1Затова те бяха достойно наказани чрез подобни животни и измъчвани от много чудовища. (Изх 8:24; Прем 12:26)2Вместо такова наказание, Ти правеше добро на Твоя народ: за да им задоволиш прищевките, Ти им приготви за ядене необикновена храна – пъдпъдъци, (Изх 16:13; Чис 11:31)3та ония, измъчвани от глад, зарад гнуснавия вид на напратения гад, да се отказват и от естествената потреба за храна, а тия, претърпели за кратко време оскъдност, да вкусят необикновена храна.4Защото върху ония притеснители трябваше да дойде неотвратна оскъдност, а на тия трябваше само да се покаже, как са се мъчили враговете им.5И след като ги постигна ужасната зверска ярост и биваха погубвани чрез ухапване от отровни змии, Твоят гняв не отиде докрай. (Чис 21:6; 1 Кор 10:9)6Но те бяха смутени за кратко време, за да се вразумят, като получиха личба за спасение, за да си спомнят заповедта на Твоя закон, (Йн 3:14)7защото, който се обръщаше, биваше изцерявай не чрез онова, в каквото вперяше очи, а чрез Тебе, Спасителя на всички. (Чис 21:9)8И с това Ти показа на враговете наши, че Ти си, Който избавяш от всяко зло: (Пс 3:8; 2 Тим 4:8)9защото те биваха убивани чрез ухапване от скакалци и мухи, и не се намери лекарство за душите им, понеже бяха заслужили да бъдат мъчени от тях. (Изх 8:24; Пс 104:31; Отк 9:3)10А на Твоите синове не надделяха и зъбите на отровните змии, защото Твоята милост дойде на помощ и ги изцери.11Макар и да бяха ухапвани, за да им се напомнят Твоите думи, те скоро биваха изцерявани, та, като паднат в дълбока забрава, да се не лишат от Твоето благодеяние.12Ни билки, ни пластири ги лекуваха, а Твоята всеизцеряваща дума, Господи! (Пс 106:20)13Ти имаш власт над живота и над смъртта и сваляш до портите адови и пак въздигаш. (Вт 32:39; 1 Цар 2:6; Тов 13:2)14Човек по своята злоба убива, ала не може да върне излезлия дух и не може да повика взетата душа. (Йов 14:10)15А от Твоята ръка не може да се избегне, (Рим 2:3)16защото нечестивците, отрекли се да Те познаят, са наказани със силата на Твоята мишца, бидейки преследвани с необикновени дъждове, градушки и неотвратни бури и изтребвани с огън. (Изх 9:23; Пс 77:21; Пс 104:32)17Ала най-чудно беше това, че огънят показваше по-силно действие всред вода всегасеща, защото самият свят е поборник за праведните. (Прем 19:19)18Понякога пламъкът преставаше, за да не изгори животните, напратени върху нечестивците, та тия, като видят това, да познаят, че ги преследва съд Божий.19А понякога и сред водата пареше по-силно от огън, за да изтреби произведенията на неправедната земя.20Вместо това Ти храни Твоя народ с ангелска храна и, без да се трудят, прати им от небето готов хляб, който имаше всякакви приятности всекиму по вкуса. (Изх 16:4; Чис 11:7; Вт 8:16; Пс 77:21; Йн 6:31)21Защото свойството на Твоята храна показваше любовта Ти към децата и, за да задоволи желанието на който яде, изменяваше се според вкуса на всекиго. (1 Пет 2:3)22А снегът и ледът издържаха огъня и не се топяха, за да познаят, че огънят, който гори в градушка и блещи в дъжд, изтребяше плодовете на техните врагове. (Изх 9:23)23Ала същият огън, за да се нахранят праведните, губеше силата си.24Защото тварите, служейки на Тебе, Твореца, усърдствуват за наказание на нечестивците и утихват за доброто на вярващите в Тебе.25Затова и тогава те, изменяйки се във всичко, покоряваха се на Твоята всички хранеща благодат – по желание на нуждаещите се,26та Твоите синове, които си обикнал, Господи, да познаят, че не изобилието на плодовете храни човека, а Твоето слово запазва вярващите в Тебе. (Вт 8:3; Мт 4:4; Лк 4:4)27Защото онова, що се не поврежда от огън, щом се нагрееше от слаби слънчеви лъчи, веднага се разтапяше,28за да бъде известно, че трябва да изпреваряме слънцето с благодарство към Тебе, и обръщайки се към изтока на светлината, Тебе да се кланяме.29Защото надеждата на неблагодарника ще се разтопи като зимен скреж и ще се излее като непотребна вода. (Прем 5:14)