1Аз съм човек, изпитал неволя от жезъла на Неговия гняв; (Ез 7:10)2Той ме поведе и въведе в тъмнина, а не в светлина. (Ер 13:16)3Той се обърна само против мене и цял ден обръща ръката Си. (Йов 19:21)4Смаза плътта ми и кожата ми, строши костите ми;5загради ме и обиколи с горчила и теглила; (Ер 9:15)6тури ме на тъмно място, както умрелите отдавна, (Пс 142:3)7обиколи ме със стена, за да не изляза, направи тежки веригите ми (Йов 19:8)8и, когато виках и писках, задържаше молитвата ми;9с камъни прегради пътищата ми, изкриви пътеките ми; (Ос 2:6)10Той стана за мене като мечка в засада, като лъв на скрито място; (Ос 5:14; Ос 13:7)11изкриви пътищата ми и ме разкъса, на нищо ме направи;12изопна лъка Си и ме тури за луча на стрелите; (Йов 16:12)13устрели бъбреците ми със стрели от колчана Си.14Аз станах гавра за цял мой народ, всекидневна тяхна песен. (Йов 30:9)15Той ме с горчила пресити, с пелин ме напои; (Йов 9:18)16разби с камъни зъбите ми, с пепел ме покри. (Пр 20:17)17И избяга мирът от душата ми; аз забравих за добруване18и казах: загина силата ми и надеждата ми на Господа. (Ер 17:13)19Помисли за моето страдание и моята злополука, за пелина и жлъчката.20Крепко помни това моята душа и отпада в мен. (Мк 15:23)21Ето какво аз отговарям на сърцето си и поради това имам упование:22по милост на Господа не изчезнахме ние, защото милосърдието Му не е пресекнало: (Неем 9:31; Пс 85:13; Йн 3:16)23то се обновява всяка сутрин; велика е Твоята вярност! (Пс 137:8)24Господ е моя част, казва душата ми, и тъй, Нему ще се надявам. (Пс 15:5; Ер 10:16)25Благ е Господ към ония, които се Нему надяват, към душата, която Го търси. (Пс 33:9; Ав 2:3)26Добре е ономува, който търпеливо очаква спасение от Господа.27Добре е човеку, кога носи иго на младини. (Пс 118:29)28Седи самотно и мълчи, понеже Той го е наложил върху него. (Пс 38:10; Пс 76:11)29Туря устата си в прах, мислейки: „може би, има още надежда“;30подлага страната си ономува, който го бие, до пресита приема хули, (Мт 5:39)31понеже не навеки оставя Господ. (Пс 76:8)32Пратил ли е неволя, Той и ще помилува по великата Си благост. (Пс 29:6; Ис 54:7; Мих 7:18)33Защото Той не по изволение на сърцето Си наказва и огорчава синовете човешки.34Но кога тъпчат с нозе всички затворници на земята,35кога неправедно съдят човека пред лицето на Всевишния,36кога притесняват човека в неговата работа: нима Господ не види?37Кой казва: „и това бива, що Господ не е заповядал да бъде“?38Нали от устата на Всевишния произлиза злощастие и благополучие? (Йн 1:3)39За какво би скърбял живеещият човек? Всеки да скърби за греховете си. (Ер 30:15; Мт 7:3)40Нека изпитаме и изследваме своите пътища, и да се обърнем към Господа. (Ер 3:23; 1 Кор 11:28)41Нека възнесем сърце и ръце към Бога, Който е на небесата;42ние се отметнахме и упорствувахме; Ти не пощади;43Ти се облече с гняв и ни преследваше, умъртвяваше, не щадеше;44Ти закри Себе Си с облак, за да не достига нашата молитва;45смет и гнусота ни направи Ти сред народите. (1 Кор 4:13)46Разтворили са против нас широки уста всички наши врагове.47Ужас и яма, опустошение и разорение – това е наш дял. (Ис 24:17)48Потоци води лее окото ми за гибелта на дъщерите на моя народ. (Ер 14:17)49Окото ми се излива и не престава, понеже няма облекчение,50докле Господ милостно ме погледне и види от небесата. (Пс 79:13)51Окото ми прави да страда душата ми заради всички дъщери на моя град. (П Ер 1:16)52Всякак се силеха да ме уловят като птичка моите врагове, без всяка причина; (Ер 12:9)53захвърлиха живота ми в яма и ме засипаха с камъни. (Ер 37:15)54Водите се издигнаха до главата ми; аз казах: „загинах“.55Призовавах името Ти, Господи, от дълбоката яма. (Пс 129:1)56Ти чу гласа ми; не закривай ухото Си от моята въздишка и от моя плач!57Ти се приближаваше, кога викнех към Тебе, и казваше: не бой се!58Ти защищаваше, Господи, делото на моята душа; изкупваше живота ми.59Ти виждаш, Господи, моето угнетение; отсъди делото ми!60Ти виждаш всичката им отмъстителност, всичките им кроежи против мене;61Ти чуваш, Господи, ругатните им, всичките им кроежи против мене,62речите на въставащите срещу мене и хитрините им против мене всеки ден.63Погледни, седнат ли, станат ли, аз съм песен за тях.64Отплати им, Господи, според делата на ръцете им; (Пс 27:4)65прати им помрачение на сърцето и Твоето проклятие върху им;66преследвай ги, Господи, с гняв, и изтреби ги от поднебесието! (Пс 78:6)
Плач Еремиев 3
Верен
1Аз съм човекът, който видя скръб от тоягата на Неговата ярост.2Мен Той води и отведе в тъмнина, а не в светлина.3Само против мен обръща непрекъснато ръката Си цял ден.4Състари плътта ми и кожата ми, строши костите ми.5Загради ме и ме обкръжи с горчивина и мъка.6Сложи ме да живея в тъмнина като отдавна умрелите.7Обгради ме и не мога да излязаст. 5;, утежни бронзовите ми окови.8Също и когато викам и ридая, спира молитвата ми[1].9Прегради пътищата ми с дялани камънист. 5;, изкриви пътеките ми.10Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.11Отби настрана пътищата ми и ме разкъса, опустоши ме.12Опъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела.13Заби в бъбреците ми стрелите на колчана Сист. 12;.14Станах за присмех на целия си народ и за тяхна подигравателна песен цял ден[2].15Насити ме с горчивини, напи ме с пелин.16Строши зъбите ми с кремък, стъпка ме в праха.17Отблъснал си душата ми от мира, забравих благоденствието.18И казах: Погина силата ми и надеждата ми в ГОСПОДА.19Спомни си скръбта ми и скитането ми, пелина и жлъчката!20Душата ми ги помни непрестанно и се е смирила в мен.21Това ще влагам в сърцето си, затова ще се надявам:22Заради милостите на ГОСПОДА ние не се довършихме, защото милосърдията Му не свършват.23Те се подновяват всяка сутрин, голяма е Твоята вярност.24Моят дял е ГОСПОД, казва душата ми, затова ще се надявам на Него.25Добър е ГОСПОД към тези, които Го чакат, към душата, която Го търси.26Добро е тихо да се очаква спасението от ГОСПОДА.27Добро е за човека да носи ярем в младостта си.28Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го е наложил.29Нека сложи устата си в пръстта – може би има надежда.30Нека подаде бузата си на онзи, който го бие, нека се насити с позор.31Защото Господ не отхвърля завинаги,32а като е наскърбил, пак се смилява според многото Си милости.33Защото не от сърце Той наскърбява и огорчава човешките синове.34Да се тъпчат под крака всички затворници на земята,35да се изкривява съдът на човека пред лицето на Всевишния,36да се онеправдава човек в делото му – ГОСПОД няма ли да види?[3]37Кой е този, който каза и се изпълни, без да е заповядал ГОСПОД?38Не излизат ли от устата на Всевишния и злото, и доброто?39Защо се оплаква жив човек, и мъж за греховете си?40Нека изследваме и изпитаме пътищата си и нека се върнем при ГОСПОДА!41Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога в небесата!42Ние съгрешихме и отстъпихме и Ти не ни прости.43Обви се с гняв и ни преследва, убива ни, без да ни пожалиш.44Обви се с облак, за да не проникне молитва[4].45Помия и измет ни направи сред народите.46Всичките ни врагове раззинаха устата си против нас.47Ужас и яма ни сполетяха, опустошение и разрушение.48Водни потоци лее окото ми заради разрушението на дъщерята на народа ми.49Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отдих,50докато ГОСПОД не се наведе и не погледне от небесата.51Окото ми наскърбява душата ми заради всичките дъщери на града ми.52Постоянно ме гонят като птичка враговете ми без причина.53Отсякоха живота ми в рова и хвърлиха камък върху мен.54Водите стигнаха над главата ми, казах: Отсечен съм!55Призовах Името Ти, ГОСПОДИ, от най-дълбокия ров.56Ти чу гласа ми; не крий ухото Си от въздишките ми, от вика ми!57Ти се приближи в деня, когато Те призовах. Каза: Не бой се.58Ти защити, Господи, делото на душата ми, изкупи живота ми.59Ти видя, ГОСПОДИ, онеправдаването ми[5], отсъди правото ми!60Ти видя цялото им отмъщение, всичките им замисли за мен.61Ти чу хулите им, ГОСПОДИ, всичките им замисли против мен,62говоренето на тези, които се надигнаха против мен, и хитрините им цял ден.63Виж сядането им и ставането им – аз съм им подигравателна песенст. 14;.64Върни им, ГОСПОДИ, отплата според делата на ръцете им!65Дай им слепота на сърцето, Твоето проклятие да ги постигне!66Преследвай ги с гняв и ги изтреби изпод небесата ГОСПОДНИ!