Неемия 13

Библия, синодално издание

1 Тоя ден четоха от Моисеевата книга гласно пред народа и намериха написано в нея: амонитец и моавец не бива да влиза в Божието общество дори довека, (Вт 23:3)2 защото те не посрещнаха синовете на Израиля с хляб и вода, а наеха против него Валаама, за да го прокълне; ала Бог наш обърна клетвата в благословия. (Чис 22:5)3 Като чуха тоя закон, те отлъчиха от Израиля всичко другоплеменно.4 А преди това свещеник Елиашив, поставен над стаите при дома на нашия Бог, близък роднина на Товия, (Неем 4:3; Неем 12:10)5 нареди за него една голяма стая, в която преди туряха хлебния принос, ливана и съдовете, и десятъка от жито, вино и дървено масло, определени от закона за левитите, певците и вратарите, и приносите за свещениците.6 Когато ставаше всичко това, аз не бях в Иерусалим, защото през трийсет и втората година на вавилонския цар Артаксеркса ходих при царя и след няколко дена пак се измолих от царя.7 Когато дойдох в Иерусалим и узнах за злото, което бе направил Елиашив, като наредил за Товия стая в двора на Божия дом,8 стана ми твърде неприятно, и аз изхвърлих всичката Товиева покъщнина навън от стаята,9 и казах да изчистят стаята и поръчах да внесат пак там съдовете на Божия дом, хлебния принос и ливана. (Лев 2:1; 2 Лет 29:5)10 Узнах още, че на левитите се не давали дяловете, и че левитите и певците, които вършеха службата си, се разбягали всеки на нивата си. (2 Лет 31:4)11 Аз смъмрих за това началниците и рекох: защо сме напуснали Божия дом? И аз ги събрах и ги поставих по местата им.12 И всички иудеи наченаха да принасят десятък от жито, вино и дървено масло в клетовете. (Неем 10:37)13 И поставих над клетовете свещеник Шелемия и книжник Садока, и Федаия от левитите, и при тях Ханана, син на Закхура, син Матаниев, защото се смятаха за верни. И тям беше възложено да раздават дялове на братята си.14 Помени ме, Боже мой, за това, и не заличавай усърдните ми работи, които сторих за дома на моя Бог и за службата при него! (Неем 5:19; Евр 6:10)15 В ония дни видях в Иудея, че в събота тъпчеха линове, возеха снопи и товареха осли с вино, грозде, смокини и всякакъв товар и откарваха съботен ден в Иерусалим. И азги смъмрих строго в същия ден, когато продаваха това ядиво. (Неем 10:31; Ер 17:21; Ам 8:5)16 И тирци живееха в Иудея и докарваха риба и всякаква стока и я продаваха в събота на иудейските жители и в Иерусалим.17 Аз смъмрих първенците иудеи и им казах: защо вършите такова зло и скверните съботния ден?18 Нали тъй правеха бащите ви, та затова Бог наш напрати върху нас и върху тоя град всичката тая неволя? А вие увеличавате гнева Му против Израиля, като скверните съботата. (Ер 17:21; Ер 17:27)19 След това, щом зайдеше слънце зад иерусалимските порти, срещу събота, заповядвах да затварят вратите и поръчвах да ги не отварят до сутринта след събота. А при портите поставях слугите си, че никакъв товар да не премине съботен ден.20 Тъй търговците и продавачите на всякаква стока нощуваха веднъж и дваж отвън Иерусалим.21 Но аз ги смъмрих строго и им рекох: защо нощувате до стената? Ако сторите това още веднъж, ще туря ръка на вас. Оттогава те не идваха в събота.22 И казах на левитите, да се очистят и да дойдат да пазят стража при портите, за да светят съботния ден. Помени ме и за това, Боже мой, и пощади ме по голямата Си милост! (Неем 5:19)23 В ония дни видях още иудеи, които си бяха взели жени азотки, амонитки и моавки; (Езд 9:2; Езд 10:2)24 и затова синовете им говорят наполовина по азотски, или по езика на другите народи, а по иудейски не знаеха да говорят.25 Аз ги смъмрих за това и ги проклинах, а някои мъже бих, косата им скубах и заклевах ги в Бога, да не дават дъщерите си за синовете им и да не взимат дъщерите им за синовете си и за себе си. (Вт 7:3; Езд 9:2)26 Не поради туй ли, думах си, е грешил и Соломон, цар Израилев? У много народи не е имало такъв цар като него. Той беше любимец на своя Бог, и Бог го постави цар над всички израилтяни; но пак другоземни жени вкараха в грях и него. (2 Цар 12:24; 3 Цар 3:13; 3 Цар 11:3; 2 Лет 1:12)27 И възможно ли ни е да слушаме за вас, че вършите всичко това голямо зло, че грешите пред нашия Бог, като вземате в съжителство другоземни жени?28 Един от синовете на Иоиада, син на великия свещеник Елиашив, беше зет на Санавалата Хоронита. Аз го прогоних от себе си. (Езд 10:8; Неем 2:19)29 Напомни им, Боже мой, че те опорочиха свещенството и завета свещенишки и левитски! (Неем 6:14)30 Тъй ги очистих от всичко другоземно и възстанових службите на свещениците и левитите, всекиму в неговата работа,31 и привоза на дърва в определени времена и начатъците. Помени ме, Боже мой, за мое добро! (Неем 5:19; Неем 10:34; Ис 38:3)

Неемия 13

Верен

1 В същия ден се прочете от книгата на Мойсей на всеослушание пред народа, и в нея се намери писано, че никой амонец и моавец не бива да влиза в Божието събрание до века,2 защото не бяха посрещнали израилевите синове с хляб и вода, а бяха наели против тях Валаам, за да ги прокълне; но нашият Бог обърна проклятието в благословение.3 И като чуха закона, отлъчиха от Израил цялото разноплеменно множество.4 А преди това свещеникът Елиасив, който беше поставен над стаите на дома на нашия Бог, понеже беше сродник на Товия[1],5 беше приготвил за него една голяма стая, където преди това слагаха хлебните приноси, ливана и съдовете, и десятъците от житото, виното и маслиненото масло, определеното за левитите и певците, и вратарите, и възвишаемите приноси на свещениците.6 Но когато е ставало всичко това, аз не бях в Ерусалим, защото в тридесет и втората година на вавилонския цар Артаксеркс отидох при царя. И след известно време измолих позволение от царя7 и пак дойдох в Ерусалим и разбрах за злото, което Елиасив беше направил заради Товия, като му беше приготвил стая в дворовете на Божия дом.8 И това ме оскърби много и аз изхвърлих цялата покъщнина на Товия вън от стаята.9 После заповядах да очистят стаите и пак внесох там съдовете на Божия дом, хлебните приноси и ливана.10 И разбрах, че дяловете на левитите не им бяха давани, така че свещениците и певците, които вършеха делото, бяха побягнали всеки на нивата си.11 Тогава се скарах с първенците и казах: Защо е изоставен Божият дом?[2] И ги събрах и ги поставих на мястото им.12 И целият Юда донесе в складовете десятъка от житото и виното, и маслиненото масло.13 И поставих за ковчежници на складовете свещеника Селемия и писаря Садок, и Федая от левитите, и до тях Анан, сина на Закхур, син на Матания, защото се считаха за верни. И работата им беше да раздават на братята си.14 Помни ме, Боже мой[3], за това и не заличавай добрините ми, които съм извършил за дома на моя Бог и за заповяданото за него.15 В онези дни видях някои в Юда, че тъпчеха линовете в събота и прибираха снопи, и ги товареха на магарета, както и вино, грозде и смокини, и всякакви товари и ги внасяха в Ерусалим в съботен ден. И аз свидетелствах против тях в деня, когато продаваха храна.16 Там живееха и тиряни, които донасяха риба и всякакви стоки и ги продаваха в събота на юдовите синове и в Ерусалим.17 Тогава се скарах с благородните от Юда[4] и им казах: Какво е това зло, което правите, като осквернявате съботния ден?18 Не постъпиха ли така бащите ви, така че нашият Бог докара цялото това зло върху нас и върху този град? А вие умножавате пламенния гняв над Израил като осквернявате съботата[5]!19 И когато започна да мръква в ерусалимските порти преди съботата, аз заповядах да се затворят вратите и заповядах да не се отварят до след съботата; и поставих на портите някои от моите слуги, за да не се внася никакъв товар в съботен ден.20 Тогава търговците и продавачите на всякакви стоки пренощуваха извън Ерусалим един-два пъти.21 И аз ги предупредих и им казах: Защо нощувате пред стената? Ако го направите още веднъж, ще сложа ръка на вас! Оттогава вече не дойдоха в събота.22 И аз заповядах на левитите да се очистват и да идват да пазят портите, за да се освещава съботният ден. Помни ме, Боже мой[6], и за това и се смили над мен според голямата Си милост!23 В онези дни видях и юдеите, които бяха взели жени азотки, амонки и моавки.24 И половината от децата им говореха азотски и не можеха да говорят юдейски, а само езиците на този или онзи народ.25 И се скарах с тях[7] и ги проклех, и бих няколко от тях, и ги оскубах. И ги заклех в Бога, като казах: Да не давате дъщерите си на синовете им и да не вземате от техните дъщери за синовете си и за себе си!26 Не съгреши ли така израилевият цар Соломон? А между многото народи не е имало цар като него и той беше възлюбен от своя Бог, и Бог го беше поставил за цар над целия Израил – но и него чужденките жени накараха да съгреши.27 И трябва ли да слушаме за вас, че вършите цялото това голямо зло – да постъпвате невярно към нашия Бог, като водите у дома си жени чужденки?28 И един от синовете на Йодай, сина на първосвещеника Елиасив, беше зет на оронеца Санавалат[8], и аз го изпъдих от себе си.29 Спомни си за тях, Боже мой, защото оскверниха свещенството и завета на свещенството и левитите!30 Така ги очистих от всички чужденци и определих службите за свещениците и левитите, за всекиго работата му.31 Наредих и за приноса на дърва в определени времена, и за първите плодове. Помни ме, Боже мой, за добро[9]