Песен на песните 7 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Хор. Обърни се, обърни се, Суламито, обърни се, обърни се, да те погледаме! – Възлюбеният. Какво ще гледате на Суламита като на хоро манаимско? (Еф 6:11) 2 Хор. О, как са хубави нозете ти в сандали, дъще именита! Облите ти бедра са като огърлие, работено от ръце на изкусен художник; (Йн 1:12; Фил 1:27) 3 коремът ти е като кръгло блюдо, в което ароматното вино се не свършва; утробата ти – купен пшеница, обиколен с кринове; 4 двете твои ненки – като две яренца, сърнински близначета; (П П 4:5) 5 шията ти – като стълб от слонова кост; очите ти – Есевонски езерца, при Батрабимски порти; носът ти – ливанска кула, обърната към Дамаск; (П П 4:4) 6 главата ти на тебе – каго Кармил; и косата на главата ти – като пурпур; царят е увлечен от твоите къдри. (Еф 1:22; 1 Сол 5:8) 7 Възлюбеният. Колко си хубава, колко си привлекателна моя възлюбена, с твоята миловидност! (Ис 61:10; Ис 62:5) 8 Тази твоя снага прилича на палма, и твоите ненки – на гроздове. (Пс 91:13) 9 Помислих си: да се качех на палмата, бих се хванал за клоните и; и твоите ненки биха били вместо гроздове, и мирисът от твоите ноздри – като мирис от ябълка; (Фил 1:11) 10 устата ти са като най-добро вино. – Възлюбената. То тече право към другаря ми, подслажда устата на уморени. 11 Аз принадлежа на другаря си, и той копнее за мене. (П П 2:16) 12 Дойди, мой мили, да излезем на полето, да поживеем в селата; (Мт 9:35; Мт 13:38) 13 утре ще идем на лозята, ще видим, развила ли се е лозата, разтворили ли са се пъпките, цъфнали ли са наровете; там ще те обсипя с милувки. (Ис 5:7) 14 Мандрагорите вече благоухаят, и до вратата ни има всякакви най-хубави плодове, нови и стари; запазила съм ги за тебе, мой мили! (Бит 30:14; Мт 13:52)

Верен

1 Колко красиви са стъпките ти в сандалите, дъще княжеска! Извивките на бедрата ти са като огърлица, като дело на ръцете на майстор. 2 Скутът ти е като кръгла чаша, от която не липсва смесено вино. Коремчето ти е като житен куп, обграден с кремове. 3 Двете ти гърди са като две сърнета близнета. 4 Шията ти е като кулата от слонова кост. Очите ти са като езерата в Есевон до портата на Бат-Рабим. Носът ти е като ливанската кула, която гледа към Дамаск. 5 Главата ти е върху теб като Кармил и косите на главата ти са като пурпурна коприна – царят е вързан с къдриците ти. 6 Колко си красива и колко си приятна, о, любима, в удоволствията! 7 Това твое тяло прилича на палма и гърдите ти – на гроздове. 8 Казах: Ще се изкача на палмата, ще хвана клоните ѝ. Нека гърдите ти бъдат като гроздове на лозата и благоуханието на дъха ти – като ябълки, 9 и устата ти като ароматно вино – което слиза гладко за възлюбения ми и се плъзга леко през устните на дремещите. 10 Аз съм на любимия си, и неговото желание е към мен. 11 Ела, любими мой, нека излезем на полето, нека пренощуваме в селата. 12 Нека осъмнем в лозята, нека видим напъпила ли е лозата, отворили ли са се цветовете ѝ, разцъфтели ли са наровете. Там ще ти дам любовта си. 13 Мандрагоровите ябълки издават благоухание и при вратите ни има всякакви приятни плодове – нови и стари, които съм запазила за теб, любими мой.