26 Там се движат корабите, левиатанът, който си създал да играе в него.27 Всички тези чакат Теб – да им дадеш храната им на времето ѝ.28 Ти им даваш и те събират, отваряш ръката Си и те се насищат с добро.29 Скриваш лицето Си и те се смущават, отнемаш дъха им и те издъхват и се връщат в пръстта си.30 Изпращаш Духа[4] Си и те се създават, и подновяваш лицето на земята.31 Нека бъде вечна славата на ГОСПОДА, нека се радва ГОСПОД в делата Си!32 Той е, който поглежда към земята и тя трепери, докосва планините и те димят.33 Ще пея на ГОСПОДА, докато съм жив, ще пея псалми на моя Бог, докато съществувам.34 Нека Му бъде угодно размишлението ми. Ще се радвам в ГОСПОДА!35 Нека изчезнат грешните на земята и безбожните да ги няма вече. Благославяй ГОСПОДА, душо моя[5]! Алилуя!