1А над нечестивите тежнееше докрай безмилостният гняв, защото Той предвидя и бъдните им дела,2че те, след като им позволиха да си тръгнат и като ги изпратиха бързо, ще се разкаят и ще ги спогнат; (Изх 14:5)3защото, намирайки се още в тъга и плачейки над гробовете на умрелите, те прегърнаха друг безумен помисъл и преследваха като бежанци ония, които бяха с молба отпратили. (Изх 12:30)4А към тоя край ги влечеше съдбата, която бяха заслужили, и тя навея забрава върху станалото, за да допълнят наказанието, което им не стигаше при техните мъки,5и Твоят народ да извърши славно пътуване, а те да си намерят необикновена смърт.6Защото цялата твар изново се преобрази свише в своята природа, покорявайки се на особени заповеди, та синовете Ти да се запазят невредими.7Яви се облак, който засеняше стана, а дето имаше преди вода, показа се суха земя: от Червено море – безпрепятствен път, и от бурната бездна – зелена долина. (Изх 13:21; Изх 14:16; Изх 14:19)8Закриляни от Твоя ръка, те преминаха по нея с целия народ, гледайки дивни чудеса.9Те пасяха като коне и скачаха като агънца, славейки Тебе, Господи, техен Избавител; (Изх 15:1; Ис 63:13)10защото още помнеха, какво се бе случило, докле пребиваваха там, как земята, вместо да роди други животни, произведе скнипи, и реката вместо риби изхвърли множество жаби. (Изх 8:3; Изх 8:6)11А после те видяха и нов род птици, когато, увлечени в пощевки, молеха за сладка храна; (Изх 16:13; Чис 11:31; Лк 11:11)12защото за тяхна утеха долетяха от морето пъдпъдъци, а грешните постигна наказание с личби, станали чрез гръмовна сила. Те справедливо страдаха поради злобата си,13понеже имаха по-силна омраза към другоземците: някои не приемаха непознати чужденци, а тия заробваха благодетелните пришълци. (Изх 1:11)14Не само това, но и съд ще има над тях, задето ония приемаха враждебно чужденците,15а тия, като приеха с радост отпосле вече ползувалите се с еднакви права, почнаха да ги притесняват с ужасна робия. (Бит 45:17; Бит 47:6; Изх 1:14)16Затова бидоха поразени със слепота, както ония някога си при вратата на праведника, когато, обгърнати с гъста тъма, всеки търсеше входа на вратата му. (Бит 19:11)17Самите стихии се измениха, както в арфата звуковете изменяват своя характер, като си остават винаги същите звукове; това може да се забележи чрез грижливо наблюдение на миналото.18Защото земните животни се променяха на водни, а плаващите във водите излизаха на суша. (Изх 14:22)19Огънят задържаше във вода силата си, а водата губеше свойството си да гаси; (Изх 9:23; Прем 16:17)20пламъкът, наопаки, не повреждаше телата на бродещите лесноразрушими животни, и не топеше леснотопимия снеговиден род небесна храна. (Изх 16:21; Прем 16:27)21Тъй, Господи, във всичко Ти възвеличи и прослави Своя народ, и го не остави, а на всяко време и на всяко място пребъдваше с него.