1Възлюбената. Аз съм саронски нарцис, долински крин!2Възлюбеният. Каквото е крин между тръне, това е моята възлюбена между момите. (Ис 53:2; Ер 33:15)3Възлюбената. Каквото е ябълка между горски дървета, това е моят възлюбен между момците. Под сянката и обичам да седя, и плодовете и са сладки за гърлото ми. (Пс 90:1; Отк 2:7; Отк 22:2)4Той ме въведе в къщата за пируване, и знамето му над мене беше любов. (Пс 35:9)5Подкрепете ме с вино, освежете ме с ябълки, защото изнемогвам от любов.6Лявата му ръка ми е под главата, а дясната ме прегръща. (П П 8:3)7Възлюбеният. Заклевам ви, дъщери иерусалимски, в сърните и в полските кошути: недейте буди и тревожи възлюбената, докле и е воля. (П П 3:5; П П 8:4)8Възлюбената. Гласът на моя възлюбен! ето, иде, припка по планините, скача по могилите. (Йн 10:19)9Моят възлюбен прилича на сърна, или на млад елен. Ето, стои зад стената ни, поглежда през прозореца, наднича през решетката.10Моят възлюбен ми заговори: „стани, моя мила, моя хубавице, излез!11Ето, зимата се вече мина, дъждът преваля, престана;12цветя се показаха по земята; настана време за песни, и гласът на гургулицата се чува в страната ни;13смоковниците разтвориха пъпките си, и цъфналите лози в лозята издават благоухание. Стани, моя мила, хубавице моя, излез! (Лк 21:30)14Гълъбице моя в скални проломи, под каменни заклони! покажи ми лицето си, дай ми да чуя гласа ти, защото гласът ти е сладък, и лицето ти приятно. (П П 1:14; П П 6:9; П П 8:13; Мт 10:16)15Ловете ни лисиците, лисичетата, които повреждат лозята, а лозята ни са цъфнали.“ (Ез 13:4; Лк 13:32)16Моят възлюбен принадлежи на мене, аз пък – нему; той пасе между кринове. (П П 6:2; П П 7:11)17Докле денят лъха прохлада, и бягат сенките, върни се, мой мили, и бъди като сърна или като млад елен, по планински скали. (П П 4:6)
Песен на песните 2
Верен
1Аз съм саронският нарцис и кремът на долините.2Като крем сред тръните, така е любимата ми сред дъщерите.3Като ябълково дърво сред горските дървета, така е любимият ми сред синовете. Насладих се на сянката му и седнах, и плодът му бе сладък в устата ми.4Доведе ме в дома на виното и знамето му над мен е любов.5Подкрепете ме със сушено грозде, освежете ме с ябълки, защото съм болна от любов.6Левицата му е под главата ми и десницата му ме прегръща.7Заклевам ви, ерусалимски дъщери, в сърните или в полските кошути, да не възбудите, да не събудите любовта, докато сама не пожелае.8Слушайте! Любимият ми! Ето, идва, играейки по планините и скачайки по хълмовете.9Любимият ми е като сърна или млад елен. Ето, той стои зад стената ни, гледа в прозорците, наднича през решетката.10Любимият ми отговори и ми каза: Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела!11Защото, ето, зимата премина, дъждът отмина и си отиде.12Цветята се появиха на земята, времето за пеене дойде и гласът на гургулицата се чува в земята ни.13На смокинята покарват зелените смокини и разцъфтелите лозя издават благоуханието си. Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела!14Гълъбице моя, в пукнатините на скалата, в скришните места на канарата, нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти, защото гласът ти е сладък и лицето ти – прекрасно.15Уловете ни лисиците, малките лисици, които съсипват лозята, защото лозята ни цъфтят.16Любимият ми е мой, и аз съм негова; той пасе стадо между кремовете.17Докато отмине денят и побягнат сенките, обърни се, любими мой, и бъди като сърна или млад елен[1] по разцепените планини.