1Х ор. Къде отиде твоят възлюбен, о, най-хубава между жените? Накъде свърна твоят възлюбен? ние ще го потърсим с тебе.2Възлюбената. Моят възлюбен отиде в градината си, в ароматните цветници, за да пасе в градините и да бере кринове. (П П 5:9)3Аз принадлежа на моя възлюбен, а моят възлюбен – на мене; той пасе между криновете. (П П 2:16)4Възлюбеният. Хубава си, моя мила, като Тирца, прелестна като Иерусалим, страшна като войнство със знамена. (Ез 16:4; 2 Кор 10:4; Еф 6:10)5Отвърни очите си от мене, защото ме вълнуват.6Косата ти е като стадо кози, кога слизат от Галаад; зъбите ти като стадо овци, кога излизат из къпалия, от които всяка с по две агънца, и ялова помежду им няма; (П П 4:2)7твоите ланити под къдрите ти са като две половинки нарови. (П П 4:3)8Има шейсет царици, осемдесет наложници и безброй моми, (2 Кор 11:2)9но едничка е тя, гълъбицата ми, съвършената ми; едничка е тя на майка си, белязана у родителката си. Видяха я момите, и я възвеличиха, видяха я царици и наложници, и я възхвалиха: (П П 2:14; 1 Кор 6:17; Еф 4:5; Еф 5:26)10„Коя е тая, що блещи като зора, хубава като месечина, светла като слънце, страшна като войнство със знамена?“ (П П 3:6)11Слязох в ореховата градина да по гледам зелената долина, да видя, развила ли се е лозата, цъфнали ли са наровете?12Не зная, как душата ме влечеше към колесниците на големците от моя народ.
Песен на песните 6
Верен
1Къде е отишъл твоят любим, о, най-прекрасна между жените? Къде се е отбил твоят любим, за да го търсим с теб?2Любимият ми слезе в градината си, в лехите с ароматите, за да пасе стадото си в градините и да бере кремове.3Аз съм на любимия си, и любимият ми е мой; той пасе стадото си между кремовете.4Красива си, любима моя, като Терса, прекрасна като Ерусалим, страшна като войска със знамена[1].5Отвърни очите си от мен, защото ме пленяват. Косата ти е като стадо кози, слизащи от Галаад.6Зъбите ти са като стадо овце, излизащи от къпането; всяка от които ражда близнаци и нито една между тях не е безплодна.7Челото ти зад булото ти е като парче от нар.8Има шестдесет царици и осемдесет наложници, и безброй девойки.9Но една е гълъбицата ми, съвършената ми, едничка на майка си, избрана на онази, която я е родила. Видяха я дъщерите и я нарекоха благословена; цариците и наложниците – и я похвалиха.10Коя е тази, която поглежда като зората, красива като луната, ясна като слънцето, страшна като войска със знаменаст. 4;?11Слязох в градината с орехите, за да видя фиданките на долината, да видя дали е напъпило лозето и дали са разцъфтели наровете.12Без да усетя, душата ми ме отнесе на колесниците на благородния ми народ.13Обърни се, обърни се, Суламит[2], завърти се, завърти се, за да те погледаме! Какво ще видите в Суламит? – Нещо като танца на Маханаим.