1И яви се на небето голяма поличба – жена, облечена в слънце; под нозете и – месечината, а на главата и – венец от дванайсет звезди;2тя беше непразна и викаше от родилни болки, и се мъчеше да роди.3След това се яви друга поличба на небето: ето, голям червен змей със седем глави и десет рога, а на главите му – седем корони; (Отк 13:1; Отк 17:3; Отк 20:2)4опашката му повлече третината от небесните звезди и ги свали на земята. Змеят застана пред жената, която щеше да ражда, та, кога роди, да изяде детето и.5И тя роди мъжко дете, което ще управлява всички народи с железен жезъл; и детето и бе грабнато и занесено при Бога и престола Му. (Пс 2:9; 1 Кор 15:25; Отк 2:27)6А жената побягна в пустинята, дето тя имаше приготвено място от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шейсет дена. (Отк 11:3)7И стана война на небето: Михаил и Ангелите му воюваха със змея, а змеят и ангелите му воюваха против тях,8но не устояха, и за тях се не намери вече място на небето.9И биде свален големият змей, древният змей, наричан дявол и сатана, който мами цялата вселена – свален на земята, а заедно с него бидоха свалени и ангелите му. (Лк 10:18)10И чух на небето висок глас да говори: сега настана спасението и силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия престол, понеже е свален клеветникът на братята ни, който ги клеветеше пред нашия Бог денем и нощем. (Зах 3:1)11Те го победиха с кръвта на Агнеца и със словото на своето свидетелство, и не милееха за душата си дори до смърт. (Рим 8:37)12Затова веселете се, небеса, и вие, които обитавате в тях! Горко вам, които населявате земята и морето, защото дяволът е слязъл при вас с голям гняв, като знае, че му остава малко време. (Ис 49:13)13А когато змеят видя, че е свален на земята, подгони жената, която бе родила мъжкото дете.14И дадоха се на жената две крила на голям орел, за да хвърчи в пустинята на своето място, дето се храни през време, времена и половин време, далеч от лицето на змията.15И змията изпусна от устата си подир жената вода като река, за да я отвлече с реката.16Но земята помогна на жената; и отвори земята устата си и погълна реката, която змеят бе изпуснал из устата си.17И разлюти се змеят против жената и отиде да води война с останалите от семето и, които пазят Божиите заповеди и имат свидетелството на Иисуса Христа.
Откровение 12
Верен
1И голямо знамение се яви на небето: жена, облечена със слънцето, с луната под краката ѝ, и на главата ѝ – корона от дванадесет звезди.2Тя беше бременна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди.3И друго знамение се яви на небето: и ето, голям червен змей, който имаше седем глави и десет рога, и на главата му – седем корони.4И опашката му повлече третата част от небесните звезди и ги хвърли на земята. И змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да погълне детето ѝ, щом роди.5И тя роди син, мъжко дете, което щеше да пасе всичките народи с желязна тояга. И детето ѝ беше грабнато и занесено при Бога и при Неговия престол.6И жената побягна в пустинята, където имаше място, приготвено от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шестдесет дни.7И стана война на небето: Михаил и неговите ангели воюваха против змея; и змеят воюваше заедно със своите ангели,8но те не надвиха и не се намери място за тях на небето.9И беше хвърлен големият змей, древната змия, наричан дявол и Сатана, който мами целия свят; хвърлен беше на земята и ангелите му бяха хвърлени заедно с него.10И чух силен глас на небето, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос, защото се хвърли долу обвинителят на нашите братя, който ги обвинява денем и нощем пред нашия Бог.11А те го победиха заради кръвта на Агнето и заради словото на тяхното свидетелство и не възлюбиха живота си дори до смърт.12Затова веселете се, небеса, и вие, които живеете в тях! Но горко на земята и морето, защото дяволът слезе при вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време.13И когато змеят видя, че беше хвърлен на земята, той започна да преследва жената, която беше родила мъжкото дете.14И на жената се дадоха двете крила на големия орел, за да отлети до мястото си в пустинята – там, където я хранят за време и времена, и половин времест. 6;, скрита от лицето на змията.15И змията изпусна от устата си вода като река след жената, за да направи да я завлече реката.16И земята помогна на жената, и земята отвори устата си и погълна реката, която змеят беше изпуснал от устата си.17Тогава змеят се разгневи срещу жената и отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Иисус. И застана на морския пясък.