Притчи 5 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Синко, внимавай на мъдростта ми и дай ухо към разума ми, (Пр 4:20) 2 за да спазиш разсъдливост, и устата ти да завардят знание; (не давай внимание на лъстива жена;) 3 защото мед тече от устата на чужда жена, и нейната реч е по-гладка от дървено масло; 4 но сетнините от нея са горчиви като пелин, остри като двуостър меч; 5 нозете и слизат към смъртта, стъпките и стигат до преизподнята. (Пр 7:27; Мт 14:6) 6 Ако пожелаеш да проумееш пътеката на живота и, пътищата и са непостоянни, и ти не ще ги узнаеш. 7 И тъй, деца, слушайте ме и не отстъпяйте от думите на устата ми. 8 Дръж по-далеч от нея пътя си и не отивай близо до вратата на къщата и, (Пр 7:25) 9 за да не дадеш на други здравето си и годините си на мъчител; (Пр 6:33) 10 за да се не насищат чуждите от твоята сила, и трудовете ти да не бъдат за чужда къща. (Пр 29:3; Сир 9:6) 11 И ще охкаш отпосле, кога плътта ти и тялото ти бъдат изтощени, – (Лк 15:14) 12 и ще кажеш: „защо мразех поука, и сърце ми презираше изобличение, 13 защо не слушах гласа на моите учители, и не наклонявах ухо към наставниците си: 14 безмалко не паднах във всякакво зло всред събранието и обществото!“ 15 Пий от водата на твоя водоем и от оная, що извира от твоя кладенец. (Пр 9:17) 16 Нека се (не) разливат твоите извори по улицата, водните потоци – по стъгдите; 17 нека те принадлежат само на тебе, а не и на чужди тебе. 18 Благословен да бъде източникът ти, и утешавай се с жената на своята младост, (Екл 9:9) 19 с либавата кошута и прекрасната сърна: нейните гърди да те упояват всяко време, с любовта и се наслаждай постоянно. 20 И защо ти е, синко, да се увличаш от външна и да прегръщаш гърдите на чужда? (Сир 9:10) 21 Защото пътищата на човека са пред очите на Господа, и Той измерва всичките му пътеки. (Йов 34:24; Ер 16:17) 22 Беззаконника хващат собствените негови беззакония, и връзките на греха му го държат: (Пс 7:17; Ис 5:18) 23 той умира без да бъде поучен, и от голямото си безумие се изгубва. (Ез 33:11)

Верен

1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми, приклони ухото си към разума ми, 2 за да запазиш разсъдливост и устните ти да пазят знание. 3 Защото от устните на чуждата жена капе мед и говорът ѝ е по-мек от маслинено масло, 4 но последствията ѝ са горчиви като пелин, остри като двуостър меч. 5 Краката ѝ слизат в смъртта, стъпките ѝ водят към Шеол. 6 За да не разсъдиш за пътя на живота, пътищата ѝ са непостоянни, и ти не ги знаеш. 7 И така, синове, слушайте ме и не отстъпвайте от думите на устата ми. 8 Отдалечи пътя си от нея и не се приближавай до вратата на къщата ѝ, 9 за да не дадеш честта си на други и годините си на жестокия; 10 да не се наситят чужди с имота ти и трудовете ти да отидат в дома на чужденец; 11 а ти да стенеш в края си, когато плътта ти и тялото ти излинеят, 12 и да казваш: Как намразих поучението и сърцето ми презря изобличението, 13 и не послушах гласа на учителите си и не приклоних ухото си към наставниците си! 14 Без малко щях да изпадна във всяко зло сред събранието и обществото. 15 Пий вода от своята си щернарезервоар за вода и която извира от твоя си кладенец. 16 Навън ще се изливат изворите ти, водните потоци – по улиците. 17 Нека бъдат само твои, а не и на чужди заедно с теб. 18 Да бъде благословен твоят извор и весели се с жената на младостта си – 19 любяща кошута и изящна сърна – нека нейните гърди те опиват по всяко време и винаги се възхищавай от нейната любов. 20 И защо, сине мой, да се възхищаваш от чужда и да прегръщаш обятията на чужда? 21 Защото пътищата на човека са пред очите на ГОСПОДА и Той измерва всичките му пътеки. 22 Безбожният ще бъде уловен от своите си беззакония и ще бъде държан с въжетата на своя грях. 23 Той ще умре от липса на поука и в голямото си безумие ще се заблуди.